Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1215 от 27.11.2023, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 799/2023
Вид
Определение № 1215
Подписан
27.11.2023
В сила
27.11.2023
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. ХАСКОВО, 27.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20235600500799 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 и сл. от ГПК.

Обжалвания акт

С определение №1691/09.Х.2023 г. постановено по гражданско дело №1704/2023 г. Районен съд-Хасково на основание чл.78 ал. IV от ГПК осъжда Р. Е. Н.,ЕГН: *** от гр.*** да заплати на Р. М. Н., ЕГН:********** от гр.***,м.ст *** сумата 1 200 лв. разноски по делото за адвокат.

Обстоятелства по обжалването

Р. Е. Н. е останал недоволен от постановеното определение,поради което го обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане да бъде отменено,като искането за присъждане на разноски от Р. Н. се отхвърли като неоснователно.Не били налице предпоставките пои чл.78 ал.IV от ГПК за присъждане на разноски поради прекратяване на производството то съда.При представяне молбата за присъждане на разноски от Р. Н.,съдът не изпратил същата за отговор на насрещната страна.Първоинстанционното производство било образувано по искане с правно основание чл.49 ал.I от СК от ищеца Р. Н. против ответницата Р. Н. за прекратяване на брака им чрез развод.

В рамките на това производство била осъществена размяна на книжа,като в отговора на исковата молба ответницата посочила,че между страните има друго дело с идентичен предмет №1557/2023 г. на РС-Хасково.С определение №1482/13.IХ.2023 г. съдът прекратил настоящото производство с влязло в 1 сила определение.В случая правилно бил приложен чл.126 ал.I от ГПК.

Според жалбоподателят прекратяване по смисъла на чл.78 ал. IV от ГПК било налице при десезиране от правния спор по волята на ищеца,недпоустимост на иска,неотстраняване в срок на нередовности на сезирането.При запазване обаче на висящността на предявения спор,липсвало прекратяване на съдебното производство,поради което не можели да се присъждат и разноски в режима на чл.78 ал.IV от ГПК.В случая спорът между страните относно прекратяването на брака им продължавал да виси по гр.дело №1557/2023 г. на РС-Хасково.Следвало да се съобрази и че поведението на ответника имало значение само в хипотезата на чл.78 ал.II от ГПК.

Съобразно изложеното се прави искане за отмяна на обжалваното определение,алтернативно при потвърждаване на атакувания акт да се намали определеното възнаграждение като прекомерно.

В представения отговор на частната жалба Р. Н. сочи неоснователността й,като иска потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Правни съображения

Частната жалба е акт на активно легитимирано лице,предвид разпоредените негативни за неговата правна сфера последици с обжалвания акт на съда. Ето защо същата се явява допустима и следва да се разгледа по същество.Пред първата инстанция са установени всички относими към предмета на произнасянето обстоятелства по надлежен ред.

Производството по гражданско дело №1704/2023 г. е прекратено с влязло в сила определение №1482/13.IХ.2023 г. поради осъществена хипотеза на чл.126 от ГПК.Идентичен съдебен спор по чл.49 от СК е предмет освен на настоящото първоинстанционно производство между същите страни,така и по по-рано образуваното гр.дело №1557/2023 г. на РС-Хасково.

Хипотезата на чл.126 ал.I от ГПК урежда при такова съотношение на делата,служебно прекратяване на по-късно образуваното.Същността и целта на нормата е,че не може да текат едновременно два процеса с еднакви страни,искания и предмет,поради което наличието на вече образувано такова дело съставлява отрицателна процесуална предпоставка за образуване друго идентично дело.Налице е императив от законов порядък,за чиято важност свидетелства и задължението на съда служебно да прекрати по-късно образувания процес,като изцяло недопустим и правно нетърпим. Въпреки пълната идентичност на делата в хипотезата на чл.126 от ГПК,прекратеното производство не се инкорпорира и не продължава в по-рано образуваното,тъй-като на същото се слага край с прекратителното 2 определение на съответния съд и то престава да съществува въобще в правния мир.Поради това прекратяването в случая се обхваща от хипотезата на чл.78 ал.IV от ГПК.По прекратеното дело ответникът е направил разноски и недопустимото му-повторно завеждане от ищеца е основание за неговата отговорност за заплащането им. Висящността на същия спор по по-рано образуваното дело не е основание,което да отнеме правото на ответника на разноски по прекратеното служебно от съда по чл.126 от ГПК дело. Правото на ответника за разноски не е обвързано или ограничено само до прекратяване на делото поради отказ, оттегляне на иска,въобще от десезиране на съда, инициирано от ищеца.В тази насока е и Определение№543/14.Х.2015 г. по ч.т.д №2852/2015 г. на първо търговско отделение на ВКС.,така и определение № 289 по ч.гр.д.№ 255/2011г. на ІV г.о.,в което се извежда,че ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото, а основанието за прекратяване е без значение,като то може да е последица и от неотстраняване на нередовностите на искова молба.Поради това и ответникът има право на разноски на основание чл.78,ал.IV ГПК при прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск, за наличието на която отрицателна процесуална предпоставка съдът следи служебно, включително и при прекратяване на основание чл.126,ал.I ГПК на производството по по-късно заведеното дело поради висящ процес.

В случая ответницата е представила и доказателства за направени разноски по прекратеното производство в размер на 1200 лв. за адвокатска защита.Това възнаграждение е минимума по чл.7 ал.I т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което в случая не се обхваща от възражение за прекомерност, тъй-като съставлява долната възможна граница в хипотезата на такова възражение и предвид чл.78 ал.V от ГПК вр. с чл.38 ал.II от Закона за адвокатурата.

Съобразно изложеното тезата на частния жалбоподател в осъщественото обжалване е неоснователна.Както се посочи по-горе прекратеното по-късно образувано производство не продължава чрез по-рано образуваното такова,а престава да съществува въобще. Позоваването на определение №509/21.ХII.2010 г. по ч.гр.дело №504/2010 г. на ВКС,2 гр.отделение е неотносимо и неточно,тъй-като този акт на върховната инстанция касае съвсем различен от настоящия случай-не приложение на хипотезата на чл.126 от ГПК,а хипотеза на обезсилване от въззивен съд на решение на районен съд, прекратяване на въззивното производство и изпращане делото на окръжен съд за разглеждане на предявените искове по родова компетентност като първа инстанция. В този случай прекратеното производство продължава пред родово компетентния съд,за разлика от прекратяването на делото по чл.126 от ГПК,поради което това действие не 3 слага край на делото изобщо,а е само етап от законосъбразното развитие на процеса,поради което и не се дължат разноски все още.

Предвид на изложеното ответната страна по прекратеното на основание чл.126 от ГПК гражданско дело 1704/2023 г. на РС-Хасково е носител на субективното право на разноски по чл.78 ал.IV от ГПК и правилно същото е осъществено от РС-Хасково чрез обжалваното определение,което като правилно следва да се потвърди.

Ще следва на Р. М. Н. да се заплатят и направените по настоящото дело разноски в размер на 500 лв.,които са близко до минимума по чл.7ал.I т.7 вр. с чл.11 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и съответстват на правната и фактическа сложност на настоящото дело.

Водим от горното Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1691/09.Х.2023 г. постановено по гражданско дело №1704/2023 г. на Районен съд-Хасково.

ОСЪЖДА осъжда Р. Е. Н.,ЕГН:*** от гр.*** да заплати на Р. М. Н., ЕГН:********** от гр.***,м-ст *** сумата 500 лв. разноски по делото за адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4