Решение № 98 от 25.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 25.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Захариев при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Симеон Захариев Гражданско дело № 20255300101045 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Гаранционен фонд София, съдебен адрес: **, чрез адв. Ст. М. твърди, че на 02.02.2016 г. в **, в автокъща „Автоелиева" ЕООД неправоспособният водач Н. Ч. (**), превежда в движение л.а. „БМВ 520", без регистрационни табели и блъска, притискайки към оградата, намиращият се пред автомобила пешеходец Г.Г.Д.. Виновен за така настъпилото ПТП, съгласно споразумение по НОХД № 2174/2017г. по описа на РС Пазарджик, бил Н. Г. Ч. от **, неправоспособен, управлявал л.а. „БМВ 520" без регистрационни табели, собственост на автокъща „Автоелива" ЕООД, без сключена задължителна застраховка „ГО", съгласно справка от ИЦ на ГФ. Твърди също, че пострадалият се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП, като била регистрирана щета №210196/06.06.2018г., по които Управителният съвет на Гаранционен фонд определил на молителя обезщетение в размер общо на 26 576,80 лв., от които 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за единична травматична увреда - счуване на двете кости на лява подбедрица, лекувано оперативно с метална остеосинтеза, с очаквано възстановяване в рамките на 5-6 месеца и 1576,80 лв. за свързаните с тях имуществени вреди, представляващи разходи за лечение. Г.Г.Д. не се съгласил с така определения размер обезщетение и образувал против Гаранционен фонд гр.д. №9832/2018г. по описа на СГС, в.гр.д. № 304/2020г. по описа на САС, по които Гаранционен фонд бил осъден да заплати следните суми:

1

На пострадалия:

1. Сума в размер на 30 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018г.

2. Сума в размер на 1644.80 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2018г.

3. Сума в размер на 163 лв. разноски;

4. Сума в размер на 1116.50 лв. разноски за адвокатско възнаграждение;

На СГС: 1299.79 лв. държавна такса;

Моли, на основание чл. 45 33Д и чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да бъде осъден Н. Г. Ч. да заплати на Гаранционен фонд 38 481.39 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №210196/06.06.2018г., присъдени и по гр.д. №9832/2018г. по описа на СГС, отменено частично с решение по в.гр.д. № 304/2020г. по описа на САС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 14.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски и юрисконсултстко възнаграждение по следната банкова сметка:

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - **************, Банков идентификационен код (***) на УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК - ***.

Ответникът Н. Г. Ч., чрез назначения му особен представител адвокат П.

Н. с адрес: ***, оспорва основателността на претенцията на ищеца. Твърди, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установява ищеца да е изплатил на пострадалото лице обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер Оспорва приложената счетоводна справка към исковата молба. Оспорва ответника да е бил поканен редовно да възстанови на ищеца заплатените от него суми. На основание чл. 378, ал.6 от КЗ, прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания на ищеца като се позовава на твърдението му, че е извършил плащане на посочените суми към пострадалото лице на 09.03.2020 г., а исковата молба по настоящото дело е заведена на 11.04.2025 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приет като доказателство протокол от НОХД № 2174/2017 г. на РС Пазарджик, с който е одобрено споразумение, по силата на което подсъдимия Н. Г. Ч. се е признал за виновен за това, че на 02.02.2016 г. в **, **, в автокъща „Автоелиева" ЕООД водачът Н. Ч. (**), превежда в движение л.а.

„БМВ 520" без регистрационни табели и по непредпазливост е причинил средна тересна повреда на Г.Г.Д. от ***, изразяваще са в счупване на средната трета на големия пищял на лявата подбедрица /левия крак/, което наложило оперативно наместване с поставяне на метален имплант за фиксация на костните фрагменти и гипсова имобилизация, представляващо трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.

Съгласно приложената справка от базата данни на Информационен 2 център към Гаранционен фонд, към момента на настъпване на гореописаното ПТП, управляваният от ответника лек автомобил не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което пострадалият е депозирал молба пред Гаранционен фонд, с която е претендирал да му бъде изплатено обезщетение за вреди. По претенцията е образувана щета № 210157/10.05.2017 г., по която Гаранционен фонд е определил общо обезщетение в размер на 26 576.80 лв., разпределено, както следва:

1. 25 000 лв. за единична травматична увреда, описана подробно по-горе;

2. 1 576.80 лв. – за придружител – 52 лв.;

3. 34.80 лв. – потребителска такса;

4. 1490 лв. – за метален имплант.

Пострадалият не се е съгласил с определеното обезщетение, вследствие на което е завел гр. д. № 9832/2018 г. пред Софийски градски съд. С Решение № 5648 от 24.07.2018 г., постановено по посоченото дело, Гаранционен фонд е осъден, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, вр. с чл. 558 от КЗ, вр. с чл.496 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Г.Г.Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв., както и сумата от 1644.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтекли от настъпилото ПТП, ведно със законна лихва върху сумите от 07.09.2018 г. до окончателно изплащане, като за разликата до общо претендираната сума от 50 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на ищеца 1116.50 лв.

С решение № 12055/06.10.2020 г. по в.гр.д. № 304/2020 г. Софийски апелативен съд, първоинстанционното решение е отменено в тази му част, като въззивният съд е осъдил Гаранционен фонд да заплати на пострадалия сумата от още 3 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, но считано от 28.06.2018 г. до окончателното плащане, както и да му заплати разноски в размер на 163 лв..

Решенията са постановени при участието на трето лице-помагач на ответника – Н. Г. Ч..

За присъдените против ГФ парични суми е образувано и.д. № 20208710400061 на ЧСИ Я.Г. с район на действие ОС – Стара Загора, по което длъжникът е извършил доброволно плащане на сумата 36 705.89 лв. на 09.03.2020 г., на сумата 1694.47 лв. на 22.02.2021 г. /л.31 от делото/; 530.20 лв.

– на 02.02.2021 г. /л.32/ и 1299.79 лв. – на 11.01.2021 г., представляващи разноски по гр.д. № 9832/20218 г.

С Регресна покана № ГФ – РП – 650/21.11.2022 г. ищецът е поканил ответника да възстанови сума от 44437.54 лв., но не са представени доказателства, които да установяват връчването й.

При така установените факти, се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с регресен иск, основан на твърдението, че по силата на установена в закона суброгация в правата на удовлетворения кредитор ищецът 3

Гаранционен фонд има право да получи от прекия причинител на вредата, по повод на която е било изплатено обезщетение, сумата на платеното в полза на третото увредено лице обезщетение, заедно с всички акцесорни плащания, вкл. лихви и разноски.

Правното основание на така заявената претенция е чл. 558, ал. 7 от КЗ.

За да се ангажира отговорността на ответника по този ред следва да бъде осъществен следният фактически състав: Гаранционен фонд да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество; пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България; да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; виновният водач да няма сключена задължителна застрахова "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че посочените предпоставки са налице. Въпросите за причинените от ответника вреди на третото лице, за противоправния характер на поведението на ответника при причиняването на вредите, за причинноследствената връзка между деянието и вредоносния резултат, както и за обстоятелството, че към момента на възникналото ПТП виновният водач не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, са били предмет на граждански процес, приключил с влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила пресъдено нещо както по отношение на ищеца, така и по отношение на ответника в настоящото производство.От представените платежни нареждания, неоспорени относно тяхната истинност, по несъмнен начин се установява извършено плащане от ищеца в полза на пострадалото лице, като превеждането на сумите по сметка на ЧСИ по образуваното изпълнително дело не разколебава този извод, доколкото съставлява изпълнение на задължението му към него.

Ето защо, съдът намира, че предявеният регресен иск е доказан по своето основание.

Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ урежда обема на регресното право на Гаранционен фонд и посочва кои от платените от него суми могат да бъдат предмет на регрес спрямо прекия причинител на вредите, като в правото на регрес се включват изплатеното обезщетение, лихви и разноски, които фондът е направил за определянето и изплащането на обезщетението. Това са обичайните разходи, необходими за установяване на механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно – следствена връзка между ПТП и вредите или казано по друг начин – това са всички съдебни разноски, направени в хода на съдебното производство до постановяване на влязло в сила съдебно решение, с което се установяват със сила на пресъдено нещо подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда обезщетения.

От представените и подробно изложени по-горе писмени доказателства 4 се установява, че Гаранционен фонд е заплатил във връзка с процесното ПТП, както следва:

- сумата от 27 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, заплатено по изпълнително дело № 61/2020 г., по описа на ЧСИ Я.Г. рег. № 871;

- сумата от 1644.80 лева - обезщетение за имуществени вреди, заплатено по изпълнително дело № 61/2020 г., по описа на ЧСИ Я.Г. рег. № 871;

- сумата от 4312.63 лева - законна лихва върху главниците, заплатена по изпълнително дело № 61/2020 г., по описа на ЧСИ Я.Г. рег. № 871;

- сумата от 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, заплатено по изпълнително дело № 206/2020 г., по описа на ЧСИ Я.Г. рег. № 871;

- сумата от 721.67 лева – законна лихва върху главницата, заплатена по изпълнително дело № 206/2020 г., по описа на ЧСИ Я.Г. рег. № 871;

- сумата от 200.00 лева - деловодни разноски по гражданското дело, заплатени по изпълнително дело № 25/2021 г., по описа на ЧСИ Я.Г. рег. № 871;

- сумата от 1062.50 лева - разноски пред въззивната инстанция, заплатени по изпълнително дело № 24/2021 г., по описа на ЧСИ Я.Г. рег. № 871;

- сумата от 1299.79 лева, заплатена по сметка на Софийски градски съд и представляваща разноски по делото.

Общият сбор на така заплатените суми е 39241.39 лева.

От нея следва да се приспадане сумата от 760.00 лева /върната на Гаранционен фонд от ЧСИ Я.Г. с основание - надвнесена сума по изп. дело № 61/2020 г./, като в резултат се получава сумата от 38481.39 лева, за колкото е предявен настоящия иск и той следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба на 14.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира направените от ответника, чрез особения му представител възражения, за неоснователни.

На първо място, оспорват се направените плащания от ищеца. Това оспорване обаче е неоснователно, доколкото се опровергава от представените по делото платежни нареждания, които не бяха оспорени като писмени доказателства от страна на ответника. Със същите се установява както основанието за плащане, така и размерите на всяко от тях, посочени подробно по-горе.