Определение № 757 от 21.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500603 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба от К. Г. Т. против Разпореждане № 1134/ 02.10.2024 г.

/неправилно посочено от жалбоподателя като № 1234/ по гр.д. № 673/ 2024 г. по описа на ВТОС, с което съдът е върнал подадената от него частна жалба вх. № 10494/ 09.09.2024 г. против Определение № 03.09.2024 г. като нередовна. Жалбоподателят счита този акт за незаконосъобразен като постановен при допуснато нарушение на служебното начало и съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно местната подсъдност, както и необоснованост. Сочи, че в чл.7, ал.1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за вреди по този закон и е препятствана възможността съд, който има качеството на страна в процеса, да разгледа и разреши спора, а същият е длъжен съгласно чл.7, ал.2 ЗОДОВ да изпрати делото на най-близки родовокомпетентен съд. Поддържа, че в случая делото е родовоподсъдно на районен съд, а местноподсъдно – на РС – Елена и съдът следва да зачете това негово възражение и да изпрати делото на компетентния съд. Отделно от това излага, че са налице основания за отвод на съдиите от състава на ВТОС предвид служебно известното на съда обстоятелство за заведени множество искове срещу този съд и в този смисъл неотстраняването на конкретния съдия-докладчик накърнява правото му, гарантирано от чл.6 §1 ЕКПЧ за разглеждане на делото от безпристрастен съд.

Ответната страна Прокуратурата на РБ е депозирала отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Правилно съдът върнал жалбата на Т. срещу Определение № 03.09.2024 г. за връщане на исковата му молба, тъй като той не изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовности. Счита позоваването от жалбоподателя на разпоредби на ЗОДОВ за неотносимо към казуса предвид квалификацията на исковата му претенция по чл.49 ЗЗД. Счита за неоснователни и 1 наведените доводи за наличието на основание за отвод на съдията по реда на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

Съдът констатира следната фактическа обстановка: С Определение № 03.09.2024 г. по гр.д. № 673/ 2024 г. по описа на ВТОС съдът е върнал подадената от К.

Т. искова молба против Прокуратурата на РБ като нередовна и е прекратил производството по делото. Видно от акта, съдът не е възприел сочената от ищеца квалификация на исковата му претенция и е квалифицирал иска по чл.49 ЗЗД, като е изложил, че с оглед заявените фактически твърдения спорът не може да бъде подведен под никоя от особените хипотези, уредени в ЗОДОВ. В срока за обжалване е постъпила частна жалба от Т., която съдът е приел за нередовна поради невнесена държавна такса за въззивното производство и такса за възпроизвеждане на хартиен носител на подадената по електронен път жалба. Жалбата е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовността и предупреждение за последиците от неизпълнение в определения едноседмичен срок. Указанията са съобщени на жалбоподателя на чрез връчване по системата на ЕПЕП на 16.09.2024 г., при което срокът за изпълнението им е изтекъл на 24.09.2024 г. В рамките на тоз срока жалбоподателят не е внесъл дължимите такси.

При тази фактическа обстановка се налага извод за неоснователност на частната жалба. Дадените от ВТОС указания съответстват на изискванията на процесуалния закон вр. чл.19 от Тарифата, съгласно който за разглеждане на частна жалба се дължи държавна такса в размер на 15 лв., както и на основание чл.102з, ал.3 ГПК се дължи такса за възпроизвеждане на изявленията в ел.форма. Видно е, че жалбоподателят не е изпълнил законосъобразни указания на ВТОС за отстраняване нередовността от подадената от него частна жалба, при което в съответствие с разпоредбата на чл.275 ал.1 ГПК вр. чл. 262 ал.2 т.2 ГПК съдът е постановил връщане на същата. Изложените от жалбоподателя доводи за правната квалификация на предявения от него иск и съответно за приложимостта на правилата на ЗОДОВ относно родова и местна подсъдност на предявения от него иск са неотносими към предмета на настоящото дело – те биха били преценявани при обжалването на Определение № 03.09.2024 г., което обаче не е предмет на настоящото производство.

Що се касае до оплакванията на жалбоподателя, че съдията е бил длъжен да се отстрани от разглеждане на делото, същите са изцяло несъстоятелни. За разлика от основанията по чл.22, ал.1, т.1 - 5, които задължават съдията да се отстрани от разглеждане на делото, т.6 визира условно по своя характер основание за отвод и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Т.е. отводът на съдията на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК не е следствие на упражнено от страна по делото процесуално право да поиска отвод, а е обусловен от наличието на обективни факти, който са годни да обосноват съмнение в безпристрастието на съдията. Такива обективни факти са съществуващи особени отношения между съдията и някоя от 2 страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и случаите, на изразено от съдията предварително становище по съществото на спора. В този смисъл е Решение № 103 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 2875/2017 г. на I г. о. на ВКС. И на настоящата инстанция е служебно известно, че Т. е предявил стотици искове срещу всеки един от съдилищата от съдебния район на Апелативен съд – Велико Търново, но това обстоятелство не дава основание за отвод на съдиите от тези съдилища извън случаите, когато ответник по делото е съответният съд, в състава на който участват конкретните съдии. Случаят не е такъв, защото искът е предявен срещу Прокуратурата на РБ. По всички предявени искове жалбоподателят Т. прави искания за отвод на съдиите, обосновани единствено със заведените от него дела, и съдът не следва да насърчава опита му за превратното упражняване на процесуални права, очевидно насочен към забавяне на съдебното производство, тъй като в основната си част предявените от него искове срещу съдилищата са именно с правно основание чл.2б ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинени вреди от нарушаване правото за разглеждане на правния спор в разумен срок.

По изложените съображения частната жалба на Т. е неоснователна. Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1134/ 02.10.2024 г. /неправилно посочено от жалбоподателя като № 1234/ по гр.д. № 673/ 2024 г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.274, ал.3 ГПК в едноседмичен срок, считано от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3