Решение № 932 от 28.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110201799 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т. Г. М. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 26-0460-000159/30.03.2026г. на началник РУ в ОД на МВРВарна, Пето РУ-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като вмененото й нарушение е извършено невиновно.

Изтъква, че не е била уведомена за прекратяването на регистрацията на собствения й автомобил, поради което и не е знаела, че следва да се въздържа от управлението му. Намира, че липсата на уведомяване изключва както умисъла, така и непредпазливостта, както и че незнанието на относимите към нарушението факти е извинително, тъй като е резултат от бездействие на администрацията. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което счита за приложимо в разглеждания случай . С тези аргументи моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателката притежавала лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***. По отношение автомобила през м.ноември 2025г. не била налична активна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което от Гаранционен фонд била подадена информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна и на 09.12.2025г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Жалбоподателката обаче не била уведомена за това обстоятелство и то не й било известно. Поради това на 17.02.2026г. около 12,10 ч. тя управлявала процесния автомобил в община Варна, по главен път I-9, в посока к.к. „Златни пясъци“. В района на км.98.000 М. била спряна за проверка от служители на Пето РУ при ОД на МВР-Варна, които извършили проверка чрез работна станция за отдалечен достъп–РСОД и установили, че към момента на управлението му автомобилът е служебно дерегистриран.

Във връзка с тези констатации на същата дата на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява собствения си лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация от 09.12.2025г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По случая била образувана и прокурорска преписка, с оглед наличие на данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление на ВРП от 24.03.2026г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че деянието е несъставомерно от субективна страна.

Материалите по преписката били изпратени на наказващия орган за преценка за наличие на административно нарушение. В резултат на това на 30.03.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т. М. била наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Л.

2

В. Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св.Т. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същата се явява непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото свидетел, тъй като не се е намирала в някакви особени отношения с жалбоподателката и не извлича ползи от твърденията си, при което показанията й следва да бъдат счетени за обективни и правдиви. Св.Т. предоставя информация за извършената проверка, за начина на установяване на нарушението и за изявленията на жалбоподателката по отношение последното.

Твърденията на свидетелката кореспондират и на приложените по делото писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са приложените справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна относно промените в регистрацията на процесния автомобил, както и справка за собствеността и регистрацията на превозното средство.

От служебно извършена проверка в общодостъпната интернетстраница на Гаранционен фонд се установява липсата на застрахователен договор към датата на служебно извършената дерегистрация.

За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното копие на Постановление за отказ от образуване на наказателното производство от 24.03.2026г. на ВРП, ценено в качеството му на писмено доказателство, в което са отразени фактическите констатации на прокурора по случая, формирани след извършени съответни действия по разследването.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ), в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като 3 позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че на процесната дата същата е управлявала процесния лек автомобил, при което е имала качеството „водач“ на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на МПС, управлявано по път, отворен за обществено ползване, жалбоподателката е била задължена да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявала автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, М. несъмнено е осъществила от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. По делото няма данни, а и не се твърди от наказващия орган, на водача да е било известно служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Не се установява санкционираното лице да е било уведомено или да е узнало по какъвто и да е начин за това обстоятелство. След като не е доказано знанието от страна на водача на факта на служебно прекратената регистрация, не е доказано и че 4 деянието е извършено виновно. В тази насока са задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В Тълкувателното постановление се посочва, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП , защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Изтъква се в Тълкувателното постановление, че се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП . Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което 5 липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Изрично се приема в Тълкувателното постановление, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.