Решение № 3860 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3860 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

М. Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100511240 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20052807/12.08.2022 г., постановено по гр. д. № 28532/19 г. по описа на СРС, 87 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. И. Й. и О. В. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане при условията на разделност на следните суми: сумата от 3076,01 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот с аб. № 54672, находящ се на адрес: гр.

София, община ******* за периода от

01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., отразена в общи фактури с № 0066701889/30.09.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., и № 0075564614/31.07.2016 г. за отоплителен сезон

01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., както и по изравнителни сметки, отразени във фактури № 0076988946/30.09.2016 г. за периода м. 10.2015 г. – м. 03.2016 г., и № 0076988945/30.09.2016 г. за периода от м. 07.2015 г. – м.

09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане, на сумата от 591,08 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.11.2015 г. до 01.12.2017 г., на 1 сумата от 19,55 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 4,00 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от 15.11.2015 г. до 01.12.2017 г.

Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20052807/12.08.2022 г., постановено по гр. д. № 28532/19 г. по описа на СРС, 87 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че по делото са представени безспорни доказателства, от които се установява, че ответниците, в качеството на собственици на топлоснабдения имот, притежават качеството „клиент на топлинна енергия“ съгласно разпоредбите на ЗЕ. Твърди, че от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че топлоснабденият имот е придобит от С.Р.Х. с договор за продажба от 20.12.1969 г. на СГНС – Коларовски РНС, като след смъртта й по силата на наследственото правоприемство по закон собствеността върху имота е преминала върху наследниците й по закон – К.В.Д. /дъщеря/ и О. В. К.

/дъщеря/. Посочва, че след смъртта на К.В.Д. притежаваната от нея част от процесния имот е придобита от И. И. Й. /син/ на основание наследяване по закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил исковете, тъй като ответниците се явяват собственици на процесния имот в качеството им наследници по закон на починалия наследодател, и като такива дължат заплащането на цената на потребената и незаплатена топлинна енергия за процесния период. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – О. В. К. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че е било налице договорно правоотношение за доставка топлинна енергия през процесния период с ищцовото дружество.

Въззиваемата страна – И. И. Й. не е подал отговор на въззивната жалба в 2 срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответниците И. И. Й. и О. В. К. са били потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Надежда, ж. к. *******.

Посочва, че е доставял топлинна енергия в имота на ответниците в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., чиято цена не е била заплатена от тях. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците, при условията на разделна отговорност, да заплати по ½ от следните суми: сумата от 3076,01 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот с аб. № 54672, находящ се на адрес: гр. София, община ******* за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 591,08 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.11.2015 г. до 01.12.2017 г., сумата от 19,55 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4,00 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от 15.11.2015 г. до 01.12.2017 г. Претендира разноски.

Ответникът – И. И. Й. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът – О. В. К. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК. Оспорва количеството начислена топлинна енергия за подгряване и за отопление, респ. начислената стойност за процесния имот.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен 3 контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на 4 ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

В този смисъл са мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

По делото не се спори, че ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2014 г. са били публикувани и са влезли в сила, както и че процесният имот е бил топлофициран, и сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно обстоятелство по делото е дали въззиваемите – ответници в първоинстанционното производство са били потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на процесния имот.

От представения като доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от 5 държавния жилищен фонд от 20.10.1969 г. се установява, че на 20.10.1969 г.

С.Р.Х. е закупила недвижим имот, представляващ ап. 23, находящ се в гр.

София, ж. к. ******* – I *******

От писмо с изх. № ОИ – 7000 – 23/2/24.04.2013 г., издадено от кмета на район Надежда, се установява, че С.Р.Х. е починала на 17.04.2012 г., със семейно положение – разведена, като е оставила за свои наследници по закон – К.В.Д. – дъщеря и О. В. К. – дъщеря.

От удостоверение за наследници с изх. № РНД19 – УФ01 – 846/3/29.08.2019 г., издадено от район Надежда, се установява, че К.В.Д., със семейно положение – разведена, е починала на 30.03.2017 г., като е оставила за свой наследник по закон – И. И. Й. /син/.

Съвкупната преценка на посочените по – горе писмени доказателства води до извода, че след смъртта на наследодателя С.Р.Х., която е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 20.10.1969 г., по силата на наследствено правоприемство по закон процесният имот е бил приодобит при равни квоти от децата й - К.В.Д. /дъщеря/ и О. В. К. /дъщеря/ - арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН. След смъртта на К.В.Д., починала на 30.03.2017 г., притежаваната от нея ½ ид. ч. от процесния имот е придобита по наследяване по закон от сина й И. И. Й..

Следователно въззиваемата О. В. К. се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от процесния имот през процесния период на основание наследствено правоприемство от майка й С.Р.Х.. За останалата ½ ид. ч. от процесния имот през процесния период се легитимира като собственик К.В.Д. на основание наследствено правоприемство от майка й С.Р.Х.. След смъртта на К.В.Д.