Решение № 606 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330206302 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 791433-F789310/09.10.2024 год., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, с което на „ТИШАНОВО“ ЕООД, ЕИК 201160967, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Александър Стамболийски“ № 106, ет.6, ап.71, представлявано от С. В. С., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1100 лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез представляващия дружеството оспорва цитираното наказателно постановление /НП/ с искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – юрк.П.П. излага доводи за 1 правилно и законосъобразно НП и пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

На 30.08.2024 г. в 11:00 часа от инспектори по приходите към ЦУ на НАП била извършена проверка на обект – магазин „Стохи“, намиращ се в с.Брани поле, бивш Стопански двор, стопанисван от дружеството жалбоподател „Тишаново“ ЕООД. В екипа от проверяващи участие взела св.М. А. К., която извършила контролна покупка на един брой вода изотоник „Д-р Вит“ на стойност 1,90 лв. За покупката платила в брой, за което от касиера И. Б. Ф. бил издаден фискален касов бон № 183771/30.08.2024г.

Контролният екип констатирал две въведените в експлоатация и налични в обекта фискални устройства Tremol FP 15 и FP 5 / ИН на ФП 50202907 ИН на ФУ ZK157326 и ИН на ФП 50202329 и ИН на ФУ ZK156818/, от които в хода на проверката били изведени отчети на фискалната памет. Изискан и направен бил опис на паричните средства в касите на двете ФУ към момента на започване на проверката. Разчетената касова наличност на фискално устройство - ИН на ФП 50202907 ИН на ФУ ZK157326 показала сумата от 378,89 лева, докато установените налични парични средства в касата били в размер на 679,03 лева, или разлика в размер на 200,90 лева. Лицето, присъствало по време на проверката и попълнило Описа на паричните средства – И. Ф., дала обяснение, че сумата в размер на 200,90 лева се дължала на неиздаването на фискални бонове.

С оглед на даденото обяснение и липсата на доказателства за произхода на паричните средства, установени в повече в касата, проверяващите приели, че разликата се дължала на неиздаване на фискални бонове за извършени продажби на услуги, от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство - ИН на ПФ 50202907 ИН на ФУ ZK157326 или на ръчни касови бележки от кочан, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка в обект Серия АА, № 0188231/30.08.2024г.

За така установеното св.К. приела, че дружеството е нарушило 2 разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, за което съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F789310/20.09.2024г. Отбелязано било в акта, че нарушението е извършено на 30.08.2024г. в с.Брани поле.

В законоустановения срок било депозирано писмено възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, в което било отразено, че нарушението е извършено за първи път и е довело до неотразяване на приходи.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено и доказано извършено от „Тишаново“ ЕООД нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от горепосочената Наредба задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, а когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, да предоставя на клиента хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. В тази насока е и въведеното в чл.118 ал.1 от ЗДДС задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В случая безспорно „Тишаново“ ЕООД се явява годен субект на нарушението и адресат на посоченото в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредбата задължение.

3

Категорично по делото се установява, че на датата на проверката в стопанисвания от дружеството магазин на едно от наличното ФУ (Tremol FP 15 с ИН на ФУ ZK157326 и ИН на ФП 50202907) установената разлика между касовата наличност и действителната парична наличност не е била регистрирана чрез издаване на фискални касови бележки за извършени продажби на стоки от фискално устройство, въведено в експлоатация в проверения обект или касова бележка от ИАСУТД. В подкрепа на този извод са събраните гласни доказателства, констатираното в протокола за извършена проверка, изведените в хода на същата КЛЕН и даденото обяснение на намиращия се в обекта по време на проверката служител, отразено в Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, приложени по административната преписка. В показанията си св.К. е категорична, че обяснението на служителя за касовата разлика в процесното ФУ било, че от него не били издавани фискални бележки, декларирано и в изготвения опис на паричните средства. Твърдението в жалбата, че сумата била предназначена и оставена в обекта за разплащане с доставчики и не била взета предвид от касиера, както и представения с жалбата приходен-касов ордер, не успяха да опровергаят залегналите в акта и НП констатации и да бъдат годни да доведат до отмяна на обжалвания санкционен акт. Ако действително сумата е била предназначена за това, за което се твърди в жалбата, то неясно защо това не е било съобщено от управителя на проверения обект на св. К., която го приканила да се яви на място в търговския обект, след като същият многократно се свързвал по време на проверката със своята служителка в обекта, но не разяснил за какво е била констатираната в повече сума. Такова обяснение не е направил и при съставяне на АУАН, който след предявяването е подписал без възражения и обяснения, нито към този момент е представил въпросния приходен-касов ордер. За такъв приходен касов ордер нито се споменава, нито е представен и при депозиране на писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, от което право се е възползвал жалбоподателя. Вместо това, същият е приложен едва към подадената срещу НП жалба, което създава впечатление за изготвянето на ордера именно заради извършената проверка и издадените в резултат на нея административни акта срещу дружеството, с цел да се обслужи защитната позиция, която санкционираното дружество е заело в съдебната фаза на развитие на производството. Недоказано остана и 4 твърдението, че към инкриминираната дата е имало проблем с фискалното устройство, поради което сумата не е била въведена служебно в апарата. Ето защо съдът намира, че разглеждания казус касае установено поведение, което категорично осъществява състав на посоченото в наказателното постановление нарушение. При положение, че търговецът при извършени продажби и плащане е нарушил изискването да издаде фискални касови бележки, и не попада в изключенията на Наредбата по чл.4 и чл.5, правилно е била ангажирана административната му отговорност.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че дружеството-жалбоподател „Тишаново“ ЕООД като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е извършило описаното в НП административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредбата, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

С оглед извършеното нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС законосъобразно наказващият орган е определил санкцията по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В случая според съда правилно административнонаказващия орган е наложил наказание в размер, ориентиран към минимално предвидения в Закона, а именно 1100 лева, който съответства на степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, независимо че извършването му е установено за първи път. Това единствено смекчаващо обстоятелство не е достатъчно да обоснове намаляване на размера на наложената имуществена санкция.

Не са налице и законови основания случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. С оглед характера на нарушението, интересите, които засяга и възможните неблагоприятни последици от него, както и липсата на данни за други смекчаващи 5 обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид /извън посоченото, че нарушението е извършено за първи път/, съдът приема, че в случая приложение не може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед гореизложените мотиви съдът следва да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от страна на въззиваемата страна, на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените в хода на настоящото производство процесуални действия.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът