Решение № 1991 от 16.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1991 гр. Плевен, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Петя Ст. И.а като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430104933 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е образувано, изпратено по подсъдност дело по депозирана искова молба от А. Р. М. против „*****“ ЕООД.Твърди се, че издаден ИЛ на 15.06.2010г. на РС –Плевен , на осн. чл.417 от ГПК от 04.06.2010г. по ч.гр.д.

№3586/2010г за следните суми 13049,65лв. главница по Договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 02.06.2010г., сума 804,26лв. договорна лихва за периода 15.09.2009г.-01.06.2010г., 83,33лв. наказателна лихва за периада15.09.2009г.-01.06.2010г, 283,74лв. разноски и 634,49лв. разноски за адвокатско възнаграждение.По делото има постъпили плащания на 19.08.2010г., 12.11.2014г., 17.03.2017г.-17.07.2018г..Посочва се, че е образувано изп.д.при ЧСИ Т.К. по молба на ОББ от 02.07.2010г. , като в молбата е поискано на осн. чл.18 от ЗЧСИ налагане на запор върху ТВ.Посочва се, че е връчена поканата на 07.07.2010г.Посочва се, че е изпратено запорно съобщение на работодателя на длъжника на 05.07.2010г. и е връчено 08.07.2010г.Повторно запорно съобщение е изпратена на 21.07.2010г. до КАТПлевен и са наложени запори върху МПС-та- собственост на длъжника. На 17.08.2010г. е входирана молба от взискателя, с която оттеглят възложените 1 правомощия на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ. На 30.05.201Зг. е входирана молба на ОББ, с която искат да бъдат направени справки за трудови договори, движими и недвижими вещи на длъжника.На 10.02.2015г. е входирана молба от взискателя, с която искат да бъде направена справка на наличие на недвижими имоти, собственост на длъжника и налагане на възбрана.На 12.09.2015г. е входирана молба на взискателя ОББ, с която искат да бъде направена справка за наличие на банкови сметки и налагане на запор на банкови сметки в Б.***.На 14.09.2015г. е изпратено запорно съобщение до Б.*** за запор на банкови сметки.На 01.12.2015г. е входирана молба на взискателя, с която искат да бъде направен опис на запорираните МПС-та, собственост на длъжника. Изходирана е Призовка за принудително изпълнение, която е насрочен опис на движими вещи на 11.01.2015 г. от 14 часа, която е връчена на 28.12.2015г. Описът не се е състоял.На 14.01.2016г. отново е входирана молба от взискателя с искане да бъде направен опис на движими вещи. На 19.10.2016г. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която насрочват опис на движими вещи на 31.10.2016г. от 14 часа.На 20.10.2016г. е входирана молба от взискателя ОББ, с която искат да се наложи запор на трудово възнаграждение при работодателя „г.м.“ ЕООД. На 21.10.2016г. е изпратено запорно съобщение до работодателя.На 31.10.2016г. е съставен Протокол за опис на движими вещи, в който пише, че адресът е посетен и длъжникът не е намерен.

На 08.09.2017г. е входирана молба от взискателя, с искане да бъдат наложени запори на банкови сметки в ДСК и Уникредит. На 08.09.2017г. ЧСИ Т.К. е изпратила запорни съобщение до горепосочените банки.

На 24.10.2017г. е входирана молба от взискателя, с която искат да бъде наложен запор на трудово възнаграждение при работодателя „г.м.“ ЕООД.

На 08.01.2018г. длъжникът А. Р. М. е входирал молба, с която е поискал да му бъде вдигнат запора на банкова сметка в Първа инвестиционна банка.

На 17.01.2018г. е входирана молба на ОББ, с която искат да бъде наложен запор на трудово възнаграждение при работодателя „ГР.“ ООД. На 22.01.2018г. е изпратено запорно съобщение до „ГР.“ ООД.

На 02.04.2018г. е входирана молба от „*****“ ЕООД, с която искат да бъдат конституирани като взискател по изпълнителното дело, тъй като е извършена цесия на 31.01.2018г., по силата на която „*****“ ЕООД е 2 придобило вземанията по горепосочения Изпълнителен лист от ОББ.

Уточняват, че размерът на задължението към 02.04.2018г. е 17 298,78лв.

Последното изпълнително действие по делото е осъществено плащане от длъжника на 17.07.2018г.

На 20.07.2023г. е входирана молба от длъжника А. Р. М. с искане изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки.

С постановление от 20.07.2023г. ЧСИ Т.К. е прекратила изпълнително дело №752/2010г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.Последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело № 752/2010 по описа на ЧСИ Т.К. с рег.№ 815, с район на действие Окръжен съд - Плевен, е от 17.07.2018г., когато е постъпило плащане от трудово възнаграждение на длъжника. След 17.07.2018г. до настоящия момент не са извършвани никакви изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсване на давността. Изпълнителното дело е прекратено с Постановление от дата 20.07.2023г. на ЧСИ Т.К. на основание чл.433, ал.1, т.8 ТПК, Въпреки прекратяването на изпълнително дело №752/2010г., обезпечителните мерки (запори на банкови сметки, МПС-та и трудово възнаграждение) все още не са свалени. Твърдим, че е извършено нарушение на чл. 433, ал.З ТПК от страна на ЧСИ Т.К.. Същата изисква длъжникът да заплати такси по ТТРЗЧСИ в нарушение на чл. 79 от ГПК.

На 25.07.2025г. е входирана молба от длъжника А. Р. М. чрез адвокат Д.

И. за вдигане на запорите. Отговор по същата към дата 4.08.2025 г. все още липсва.

С оглед на горепосочената фактическа обстановка от правна страна следва:

На първо място, относно правния интерес от предявяването на настоящия иск. Такъв е налице, доколкото ищецът в качеството си на длъжник оспорва вземанията, предмет на Изпълнителен лист издаден на 15.06.2010г. от Районен съд — Плевен, на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 04.06.2010 г. по ч.гр.д. № 3586/2010г. по описа на Районен съд - Плевен, послужил за образуването на изпълнително дело № 752/2010 по описа на ЧСИ Т.К. с рег.№ 815, въз основа на изтекла погасителна давност. Длъжникът в изпълнителния процес има правото да оспори едно признато по съдебен ред 3 вземане, въз основа на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Погасителната давност е именно такъв право погасяващ юридически факт. За длъжника съществува правен интерес за предявяването на настоящия иск, тъй като съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, не настъпва и по право, а длъжникът следва да се позове на нея, заедно с това не е от компетентността на съдебния изпълнител да установи, че давността за задължението е изтекла. Същевременно правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение.

Следва да се има предвид, че „*****“ като финансова институция е задължена да подава информация относно кредитната задлъжнялост на физически и юридически лица към Централен кредитен регистър на Българска народна банка. Същата ежемесечно подава информация за кредитната задлъжнялост на А. Р. М. и служители на „*****“ регулярно му се обаждат, за да изискват плащане на въпросните задължения. Също така следва да се има предвид, че въпреки прекратяването на изпълнително дело №752/2010г. по описа на ЧСИ Т.К., обезпечителните мерки все още не са свалени и доверителят ми търпи имуществени вреди изразяващи се в невъзможността да ползва банкови сметки, както и се начисляват данъци на МПС-та, които дълги години не може да свали от регистрация, поради това, че са запорирани.

Въпросните МПС-та не съществуват физически, а община Долна Митрополия ежегодно начислява данъци. Предвид всичко гореизложено за доверителя ми е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Относно пасивната легитимация на ответника в настоящото производство следва да се има предвид следното: първоначалният договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) е сключен на 31.01.2018г., като цедентът „Обединена българска банка“ АД с ЕИК 000694959 прехвърля вземането си на цесионера „*****“ ЕООД с ЕИК ] *********. На 02.04.2018г.

4 е входирана молба от „*****“ ЕООД за конституирането им като взискател.

Цесията по своята същност представлява двустранен, възмезден, каузален договор, по силата на който носителят на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер), т.е. от момента на сключване на договора, цедентът загубва това свое вземане, а цесионерът го придобива от този момент. По силата на чл. 99, ал.2 ЗЗД цесионерът въз основа на прехвърленото вземане придобива всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Поради гореизложеното, действащ носител на правата на процесното вземане е „*****“ ЕООД.

Съобразно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тьлк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира да тече. Началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебното изпълнително основание. Давността в изпълнителното производство не спира да тече, но може да бъде прекъсвана. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

По изпълнителното дело № 752/2010г. по описа на ЧСИ Т.К. с рег.№ 815, с район на действие Окръжен съд Плевен, последното валидно изпълнително действие е от 17.07.2018г., когато е постъпило плащане от работодател на длъжника. След 17.07.2018г. до настоящия момент не са извършвани никакви изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсването на давността.

Следва да се посочи, че по изпълнителното дело е настъпила и т.н.

“перемпция” на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното дело е прекратено, но наложените обезпечителни мерки не са вдигнати служебно от ЧСИ К. в нарушение на чл.433, ал.З и чл.79 ГПК. На 25.07.2025г. са входирали молба за вдигане на обезпечителните мерки.

От гореизложеното следва, че от 17.07.2018г., когато е постъпило плащане от работодател на длъжника до депозирането на настоящата ИМ, не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване на погасителната 5 давност за вземанията, предмет на горепосочения изпълнителен лист. Изтекла е предвидената в чл. 110 ЗЗД 5- годишна погасителна давност.

Така и съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. “

Предвид гореизложеното цялото вземане, вкл. главница, лихви и разноски, обективирано в издадения Изпълнителен лист на 15.06.2010г. на Районен съд Плевен по частно гражданско дело №3586/20Юг., следва да се счита за погасено поради изтекла погасителна давност.

На основание гореизложеното, моли съда, да постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът А. Р. М. не дължи на ответника „*****“ ЕООД, с ЕИК 1*********, вземанията, предмет на Изпълнителен лист издаден на 15.06.2010 г. от Районен съд - Плевен, на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 04.06.2010 г. по ч.гр.д.

№ 3586/2010г. по описа на Районен съд - Плевен, с който длъжникът е осъден да заплати следните суми: сумата в размер на 13 049,65 лв. /тринадесет хиляди четиридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за банков кредит, ведно със законна лихва от 02.06.2010г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 804,26 лв. /осемстотин и четири лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2009г. до 01.06.2010г.; сумата в размер на 83,33 лв. /осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от!5.09.2009г. до 01.06.2010г.; сумата в размер на 283,74 лв. /двеста осемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по гражданско дело;