Решение № 6035 от 24.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6035 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20231100512775 по описа за 2023 година констатира следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следв. от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба, депозирана от „С.К.К.Г.“ АД, чрез процесуален представител адв. Т.С. срещу разпореждане от 04.09.2023г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ по изп.дело № 1628/2023 г., с което е оставено без уважение искането да бъде прекратено делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК /поради плащане на дълга преди образуване на делото/. В жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

В условията на евентуалност, жалбоподателят моли да се приеме, че обжалва на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК мълчаливия отказ на ЧСИ срещу възражението му за разноски, като счита, че същите следва да бъдат възложение в тежест на взискателя., доколкото не е станал повод за образуване на озпълнителното дело – арг. от чл. 78, ал.

2 вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК.

Ответникът по жалбата, взискател в производството, С.Ж.П. е заявил становище, в което са развити съображения за нейната неоснователност.

По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ С.П., с които е заявено становище за неоснователност на депозираната жалба.

Приложен е препис от изпълнителното дело.

1

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирана страна - длъжник по изпълнението.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК.

В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435, ал. 2 от ГПК е предоставена правна възможност на длъжника да обжалва отказа да се прекрати изпълнителното производство с оглед т. 6 на цитираната по-горе норма.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

В жалбата са развити съображения за извършено пълно плащане по издадения изпълнител лист, въз основа на който е инициирано изпълнителното производство преди неговото образуване. Съобразно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство, на която норма се позовава в жалбата си длъжника.

Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ С.П. на 18.08.2023 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд - Пловдив по решение по гр.д. № 20225330117739/2022 г. по описа на съда в полза на адвокат С.Ж.П. за сумата от 423,67 лв. адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗАдв. На длъжника е връчена ПДИ, изх. № 29059/21.08.2023 г. На 24.08.2023 г. е постъпило възражение от длъжника /молба/ с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на задължението чрез заверяване сметката на кредитора преди получаване на ПДИ. Поради това моли всички разноски по делото да бъдат възложени на взискателя. С обжалваното разпореждане от

04.09.2023г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 22.08.2023г.

Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като превел дължимата сума по сметка на взискателя още на 31.07.2023г. Сам заявява обаче, че сумата му е била върната на 17.08.2023г. Сметката, по която длъжника е превел сумата не е сметка на взискателя, а клиентска сметка, разкрита от същия в качеството му на адвокат. В чл. 39, ал. 3 ЗАдв. изрично е посочено какви суми могат да се превеждат по клиентската сметка, сред които не са хонорарите на самия адвокат. Съгласно ал. 1 на същия текст сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество. С оглед 2 на това, твърдението на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си преди образуването на изпълнителното производство, е неоснователно. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че извършеното плащане от страна на длъжника, с оглед времето на извършване на същото, се явява последващо за образуването на изпълнителното производство, поради което отказът на ЧСИ да прекрати същото е законосъобразен.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 2, т.

6 от ГПК е неоснователна.

По повод искането, заявено в жалбата при условията на евентуалност:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие.

Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя.

Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото 3 приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

Съгласно чл. 434 от ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 от ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз „разноските по изпълнението“, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

В конкретния случай длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да бъде отменено разпореждането му, с което отказва да прекрати производството, като е поискал и разноските по изпълнението да се възложат изцяло на взискателя. Към настоящия момент частният съдебен изпълнител не се е произнесъл по молбата за отмяна на възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението, обективирани в поканата за доброволно изпълнение, с искане да останат в тежест на взискателя, като едва след произнасяне по така направеното искане /представляващо по съществото си 4 искане по чл. 248 от ГПК, приложим на общо основание в изпълнителното производство/, актът, с който съдебния изпълнител се произнесе по горното искане ще подлежи на самостоятелно обжалване. Ето защо производството по делото в тази му част следва да се прекрати като преждевременно образувано, а жалбата в тази част върната на съдебния изпълнител за произнасяне по направеното искане от длъжника.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.09.2023г. на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ по изп.дело № 1628/2023 г., с което е оставено без уважение искането да бъде прекратено делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК /поради плащане на дълга преди образуване на делото/.

ПРЕКРАТЯВА, като преждевременно образувано, производството по делото в частта на жалбата, подадена от „С.К.К.Г.“ АД срещу твърдян „мълчалив отказ“ на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ по изп.дело № 1628/2023 г. за възлагане разноските по изпълнението изцяло върху взискателя и ВРЪЩА на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ жалба с вх. № 45383/11.10.2023г. по изп.д. №1628/2023г., въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 12775/2023г. по описа на СГС, I –во ГО, в частта срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 29059/21.08.2023 г., с което в тежест на „С.К.К.Г.“ АД са възложени разноски по изпълнението в размер на 255 лв., за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по искането на длъжника за отмяна на присъдените разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5