Решение № 214 от 18.12.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Разград, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20253300100200 по описа за 2025 година

Производството е по чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ ЗЗД.

Предявен е иск от И. Я. К. за осъждане на „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД да й заплати сумата 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син Я. М. К., настъпила при ПТП с участието на лек автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на писмената претенция.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 26.02.2023г. пътно-транспортно произшествие в землището на с.*** с участието на Я. К. – син на ищцата. По отношение на водача на л.а. *** била постановена и влязла в сила присъда №9/14.06.2024г. по НОХД № 146/2024г. на ОС Разград, с която същият бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Я. К..

Ищцата излага твърдение за неимуществени вреди в резултат на загубата на нейния син – мъка и скръб от внезапната загуба, загуба на надеждите й. Твърди още, че е почти обездвижена и нейният син й е бил опора във връзка с полагане на грижи и подкрепа за нея в ежедневието.

Ищцата излага твърдение за депозиране на писмена претенция пред застрахователя и че в хода на проведената процедура е получила обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000лв. Счита, че справедливият размер на обезвредата е 150 000лв., поради което съдебната претенция е за остатъка от 100 000лв.

1

Ответникът „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД, представляван от изп.директори А.Л. и Р.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен адвокат, в който признава обстоятелствата по сключената застраховка ГО на водача на л.а. и изпълнение на процедурата по чл.380 КЗ. По същество признава настъпилото ПТП и виновното поведение на водача на автомобила, предвид влязлата в сила писъда и факта на плащане на обезщетение. Оспорва обаче размера на ретендираното обезщетение, като счита, че е завишен. Прави също така възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с твърдение, че пострадалият не се е движил по банкета на пътя, че не се е движил противоположно на посоката на движение на автомобила, че е бил с тъмни дрехи и че не е могъл да прецени адекватно пътната обстановка поради факта, че е употребил алкохол и наркотични вещества. Счита, че изплатеният размер от 50 000лв. е съответен на претърпените болки и страдания.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 26.02.2023 г., в тъмната част на денонощието /около 01,00 часа/, по път II-49, в посока от гр. Разград към гр. Кубрат, в участъка между с. *** и разклона за гр. Сеново, се движел л.а. „***“ с per. № *** с водач Ц.

М. Ц.. Скоростта на движение била около 79 км/ч. Пътният участък бил прав, хоризонтален, с две пътни ленти, всяка с широчина 3,10 метра, с ляв и десен банкет с широчина по 1,6 метра, с утъпкан чакъл. Десният банкет бил покрит с чакъл, без затревяване и е бил проходим за пешеходци Времето било тъмно, ясно и сухо, с видимост на светлината от автомобилните фарове.

По същото време, в същия пътен участък и в същата посока, в десния край на пътя на около 0,5-1,0 метра от дясната му граница, пред автомобила със скорост около 4 км/час, облечен с тъмни дрехи, се движел Я. М. К.. На прав участък след с. ***, л.а. „***“ настигнал и блъснал с предната си дясна част отзад пешеходеца К.. След сблъсъка тялото на пешеходеца било отхвърлено напред и вдясно в крйпътната затревена площ, където е намерено след произшествието, а автомобилът продължил движението си, без да спре.

За извършеното от водача на лекия автомобил деяние е образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която Ц. М. Ц. е признат за виновен в това, че на 26.02.2023 г. в землището на село ***, на път II-49 ( гр. Разград – гр. Кубрат), при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “***“ с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - Като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците;

Чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – Като водач на пътно превозно средство, при избиране на скоростта на движение, не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и в случай на необходимост не изпълнил задължението си да намали скоростта и не е спрял при възникналата опасност за движението; Чл. 123 ал. 1 от Закона за движение по пътищата – Като водач на пътно превозно средство, участник в пътно транспортно произшествие, при 2 което са пострадали хора, не изпълнил задължението си да уведоми компетентните служби на Министерството на вътрешните работи, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Я. М. К., като след деянието избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б“, предл. 1 вр. с ал. 1 “в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответно наказание.

Въпросите, относими към възраженията на ответника за съпричиняване, се изясняват от заключението на САТЕ. Така от заключението става ясно, че в района на ПТП от двете страни на пътя има изградени банкети от утъпкан чакъл, които са давали възможност за придвижване на пешеходци. В конкретно създалата се ситуция пешеходецът се е движил по път извън населено място и през тъмната част на денонощието в дясната част на платното за движение, по посоката на движение на лек автомобил „***“. Пешеходецът се е движил в коридора на движение на лекия автомобил. Ударът е бил предотвратим в случай, че пешеходецът се е движил по левия или десния банкет, които са давали възможност за придвижване на пешеходци. В този случай траекториите на движение на МПС и пешеходеца не биха се пресекли и не би последвал сблъсък между тях.

Във връзка със следващите възражения за съпричиняване са назначени съдебна химико-токсикологична и съдебномедеценска експертизи. От заключенията на вещите лица се установява, че в биологичната кръвна проба, иззета от пострадалия Я. К., е открито наличие на диазепам и метаболита му нордазепам, които се определят като наркотични вещества от категория "рискови". Концентрацията на идентифицираните съединения попада в следовия диапазон и може да бъде оценена като "много ниска", но точното й определяне е било невъзможно поради ограниченото количество на предоставената проба. Доказана е употребата на медикамента диазепам, като се допуска хипотезата за приема му с медицинско предназначение и се изключва възможността за тежка остра интоксикация с актуалност към инкриминирания момент. Заключението на СМЕ уточнява, че към момента на настъпване на ПТП на 26.02.2023г. Я. К. не е употребил в същия или предния/предните календарен/календарни ден/дни наркотични вещества, предвид установеното наличие на диазепам в степен, оценена като "много ниска". Съгласно справка за метаболизма на медикамента и неговото действие, се установява пълен ефект след 30-60минути; равновесна концентрация след 4-14 дни и дифузно извеждане след 3 часа и след 20-70ч. В с.з. вещото лице, изготвило СМЕ, пояснява, че употребата на медикамента е била вероятно 15-20 дни преди настъпването на ПТП.

В същото време е доказана концентрация на етилов алкохол в кръвта на Я. К. 1,37%, което отговаря на лека степен на алкохолно повлияване при което е налице добро самочувствие и самодоволство, намалени са самокритичността, самопреценката и работоспособността. При такова алкохолно опиянение външните прояви се изразяват в емоционална нестабилност, неспособност за адекватно възприемане на околната среда, намалена зрителна способност и периферно зрение, отслабване на вниманието и съобразителността, забавени реакции и повишено реакционно време, нарушена моторна 3 координация.

В подкрепа на извода относно външните появи на пострадалия вследствие употребата на алкохол са св.показания на В.М., който е уравлявал автомобил и е минал покрай Я. К. малко преди настъпване на ПТП. От показанията на този свидетел се установява, че пострадалият е вървял в посоката на движение на буса, клател се наляво-надясно и внезапно е изскочил пред автомобила, вероятно с намерение да го спре. Свидетелят не е могъл да го разпознае и продължил по пътя си, но впоследствие чул за инциданта и разбрал, че лицето, което видял на пътя, бил Я. К..

От представено удостоверение от ГДИН се установява, че в периода от 23.07.2018г. до 17.05.2022г. е бил задържан за изтърпяване на наказания лишаване от свобода и за наложена мярка за неотклонение.

Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищцата и пострадалия, както и на претърпените от майката болки и страдания вследствие на смъртта на нейния син, са разпитани свидетелите С. М. – *** на с.***, Г. Г. и Е. Д.. Последният не познава ищцата и не е възприел непоследствено отношенията между майката и нейния син, но е работил с Я. К. и разказва, че вечерта на инцидента пострадалият дошъл в дома му в с.*** и го помолил да го закара с автомобила си до дома му в с.***. Свидетелят отказал и в хода на разговора Я. К. му казал, че майка му го изгонила, бил гладен и иска да се прибере в дома си. Останалите двама свидетели заявяват, че ищцата и нейният син живеели заедно в с.***. С тях живеела дъщерята на ищцата, която страда от заболяване, изискващо постоянно обгрижване, и майката на ищцата. И. К. също страдала от множество заболявания, установено от решение на ТЕЛК. Пострадалият бил този, който се грижел за всички в домакинството. Когато Я. К. бил в затвора, ищцата ходела на свиждане на сина си, придружена от дъщеря си и св.Г. Когато изтърпял наказанието си, Я. К. отново заживял в къщата в с.*** при своята майка, работел частна работа на повикване. След неговата смърт домакинството западнало, И. К. счупила крака си и св.Г.а идвала да й помага. Последната възприела и мъката на И. К. вечерта, когато разбрала за пътно-транспортното произшествие и загубата на нейния син. Съдът приема за доказани близките отношения между ищцата и нейния син, като счита, че показаниятана св.Д. не разколебават този извод – свидетелят разказва за казаното от Я. К., че ищцата го изгонила, но разговорът сам по себе си не е свидетелство за трайните отношения между ищцата и нейния син, защото не може да се определи в какъв контекст пострадалият е споделил това на свидетеля, а и свидетелят не е познавал ищцата и не е възприел непосредствено отношенията между И. К. и Я. К..

Лекият автомобил е застрахован при „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД към датата на ПТП, което се установява от справка в интернет сайта на ГФ. Застрахователното правоотношение се признава от ответника. И. К. е подала застрахователната претенция пред ответника за неимуществени вреди от загубата на нейния син в размер 250 000лв., заведена с вх. № 213331/14.08.2024г. С доклад по образуваната щета застрахователят е определил обезщетение в размер 50 000лв., което е изплатено на ищцата на 1.10.2024г. И. К. е подала писмено становище, с което е възразила срещу така определения размер.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на застрахователя да изплати пълния размер на претенцията на увреденото лице.

По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищцата е увредено лице по смисъла на чл.478 ал.2 КЗ.

Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17a7a143-87e7-4934-a8b0-8316a667ceef