Решение № 1676 от 27.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1676 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Маринова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20241100901429 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ .

Ищецът „Вселена“ АД твърди, че на 11.05.2022 г. е сключил с ответника ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД договор за имуществено застраховане с предмет - сграда, представляваща хотел, находяща се в к. к.

„Св. св. Константин и Елена“, ул. „1-ва“ № 82, със срок на застрахователно покритие от 15.05.2022 г. до 14.05.2023 г. Сред покритите рискове било и настъпването на вреди в резултат от пожар. Сочи, че на 04.01.2023 г. в общите части на апартаментната част на хотелската сграда възникнал пожар, в резултат от което изгорели кабели и била увредена самата сграда. За отстраняване на щетите от събитието ищецът направил разходи в размер от 63 448,60 лв., както следва: за възстановяване на захранващи кабели, за цялостно изграждане на ИТ инфраструктура и за почистване на помещенията. В качеството си на собственик на обекти в увредената сграда ищецът претендира от ответника заплащането на сумата от 48 896,77 лв., представляваща част от застрахователното обезщетение, съответна на притежаваните от него идеални части от общите части на застрахованата сграда (според допуснатото изменение в размера на иска в о. с. з. от 05.11.2025 г.), за претърпените имуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие – възникнал на 04.01.2023 г. пожар в общите части 1 на хотел „Св. Елена“, находящ се в к. к. „Св. св. Константин и Елена“, ул. „1ва“ № 82, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.07.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че пожарът е настъпил не в застрахования обект „хотел“, а в незастрахованата жилищна част на сградата, съответно не били увредени общи части на хотела, а общи части на апартаментното крило на обекта, отразено в инвестиционния проект. Тъй като тези общи части били прилежащи към индивидуалните апартаментни обекти, на които ищецът не бил собственик, то последният нямал застрахователен интерес и съответно нямал право да получи обезщетение. Ответникът оспорва и стойността на ремонта, необходим за отстраняване на щетите, както и счита, че от стойността на представените от ищеца фактури следвало да се приспадне стойността на данък добавена стойност. Оспорва и обема на притежаваните от ищеца идеални части от общите части на сградата. Претендира разноски.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт за собственост на недвижим имот № 22, том I, рег. № 983, дело № 22 от 2007 г. от 18.01.2007 г. е видно, че „Вселена“ АД е признато за собственик на Хотелски комплекс „Света Елена“, находящ се в гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, на четири етажа със ЗП от 606 кв. м. и РЗП от 2657 кв. м.

От представената по делото комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200220800000127 е видно, че на 11.05.2022 г. между „Вселена“ АД, в качеството на застрахован, и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, в качеството на застраховател, е сключен договор за имуществена застраховка, със застрахователно покритие - клауза 001 „Пожар и други опасности“ и допълнителни покрития и условия: клауза 004 „Земетресение“ и клауза 007 „Стъкло – всички рискове“, за хотел „Света Елена“, със срок на действие от 15.05.2022 г. до 14.05.2023 г., като е уговорено плащане на четири равни вноски на 15.05.2022 г., 15.08.2022 г., 15.11.2022 г. и 15.02.2023 г. в размер на 631,45 лв.

2

Договорът за имуществено застраховане на процесния хотел е сключен при Общи условия на комбинирана застрахователна полица „Имущество“ на ответното дружество, представляващи неразделна част от него.

С доклада по делото като безспорно обстоятелство е отделено плащането на дължимата застрахователна премия.

На 05.01.2023 г. ищцовото дружество е подало до ответника по електронен път заявление за възникнало събитие, в което е посочило, че на 04.01.2023 г. в хотел „Света Елена“, находящ се в м. „Св. св. Константин и Елена“, ул. „1-ва“ № 82, е настъпил пожар и на място е пристигнал пожарен автомобил, като констатирано, че са увредени сградата, ел. инсталацията и други.

С писмо с ЗПОЗ/Изх. – 3741/30.08.2023 г. от ответното дружество до ищеца е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, като е посочено, че видно от данните в приложения експертен доклад от ангажирания независим лицензиран оценител били засегнати общите части на апартаментното крило от обекта, както и че всички увредени общи части се явявали прилежащи на всеки един от апартаментите, респективно имуществено право на всеки един от техните собственици, поради което не може да бъде установен застрахователен интерес на „Вселена“ АД върху засегнатото имущество, тъй като вредите касаели имущество, което не е негова собственост.

За установяване на разходите, направени за отстраняване на щетите, ищцовото дружество е представило договор за изграждане на ИТ инфраструктура от 19.01.2023 г., с предмет: доставка и монтаж, изграждане на ИТ инфраструктура в хотелски комплекс „Света Елена“ – к. к. Св. Св.

Константин и Елена, Жилищна част вх. Б и вх. Ц, на стойност 14 617,58 лв. без ДДС; договор от 09.01.2023 г. с предмет: строително - монтажни работи за обект: хотел „Света Елена“ (възстановяване на захранващи кабели след пожар) на стойност 28 000,30 лв. без вкл. ДДС или 33 600,36 лв. с вкл. ДДС, както и издадените фактури въз основа на сключените договори и преводни нареждания за сумите по тях. Също така са представени като доказателства по делото фактура № 3000000016/24.01.2023 г. на стойност 1200 лв. с вкл. ДДС и фактура № 3000000020/10.02.2023 г. на стойност 1776 лв. с вкл. ДДС за професионално почистване на помещения след пожар, както и преводни нареждания за сумите по тях.

Според неоспореното от страните заключение на комплексната съдебна пожаро - техническа и икономическа експертиза в пожаро – техническата й 3 част на 04.01.2023 г. в 18,00 ч. в общите части на сградата на хотел „Св. Елена“ е възникнал пожар, който е започнал в кабелно помещение от ниво таван на първи етаж и е обхванал снопа от кабели до ниво пети етаж, осигуряващ интернета, кабелната телевизия и видеонаблюдението, както и хоризонталните отклонения на кабелите по коридора към стаите. От възникналия пожар настъпили имуществени вреди в общите части, изразяващи се в изгорели кабели от захранващите ел. линии за осветление на общите части на сградата, интернета, кабелна телевизия и видеонаблюдението, както и увреда на самата сграда. Причинените вреди са в причинно – следствена връзка с възникналия пожар.

Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебна пожаро - техническа и икономическа експертиза в техническата й част архитектурното решение на сградата е подчинено на принципа за ансамблово обвързване със съществуващия хотел. Според вещото лице обемното решение на сградата е функционално и техническо свързване на блок „А“, „В“ и „С“ помежду им, като и трите блока на сградата са записани под един и същи кадастрален номер, а именно - № ***. Идеалните части са процент от общите части на сградата към конкретните обособени обекти и същите не могат да бъдат обособени към конкретни обекти.

Притежаваните от ищеца идеални части от общите части на сградата са в размер на 19 058,53 кв. м. или 77,06 %. Според заключението извършените разходи от ищеца за поправяне на вредите от настъпилия пожар възлизат на сумата в размер на 48 896,77 лв.

От разпита на вещото лице М. И. се установява, че цялата сграда е функционално и технически обединена, тъй като коридорите стигали от централния вход към другите две допълнителни части, които били пристроени към съществуващия хотел. В разрешението за ползване от 2008 г. бл. А бил посочен като разширение на хотелската част, а блоковете В и С в жилищната част. Посочва, че пожарът първо е започнал по хоризонтала – бетонова конструкция, по която има окачен таван, а над него са били сложени ел. мрежата – ниско и високо напрежение. Разяснява, че във всички материали по делото било записано, че пожарът е започнал в общите части на сградата.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:

За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: че пожарът е причинил щети на застрахования съгласно застрахователната полица обект, действителния размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, размерът на притежаваните от ищеца идеални части от общите части на сградата, където са причинени щетите.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

4

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № 2200220800000127/11.05.2022 г. за имуществена застраховка, със застрахователно покритие по клауза 001 „Пожар и други опасности“, за хотел „Света Елена“, за периода от 15.05.2022 г. до 14.05.2023 г.

От неоспореното от страните заключение на КСПТИЕ се установява, че на 04.01.2023 г. в 18,01 ч. е възникнал пожар в процесния хотел „Св. Елена“, от който са настъпили имуществени вреди в общите части, изразяващи се в изгорели кабели от захранващите ел. линии за осветление на общите части на сградата, интернета, кабелната телевизия, видеонаблюдението, както и увреда на самата сграда. Причинените имуществени вреди в хотел „Св. Елена“ били в пряка причинно – следствена връзка с възникналия пожар.

Обемът на застрахователната отговорност при имуществена застраховка се определя от закона - чл. 343, ал. 1 КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ и от Общите условия на застрахователя на предлагания вид застраховка.

Страните по договора са свободни да уговарят, както основанията за носене на отговорност на застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, като по отношение на освобождаването от застрахователна отговорност са ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ.

Според чл. 408, ал. 1 КЗ основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определя със закон, като са посочени изрично три от допустимите основания за отказ - умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователно обезщетение /т. 1/, умишлено причиняване на застрахователно събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователно обезщетение от друго лице /т. 2/ и неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна за застрахования, което е значително с оглед на интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие /т. 3/.

В случая, застрахователят е отказал плащане на застрахователното обезщетение, като е посочил, че видно от данните в приложения експертен доклад от ангажирания независим лицензиран оценител били засегнати общите части на апартаментното крило от обекта, както и че всички увредени общи части се явявали прилежащи на всеки един от апартаментите, респективно имуществено право на всеки един от техните собственици.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извода, че отказът на застрахователя да плати застрахователното обезщетение е неоснователен. Обстоятелствата, с които ответникът - застраховател в процесния случай е обосновал отказа си от изплащане на застрахователно 5 обезщетение по повод на застрахователното събитие, не кореспондират на събраните по делото доказателства, от които се установява, че пожарът е започнал в общите части на сградата.