Решение № 388 от 11.07.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Дупница, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20241510100836 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. А. В. срещу В. М. В..

Ищцата твърди, че между нея и ответникът имало сключен устен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022г., по силата на който ищцата осъществила процесуално представителство на ответника по т. д. № 3402/2021 г. по описа на САС, 4-ти състав. Заявява, че по силата на сключения устен договор ответникът следвало да й заплати адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., което се дължало при спечелване на делото и присъждане на дължимата на ищеца сума с влязло в сила съдебно решение. Поддържа, че воденото от името на ищеца дело било спечелено, но последният не изпълнил задължението си по устния договор да заплати уговореното възнаграждение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 4000 лв. – възнаграждение по сключен на 24.02.2022г. между длъжника и заявителя устен договор за предоставяне на правна помощ и съдействие по т. д. № 3402/2021 г. по описа на САС, 4-ти състав, ведно със законна лихва до изплащане на вземането, както и лихва за забава за периода от 28.04.2023 г. до 19.01.2024 г.

Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор, с който изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост и неоснователност на предявения иск. Отрича между страните да е имало устен договор, а изтъква, че отношенията им били уредени с писмен договор, по който е заплатил в брой уговореното адвокатско възнаграждение. Отправя искане за съединяване на образуваните пред РСДупница дела между страните за разглеждане в едно производство. Моли за отхвърляне на предявените искове.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА) и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на твърдения устен договор за предоставяне на правна помощ и съдействие от 24.02.2022г., съдържанието и страните по договора, уговорения размер на дължимото възнаграждение и уговорения срок за заплащането му.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, а именно, че отношенията между страните по повод извършеното от ищцата процесуално представителство са уредени въз основа писмен договор между страните, съотв. че е заплатил уговореното възнаграждение.

В конкретния случай между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства се установява, че ищцата е предоставяла правна помощ и съдействие на ответника т. д. № 3402/2021 г. по описа на САС. От приложеното решение № 276 от 08.03.2023г., постановено по цитираното дело (л. 22-29), е видно, че същото е образувано при условията на чл. 294 ГПК след отмяна на решение по гр.д. № 1077/2019г. по описа на САС в осъдителната му част, извършена с решение № 60114 от 28.10.2021г. по т.д. № 1751/2020г. на ВКС (л. 55-62), като делото е върнато за ново разглеждане на въззивната жалба срещу решение № 7360 от 26.11.2018г. по гр.д. № 9850/2017г. по описа на СГС.

Съществените спорни въпроси между страните се свеждат до това дали отношенията им по повод предоствената адвокатска услуга са били уредени въз основа устен договор от 24.02.2022г., съотв. дали уговореното адвокатско възнаграждение е било заплатено от ответника, по които въпроси съдът намира следното:

В съдебната практика се приема, че мандатното правоотношение между страната и нейния пълномощник за осъществяването на правна защита и съдействие може да възникне както въз основа писмен договор между страните, в който да уредят отношенията си, така и въз основа на постигната между страните устна договорка (Решение № 233 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., IV г.о., Определение № 1109 от 12.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2946/2023 г., III г.о. и др.).

В конкретния случай, единствените доказателства, на които се позовава ищцата в подкрепа на твърденията й за сключен устен договор с ответника от 24.02.2022г. са показанията на свид. Т. и изявленията на ответника в образуваното срещу ищцата дисциплинарно производство. При анализа на тези доказателства обаче не се установяват никакви данни, свързани със сключването на твърдения от ищцата устен договор, още помалко относно датата на която е постигнато съгласието. Напротив, свид. Т. изрично заявява, че не знае кога е постигната уговорката, а единственият разговор, за който свидетелства се отнася до изпълнението на договора. Нещо повече - свид. Т. не изразява никакво съмнение, че разговорът, на който е присъствала се е състоял на 22.02.2022г., която дата категорично заявява да е запомнила, тъй като е специфична. В същото време от изявленията й не остава 2 съмнение, че устният договор е сключен по-рано, а на разговора от 22.02.2022г. е обсъждано само неговото неизпълнение (в този смисъл изричните изявления, че „явно вече е имало уговорка и тя само го попита кога ще си изпълни задължението“). Следователно, дори и да се кредитират изцяло показанията на свид. Т. като се счете за доказано, че на 22.02.2022г. е обсъждано неизпълнението на договора, то няма как да се приеме, че същият е сключен два дни по-късно – на 24.02.2022г., каквито са твърденията на ищцата (чл. 6, ал. 2 ГПК).

Никакви данни за наличието на сключен между страните устен договор от 24.02.2022г. не се съдържа и в изявленията на ответника пред Дисциплинарния съд на САК (л. 167-170).

Ясна индивидуализация на правоотношението, което се коментира в приложения протокол е необходима, предвид обстоятелството, че ищцата е осъществявала процесуално представителство по повече от един договор за правна защита и съдействие, в т.ч. по делото е представен и такъв от 12.12.2018г. за осъществяване на правна защита пред САС (л. 81).

Наред с това, по същество обсъжданите изявления на ответника подлежат на двусмислена интерпретация, тъй като е удостоверено както негово изказване, че сумите по договорите за правна помощ за заплатени, така и че същите не са платени. Извънсъдебните изявления на ответника подлежат оценка с оглед всички обстоятелства по делото (л. 175 ГПК), а в конкретния случай не са ангажирани никакви други допустими доказателства, от които да се заключи, че второто изявление на ответника пред Дисциплинарния съд на САК е подостоверно от първото. Единствено за пълнота следва да се посочи, че до същия извод е стигнал и Дисциплинарният съд при САК (анализирал цялата дисциплинарна преписка, а не изолирани изявления на страните, каквито са представени пред настоящата инстанция), който независимо от двусмислените изявления на ответника, е приел, че адвокатските възнаграждения са заплатени.

В допълнение на горното следва да се посочи и това, че в случая по делото е представен писмен договор от 12.12.2018г. (л. 81, л. 124), в който като предмет на производството е посочено оказването на правна защита пред въззивна инстанция – Софийски апелативен съд, както и изрично отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 4000 лв. е платено изцяло и в брой. Независимо, че изпълнението на договора от 12.12.2018г. е извън предмета на настоящото производство (чл. 6, ал. 2 ГПК), за прецизност на изложението следва да се посочи, че отразеното в документа изявление на ищцата, че възнаграждението е заплатено има характера на разписка (т. 1. ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), представена и като доказателство за платените разноски по обсъжданото дело, а заплащането на възнаграждението е било отразено и в представения от ищцата по това дело списък на разноските (л. 123), представен в открито съдебно заседание (л. 133). Противно на поддържаното в писмената защита на ищцата, по делото не са ангажирани допустими и достоверни доказателства, които да опровергават изявлението й, обективирано в разписката от 12.12.2018г. (съдържаща се в договора от 12.12.2018г.). Съдържанието на този документ е недопустимо да бъде оборвано със свидетелски показания (чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК), поради което по този въпрос съдът не дължи обсъждане на показанията на свид. Т.. Крайно недостатъчни, за да поставят под съмнение 3 достоверността на разписката, са изявленията на ответника пред Дисциплинарния съд на САК, на които се позовава ищцата.

Следователно при липсата на каквито и да било доказателства за сключването на устен договор на 24.02.2022г. и при наличието на несъмнени такива, че отношенията между страните са били уредени въз основа писмен договор от 12.12.2018г., то следва да се приеме, че процесуалното представителство пред САС е било осъществено именно в изпълнение на представения писмен договор, а съществуването на отделен устен договор от 24.02.2022г. с идентичен предмет няма основание да презумира. След като не е доказано постигането на устно съглашение на 24.02.2022г., то не е установено и възникването на претендираното въз основа на него вземане на ищцата.

По изложените съображения, предявеният иск за главница подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен. Предвид акцесорния характер на претенциите, следва да се отхвърли и искането на ищцата за присъждане на законна лихва за периода от 03.06.2024г. до окончателното плащане, както и предявения иск за сумата от 378,55 лв. - лихва от 28.04.2023 г. до 19.01.2024 г.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** срещу В. М. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** осъдителни искове по чл. 36 ЗА и вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 4000 лв. – възнаграждение по сключен на 24.02.2022г. устен договор за предоставяне на правна помощ и съдействие по в.гр.д. № 3402/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-ти състав, ведно със законната лихва от 03.06.2024г. до окончателното плащане и 378,55 лв. - лихва от 28.04.2023 г. до 19.01.2024 г.

ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на В. М. В., ЕГН: **********, с адрес:гр. *** сторените по делото разноски, както следва: 800 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

4

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5