Присъда № 16 от 18.11.2025, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 16/18.11.2025 Г. ПО НОХД № 68/2025 Г. ПО

ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Разград обвинителен акт ведно с материали по Досъдебно производство № 57/2022 г. по описа на ОСлО – ОП – Разград срещу подсъдимата Д. Б. А. от *** за това, че през периода 27.10.2020 г. – 30.10.2020 г. в Република Турция, действайки в условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство чрез Т. П. Ц. от ***, К. А. А. от *** и В. Б.

С. от ***, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Х. К. – гражданин на Република Турция, роден ***, живущ в ***, с което е създала неправилна представа у него за себе си, за семейното и социалното й положение, за желанието от нейна страна за пътуване до Република Турция, че ще отиде при него в Република Турция, за да сключат граждански брак и с това му е причинила имотна вреда в размер на 5 801.74 лева, представляващи левовата равностойност на 3 524 евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК .

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт.

Заявява, че събраните по досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанията на подсъдимата, установяват по безспорен начин авторството й в извършване на инкриминираното деяние.

Пледира на подсъдимата да бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание ориентирано на минимума – една година лишаване от свобода, което с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие да бъде намалено с една трета, изтърпяването на което следва да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен изпитателен срок.

В срока по чл. 85, ал. 3 от НПК пострадалото от престъплението лице Х. К. не предявява граждански иск и не претендира да бъде конституиран като частен обвинител.

Подсъдимата Д. Б. А., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава виновна в извършване на деянието, за което е обвинена. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за установяване на тези факти, като прави искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Защитникът й заявява, че събраните на ДП доказателства, както и самопризнанията на подзащитната му установяват извършването на инкриминираното деяние, поради което пледира за 1 постановяване на осъдителна присъда, като заявява, че наказанието следва да бъде определено при приложението на чл. 55 от НК предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НПК. Поддържа становището, че са налице условията за приложение института на условното осъждане.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Д. Б. А. е 26-годишна, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с основно образование, безработна.

Св.Х. К. живеел в ***.

Подс.Д. Б. А. е с постоянен адрес и живее в ***, *** заедно със своята майка – свидетелката Т. П. Ц..

През 2020 г. турският гражданин Х. К. ползвал телефон с № ***. На неустановен ден и дата през месец октомври 2020 г. на посоченият телефонен номер св.К. получил съобщение за приятелство от българска гражданка, а именно подсъдимата Д. Б. А., която се представила като Ф. Т. от телефон с № ***.

Подс.А. решила да изпрати съобщение на св. К. с намерение да го измами, за да набави за себе си имотна облага. В изпълнение на предварително взетото решение, подс.А. започнала да го въвежда в заблуждение, като започнала да му разказва различни истории провеждайки видео разговори по „WhatsApp“. А. обяснила на пострадалия К., че е от гр.Бурса, но когато била на 5 години заедно със семейството си се установили в България. Разказала му, че родителите й са починали, но от тях има останало наследство. Заявила му, че тъй като чичо й не и разрешавал да отиде в Турция, така и не успяла до този момент да получи наследството от покойните си родители, което било на стойност 250 000 щатски долара.

Обещала му, че ако успее да отиде в Турция ще се ожени за него.

По този начин – разказвайки измислени истории, подсъдимата успяла да заблуди св. К . и той повярвал, че тя наистина има огромно наследство, но изпитва затруднения, за да пристигне в Република Турция, както и че желае да се омъжи за него. Продължавайки да го въвежда в заблуждение, подс.А. поискала пари от Х. К. по различни причини – за семейното и социалното й положение, обещание да отиде при него в Република Турция, както и за сключване на граждански брак с него. Въведен в заблуждение от подсъдимата Д. А., пострадалият Х. К. в периода от 27.10.2020 г. – 30.10.2020 г. изпратил парични суми на името на различни лица в България посочени от подсъдимата, а именно посредствените извършители – Т. П. Ц. от ***, К. А. А. от *** и В. Б. С. от ***. Св. Ц. и св. С. изобщо нямали представа за намеренията на подсъдимата А., а смятали, че й вършат услуга, като получават парите изпратени от св.К., които впоследствие предавали на подс.А.. Общата стойност па парите, които Х. К. е изпратил на подсъдимата Д.

А., за които с а приобщени документи в оригинал е 3 524 евро с левова 2 равностойност 5 801,74 лева. Х. К. повярвал на думите на подс.А. и изпратил от Република Турция по системата за парични преводи „Western Union“ бързи парични преводи на обща стойност 5 801,74 лева, представляващи левовата равностойност на 3 524 евро. Св. К. изпратил два превода на св.Т. Ц. получени с формуляри с референтен номер: 651-816-0388 от 27.10.2020 г. – сумата от 1955.83 лв. и референтен номер: 606-976-4435 от 28.10.2020 г. – сумата от 1760.25 лв. Парите били получени от св.Ц. в офис на „Ай голд“ в гр. Завет, обл. Разград. К. изпратил на св.Валентин С. един превод получен с формуляр референтен номер: 740-014-2488 от 30.10.2020 г. сума от 944.65 лв. Парите били получени в офис на „Ай голд“ в гр.Завет, обл.Разград. К. изпратил на К.

А . един превод получен с формуляр референтен номер: 223-178-5493 от 30.10.2020 г. – сумата 1141.01 лв. Парите били получени в офис в гр.Шумен.

Оригиналите на посочените разписки за получени парични преводи са приобщени като веществени доказателства по делото.

Св.К. се усъмнил, че е измамен и подал жалба срещу жената представила се Ф. Т. – подс. Д. А..

В действителност Д. Б. А. в инкриминираният период е живеела в ***.

Установено е, че св.Т. П. Ц. е майка на А.. Подсъдимата живеела няколко години на семейни начала със св.О. Ю. А. от гр.Русе. Докато А. бил в Англия на работа Д. поддържала телефонна връзка с няколко мъже от Турция, единият от които бил пострадалият Х. К.. Родителите й били живи, а не са починали както тя заявила на св.К.. А. не е имала намерение да напуска страната и да заминава за Република Турция. Историите, които разказвала на пострадалия били единствено с цел да набави за себе си имотна облага по незаконен начин.

Установено е, че посоченият телефонен номер *** е закупен по време на съжителството й с О. А.. Този телефонен номер продължава да се използва от подсъдимата и от майка й св.Т. Ц..

От заключението на изготвената финансово-икономическа експертиза е видно, че общият размер на изпратените от св.Х. К. суми възлизат на 5 801.74 лева, представляващи левовата равностойност на 3 524 евро.

От заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза е видно, че саморъчните подписи за клиент в парични преводи с № 651-816-0388 от 27.10.2020 г. и № 606-976-4435 от 28.10.2020 г. са изпълнени от Т. П. Ц..

Саморъчният подпис за клиент в паричен превод с № 223-178-5493 от 30.10.2020 г. е изпълнен от К. А. А.. Саморъчният подпис за клиент в паричен превод с № 740-014-2488 от 30.10.2020 г. е изпълнен от В. Б. С..

По доказателствата:

С оглед направените от подсъдимата самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от доказателствата събрани на 3 досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите К., Ц., С., И., М., Б., А. и П., справка за съдимост, съдебно икономическа експертиза, съдебно-почеркова експертиза, оригинали на бланки за получаване на пари с референтен номер: 606-976-4435 от 28.10.2020 г.; референтен номер: 651-8160388 от 27.10.2020 г.; референтен номер: 740-014-2488 от 30.10.2020 г. и референтен номер: 223-178-5493 от 30.10.2020 г. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата.

От правна страна:

С действията си подсъдимата Д. Б. А. е осъществила състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 27.10.2020 г. – 30.10.2020 г. в Република Турция, действайки в условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство чрез Т. П. Ц. от ***, К. А. А. от *** и В. Б. С. от ***, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Х. К. – гражданин на Република Турция, роден ***, живущ в ***, с което е създала неправилна представа у него за себе си, за семейното и социалното й положение, за желанието от нейна страна за пътуване до Република Турция, че ще отиде при него в Република Турция, за да сключат граждански брак и с това му е причинила имотна вреда в размер на 5 801.74 лева, представляващи левовата равностойност на 3 524 евро.

От обективна страна: Подсъдимата Д. Б. А. при разговорите през социалните мрежи и по телефон, е създала неправилна представа у св.Х. К., че ще отиде при него в Република Турция, за да получи огромното наследство, останало след смъртта на родителите й, ще се омъжи за него, но трябва да й изпрати пари за различни формални процедури. Освен, че създала тези неправилни представи, подсъдимата и поддържала заблуждението, като посочила къде да й бъдат преведени парите. Формираните в съзнанието на свидетеля неверни представи са повлияли на волята му да извърши разпоредителни действия, причиняващи му имотна вреда. Същият не би ги извършил без заблуждението, в което е бил въведен, поради което предоставил на подсъдимата исканите средства, в резултат на което А. установила фактическа власт върху движимите вещи – пари. В резултат на тези разпореждания, извършени вследствие на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за пострадалия, която всъщност е била целта на подсъдимата, тъй като има характер на облага за нея и с това е и довършено престъплението.

Установява се, че в инкриминирания период – от 27.10.2020 г. до 30.10.2020 г . е извършила няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и 4 субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо извършеното от нея следва да се квалифицира в условията на продължавано престъпление – чл. 26, ал. 1 от НК.

От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и видно от действията й, водена от користни мотиви е искала настъпването на тези последици.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.Д. Б. А. за виновна в извършване на престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и й наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност, чисто съдебно минало, млада възраст, съдействие за разкриване на обективната истина и отегчаващи – няма. Отчитайки предходното съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание на минимума – една година лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК, предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие намали с 1/3, поради което наложи на подсъдимата наказание осем месеца лишаване от свобода.