Решение № 6867 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6867 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100505041 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца срещу решение от 03.08.2022 г., поправено с решение от 26.09.2022 г., по гр.д. №63589/2021 г. на Софийския районен съд, 177 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Кангару – транс“ ЕООД иск с правно основание чл.262 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 113,70 лв., представляваща отработен от ищеца, но незаплатен от ответното дружество извънреден труд за периода от 17.06.2021 г. до 02.08.2021 г. за 45 дни по 4 часа на ден, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г. до окончателното му изплащане, като недоказан, иск с правно основание чл.262 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 336,00 лв., представляващи отработени ищеца, но незаплатени от ответното дружество празнични дни за периода от 17.06.2021 г. до 02.08.2021 г. за 14 дни събота и неделя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г. до окончателното му изплащане, като недоказан, иск с правно основание чл.215 ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1575,00 евро с левова равностойност от 3080,43 лв., командировъчни пари за командировка извън България за периода от 17.06.2021 г. до 02.08.2021 г. за 45 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г. до окончателното му изплащане, като погасен чрез плащане за сумата от 1397,00 евро, равняващи се на 2732,00 лв., и като недоказан за сумата над 1397,00 евро до пълния предявен размер от 1575,00 евро с левова равностойност от 3080,43 лв., и иск с правно основание чл.128 т.2 КТ за заплащане на сумата от 710,00 лв., представляваща месечно трудово възнаграждение за времето от 17.07.2021 г. до 02.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2021 г. до окончателното му изплащане, като погасен чрез плащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и немотивирано. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал приетите по делото заключения на ССчЕ, като същата следва да бъде извършена след изготвяне на САТЕ. Предвид изложеното, 1 жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Кангару – транс“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно поради следното:

По делото не се спори, а и от представените трудов договор №181/17.06.2021 г. се установява, че през процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Шофьор на товарен автомобил /международни превози/“ при работно време от 8 часа на ден и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лв., платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.

Със заповед №227/02.08.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено, считано от 03.08.2021 г., на основание чл.71 ал.1 КТ, за което обстоятелство страните също не спорят.

Не се спори и се установява от представените заповеди за командировка в чужбина от 18.06.2021 г., че ищецът е бил командирован от 20.06.2021 г. до 01.08.2021 г. в Белгия, като са му определени дневни пари в общ размер на сумата от 1397,00 евро.

От показанията на свид. Д. П. се установява, че ищецът е управлявал поверения му камион на двойна езда заедно с брат си, за което е бил командирован, като за всеки месец е издавана отделна командировъчна заповед.

От показанията на свид. М.С. се установява, че ищецът е управлявал МПС в рамките на ЕС, за което е бил командирован, като водачите са били инструктирани да спазват работното време по Регламент 561/2006.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССчЕ се установява, че за периода 18.06.2021 г. – 02.08.2021 г. на ищеца е начислена и изплатена сума в общ размер на 3581,98 лв., както следва: основна заплата – 945,46 лв., дневни пари/командировъчни – 2732,11 лв., добавка за положен нощен труд – 14,23 лв., бонус – 27,87 лв., обезщетение по чл.224 КТ – 92,83 лв. Вещото лице сочи още, че не се установява положен извън Регламент 561/2006 извънреден труд, но са налице общо 12,2 часа труд, положен в събота и неделя, за процесния период няма официални празници, респ. не се установяват дължими суми за положен труд през празнични дни, както и че няма дължими от ответното дружество към ищеца суми за извънреден труд, командировъчни, празнични дни и трудово възнаграждение.

От приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на ССчЕ се установява, че през процесния период ищецът е положил 12,2 часа труд в събота и неделя, което не е нарушение на Регламент 561/2006, но не задължава работодателя да 2 заплаща допълнителни суми. Вещото лице сочи още, че не е установил дължими и незаплатени на ищеца суми за положен труд в събота и неделя.

Във въззивното производство е прието заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, в което вещо лице е посочило маршрутите, които е изпълнявал ищецът през периода 10.06.2021 г. – 31.07.2021 г. в страната и чужбина, като общият пробег е 16 942,00 км.

Във въззивното производство е прието допълнително заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, в което вещо лице след извличане на информацията от тахографа на МПС е посочило маршрутите, които е изпълнявал ищецът през периода 10.06.2021 г. – 31.07.2021 г. в страната и чужбина, като общият пробег е 12 563,00 км., както следва: време на управление – 124:04 ч., почивка – 859:25 ч., друга работа – 33:29 ч., на разположение – 176:27 ч., непозната дейност – 54:37 ч.

От приетото във въззивното производство заключение на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло като обосновано, компетентно и изготвено на база данните от САТЕ по информацията от тахографа на управляваното МПС, се установява, че за периода 18.06.2021 г. – 31.07.2021 г. ищецът е положил общо 387:95 ч. труд, включващи: труд по норма в работни дни – 248 ч., извънреден труд в работни дни – 69:37 ч., труд в почивни дни /събота и неделя/ - 70:58 ч., като възнаграждението, което му се полага за тези часове, е както следва: за положен труд по норма за 31 отработени дни – 915,91 лв., което му е заплатено, за извънреден труд в работни дни – 384,30 лв., което не му е заплатено, и за труд в почивни дни /събота и неделя/ - 456,17 лв., което не му е заплатено. Вещото лице сочи още, че за процесния период са спазени дневните и седмичните почивки и няма нарушение на Регламент 561/2006.

По исковете с правно основание чл.150 вр. чл.262 ал.1 т.1 и т.2 КТ:

Извънредният труд, съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 КТ, е работата по трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя извън установеното работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. За положения извънреден труд от работника или служителя, който е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време и с който се засяга полагащата му се почивка, работодателят съгласно чл.150 ал.1 вр. чл.262 КТ дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а ако липсва уговорка прилагат се минималните установени в закона размери – с увеличение не по-малко от 50 на сто за работа през работните дни и с увеличение не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни /събота и неделя/.

Следователно, за да възникне парично вземане за извънреден труд за работника или служителя, необходимо е да са налице следните материалноправни предпоставки: работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или служителя извън уговореното работно време или той мълчаливо да е допуснал полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време, като законодателят не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за извършване на извънреден труд и мълчаливото му допускане, и работникът и служителят ефективно да е престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време.

Тежестта за доказване на тези факти е на работника или служителя.

Работодателят дължи възнаграждение и за труда, положен от шофьор - международни превози в разрез с нормативно установените времеви ограничения за почивка, като за извънреден труд. Извършвани от работника административни нарушения в процеса на изпълнение на възложената работа нямат отношение към въпроса за заплащане на положения извънреден труд. Международните превози се извършват при спазване на определени изисквания относно организацията на времето за управление, залегнали в Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи 3 международни автомобилни превози и Регламент /ЕО/ №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти №3821/1985 и /ЕО/ №2135/1998 на Съвета и за отмяна на Регламент №3820/85 на Съвета.

Техните правила са транспонирани в българското законодателство чрез разпоредбата на чл.78 ЗАП. Организацията на времето за управление и почивките при извършване на международни автомобилни превози трябва да се осъществи от предприятието, възложило превоза, а водачът е длъжен да се съобрази с тази организация и да не допуска нарушения.

Целта на нормативната уредба е хармонизиране на условията за извършване на транспорта, осигуряване на безопасността на движението и осигуряване на по-добри условия на труд на водача. Тази уредба очевидно не цели дерогиране на защитата на други трудови права на водача, включително заплащането на труда, който е положен в нарушение на правилата за организация на работното време. Дори водачът да е допуснал такива нарушения, ако времето за управление съставлява извънреден труд по смисъла на КТ, работодателят е длъжен да го възмезди /така решение №53 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр.д. №5406/2014 г., IV ГО/.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е полагал извънреден труд в работни дни, възнаграждението за който е в общ размер на сумата от 384,30 лв., и извънреден труд в почивни дни /събота и неделя/, възнаграждението за който е в общ размер на сумата от 456,17 лв., които възнаграждения не са му изплатени.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени за пълния претендиран размер.

По иска с правно основание чл.215 ГПК:

За основателността на иска за заплащане на командировъчни пари в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника за процесния период е съществувало трудово правоотношение, по силата на което в изпълнение на трудовата функция и по предвидения за това ред е бил командирован за изпълнение на трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнява длъжността, като фактически, ефективно е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя.