Решение № 1270 от 03.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330204103 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 7861597, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Й. Г. С., с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на фиша, като се твърди, че Й. Г. С. не е управлявала л.а. „Ягуар Ф Пейс“ с рег.№ **** на процесната дата и място. Оспорва се техническата изправност на АТСС, както и че не е бил отчетен толерансът от 3 км/ч в полза на водача. Прави се искане за разноски.

Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на атакувания фиш, претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 17.06.2023 г. в 19:59 ч. в Област Пловдив, път II-86, км.19+240 с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка „Ягуар Ф Пейс“ с рег.№ **** се е движил със скорост от 126 km/h, при разрешена 1 скорост от 90 км/ч като е превишил максимално допустимата скорост с 36 km/h и това е било установено с АТСС Muta Radar SD 580 № 00209D32ACE1.

Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Й. Г. С., в качеството й на собственик на автомобила.

Установява се автоматизирано техническо средство Muta Radar SD 580 № 00209D32ACE1 да е одобрено средство за измерване от 08.12.2010 г. със срок на валидност до 08.12.2020 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 03.08.2022г., като е издаден протокол от проверка № 104-СГИСИС/03.08.2022г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От справка за собственост за ППС с рег. № **** се установява, че собственик на превозното средство е жалбоподателят Й. Г. С..

Установява се, че водачът е бил многократно наказван за нарушения на скоростния режим с електронни фишове, които са влезли в сила и това не е указало превъзпитателен и предупредителен ефект върху нейното поведение на пътя. Същата е била наказана с електронен фиш № 5635657, който е бил връчен на 06.07.22г., същият е платен и влязъл в сила.

Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 7861597.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - снимков материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010 г. на БИМ, протокол за последваща проверка № 104СГ-ИСИС/03.08.2022г., разпечатка на фиш серия К № 5635657, ведно с справка от софтуерната система за връчване на електронни фишове и справка за извършените плащания, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, справка за нарушител/водач.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че се установява от обективна страна извършване на нарушение от страна на Й. Г. С. на скоростния режим, визирано в нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че 17.06.2023 г. в 19:59 ч. в област Пловдив, път II-86, км.19+240 с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград лек автомобил марка „Ягуар Ф Пейс“ с рег.№ **** се е движил със скорост от 126 km/h, в рамките на извън населено място, където е важимо общото ограничение от 90 км./ч., като е превишил максимално допустимата скорост с 36 km/h. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.

Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая от снимковия материал по делото се 2 установи да е 130 км/ч, се извадят 3 % толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и установената стойност на скоростта, а именно 126 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш. По тези съображения настоящият състав намира и че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.

Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя.

Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение на 17.06.2023 г. на собствения й лек автомобил с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на МПС от друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач. Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на нарушението, се явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно прилагане на закона.

Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, Й. С. виновно не се е съобразила с правилата за поведение, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване, като е управлявала МПС с 36 км/ч над допустимото и по този начин е извършила деянието си с пряк умисъл.

По наказанието:

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 600 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона между 31 и 40 km/h и представлява двоен размер на същата.

Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда. В случай, че привръзката на санкционната норма не беше посочена и в екземпляра изпратен на РС Пловдив от електронния фиш, то съдът следваше да преквалифицира санкционната норма като добави липсващата привръзка, но към настоящия момент това не се налага, доколкото такава е посочена в акта предмет на обжалване.

Доказано е, а и не е спорно между страните, че са налице предпоставките за квалифициране на деянието като такова извършено при повторност, а именно нарушителят е бил наказан с електронен фиш серия К № 5635657, който е бил връчен на 06.07.2022 г. и е влязъл в сила на 21.07.2022 г., след изтичането на срока му за обжалване, като същия е и бил платен на 28.07.2022 г. т.е. безспорно нарушението е извършено в едногодишния срок.

3

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Съдът намира, че непосочването на пълното наименование на АТСС, а само неговия номер не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, тъй като същото е проследимо в публичнодостъпния сайт на БИМ и не оставя съмнение относно това ,какъв е вида на АТСС. Правилно е отчетен установеният толеранс от 3 км./ч. в полза на водача. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушението.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Процесният случай е от първата група мобилни АТСС, За която не важи изискването за попълване на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., доколкото използването й е под различен режим, както и не се нуждае от заснемане на местоположението й.

Това АТСС се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва 4 да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка, което в настоящия случай е осъществено видно от приложените доказателства. В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4888 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, валидно до 08.12.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.