Определение № 2015 от 13.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2015 гр. София, 13.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100900556 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена на 22.05.2023 г. молба на жалбоподателя по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в която се съдържа искане съдът да допълни постановеното по делото решение №588 от 04.05.2023 г., постановено по т. дело № 556/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, в частта му за разноските. Иска се присъждане на разноските в цялост съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Административният орган, пред който се е развило производството Агенцията по вписванията е депозирала н а 06.06.2023 г., писмен отговор, с който е оспорена молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна.

Съдът, след като съобрази доводите на молителя и прецени данните по делото, намира молбата, подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението по настоящото дело, постановено на 04.05.2023 г. е отменен отказ с peг. № 20230312185256/14.03.2023 г. на длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.

№

20230312185256/12.03.2023 г., за вписване в търговския регистър на промяна на обстоятелства по партидата на „К.Е.Д.В. С.“ ООД.

С молба от 19.04.2023 г. страната- жалбоподател е поискала да бъде осъдена Агенцията по вписване да й заплати разноските по това дело за държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

С решение №588 от 04.05.2023 г. съдът е изложил подробни съображения за неоснователност на заявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, 1 а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/2021 г. на I т. о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/2021 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/2021 г. на I т. о., определение № 60380 от 27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/2021 г. на II т. о., определение № 60398 от 05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г. на II т. о. и др.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, поради което той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно - в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за понататъшното развитие на производството. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС , II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./.

По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

2

Водим от горното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК с вх. №

48295/22.05.2023 г. за допълване на решение №588 от 04.05.2023 г., постановено по т. д. № 556/202 3 г. по описа на СГС, ТО, VІ -18 състав, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3