Решение № 321 от 19.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100601055 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивната жалба на адвокат Цветанка Дачовска от АК – Бургас, действаща като служебен защитник на подсъдимия Д. Т. Д., ЕГН **********, против присъда № 107 от 14.06.2024 г., постановена по НЧХД № 4564/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С обжалваната присъда подсъдимият Д. Д. е признат за виновен в това, че на 28.09.2022 г., в образувано по тъжба на подсъдимия Д. НЧХД № 2712/2022 г. по описа на БРС, приписал на М. П. П., ЕГН: **********, престъпление, а именно, че организира хора, които да убият подсъдимия Д., поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл.

54 от НК е осъден на глоба в размер на 1000 (хиляда лева), както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на определено за това място в сградата на Община – Айтос за срок от 1 (един) месец.

Със същата присъда, подсъдимият Д. Д. е осъден да заплати на тъжителя 1

М. П. П., ЕГН **********, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 12,00 (дванадесет) лева за образуване на настоящото дело, адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин) лева по адвокатско пълномощно, внесен депозит в размер на 400,00 (четиристотин) лева за изготвена съдебно-техническа експертиза и 5,00 (пет) лева като държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

С присъдата подсъдимият Д. Д. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 5 (пет) лева като държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт.

Първоинстанционната присъда е обжалвана с бланкетна жалба като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. От въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда и да постанови решение, с което да признае подсъдимия Д. за невиновен и да го оправдае по предявеното му частната тъжба обвинение.

В нарочно писмено становище, озаглавено „въззивна молба“, подадено след изтичане срока на обжалване на първоинстанционната присъда, подсъдимият Д. по същество изразява становище в подкрепа на подадената въззивната жалба, твърдейки, че думите му, инкриминирани с частната тъжба, не са клевета, а изказано конкретно мнение и израз на породено у него чувство на страх за живота му. Твърди се още, че събраните по делото доказателства не са били в подкрепа на обвинителната теза, а така също не са успели и да установят безспорно, че частният тъжител е претъпял твърдените неимуществени вреди под формата на морални страдания, срам и пр. От въззивния съд се иска да отмени обжалваната първоинстанционна присъда и вместо нея да постанови оправдателна присъда, като осъди частния тъжител да заплати направените от подсъдимия разноски по делото, вкл. и за възнаграждение на назначения служебен защитник.

След определението на БОС по чл. 327 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, с което се излагат конкретни доводи в подкрепа на направените оплаквания срещу присъдата. Иска се въззивният съд да признае подсъдимия Д. Д. за невиновен по предявеното му с частната тъжба обвинение.

В с.з. пред въззивната инстанция, повереникът на частния тъжител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че 2 първоинстанционния съд е удовлетворил всички доказателствени искания на подсъдимия, разпитал е множество свидетели като целия доказателствен материал, събран по делото, сочел, че Д. действително е извършил престъплението, посочено в частната тъжба. Поради това намира постановената присъда за законосъобразна, обоснована и правилна, и моли въззивния съд да я потвърди.

В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Служебният му защитник поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания. Твърди, че посочените от подсъдимия изявления на частния тъжител, отправяни в социалната мрежа „Фейсбук“ са породили основателен страх у Д., че му е забранено да идва в гр. Бургас. Защитникът твърди, че действията на подсъдимия по делата му с М. П., представляват оценъчни съждения и предположения, представляващи форма на субективна психическа дейност, водеща до формирането на основателен страх за живота му. Твърди се, че според практиката на съда, начинът на мислене не може да се криминализира, затова не е налице и противоправно поведение на подсъдимия. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваната присъда като постанови нова, с която да признае подсъдимия Д. Д. за невиновен и да оправдае по предявеното му с частната тъжба обвинение.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни и обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и 314 ал.1 от НПК, прие следното:

При изготвяне на атакувания съдебен акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, както и нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.2, предл. първо, вр. ал.1, т.1 от НПК. Установените нарушения не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, поради което следва да бъде приложен чл. 335, ал.2, вр. чл. 334, ал.1, т.1 от НПК - атакуваната присъда следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас. Съображенията за това са следните:

С присъдата, предмет на настоящата съдебна проверка съдът е признал 3 подсъдимия Д. Т. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал.1, т.2, вр. чл. 147, ал.1 от НК – за това, че на 28.09.2022 г., в образувано по тъжба на подсъдимия Д. НЧХД № 2712/2022 г. по описа на БРС, приписал на М. П.

П., ЕГН: **********, престъпление, а именно, че организира хора, които да убият подсъдимия Д., поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.

147, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъден на глоба в размер на 1000 (хиляда лева), както и на обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на определено за това място в сградата на Община – Айтос за срок от 1 (един) месец.

В частната тъжба, внесена в Районен съд – Бургас и станала основание за образуване на наказателното производство по НЧХД № 4564/2022 г. по описа на същия съд, обвинението срещу подсъдимия Д. Д. е формулирано от частния тъжител М. П. П. по следния начин: „ОБВИНЯВАМЕ Д. Т. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***, ул.“***“ № *, че на 28.09.2022 г. в гр. Бургас, чрез написано от него „Писмо Вх. № 34702/28.09.2022 г.“ до PC - Бургас по НЧХД № 2721/2022г. по описа на БРС е приписал на М. П. П. престъпление, а именно: „Тъй като М. П. е организирал хора да ме убият при явяването ми в съда по ЧХНД 20222120202721 и не мога да рискувам да бъда убит...“, което е станало достояние на голям кръг от хора, а именно: служителката в регистратурата на PC - Бургас, на съдебния деловодител в наказателно отделение на съда, на съдебния секретар и съдията по НЧХД № 2721/2022г. по описа на БРС - престъпление по чл.148. ал.1. т.2 вр. чл.147. ал.1 от НК“.

Посочената формулировка на обвинението, а и изложените в мотивната част на тъжбата факти и обстоятелства, налагат извода, че според частния тъжител П. подсъдимият е извършил престъплението клевета при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 148, ал.1, т.2 от НК, т.е., клеветата е била разпространена по друг начин, а именно чрез писмо с вх. № 34702/28.09.2022 г., постъпило по НЧХД № 2721/2022 г. на РС-Бургас. Това квалифициращо престъплението обстоятелство, макар и изрично посочено в частната тъжба, не е намерило отражение в текстовата част на диспозитива на присъдата – в нея липсва както словесно посочване, че клеветата е била разпространена по друг начин, така и описание на този специфичен начин, т.е, даденото от районния съд текстово описание на престъплението, съвпада със състава на престъплението по чл. 147, ал.1 от НК. От друга страна, видно от цифровото изражение на правната квалификация на престъплението в 4 диспозитива на присъдата, районният съд е признал подсъдимия Д. Д. за виновен, че е извършил квалифицирано по чл. 148, ал.1, т.2 от НК престъпление.

Предвид посоченото противоречие в диспозитива на присъдата следва да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на подсъдимия, доколкото той е в невъзможност да разбере за какво престъпление е признат за виновен – по чл.

147, ал.1 от НК, каквато е текстовата формулировка на диспозитива на присъдата или по чл. 148, ал.1, т.2 от НК, каквото е цифровото изражение на възприетата от първостепенния съд правна квалификация на извършеното според него престъпление. Не се касае за техническа грешка при изписване на диспозитива на присъдата, доколкото същото противоречие се открива и в нейните мотиви. Следователно невъзможно е да се разбере каква е била действителната воля на решаващия съд относно правилната правна квалификация на престъплението, което той е приел, че е било извършено от Д..

Посоченото противоречие е съществено и защото на практика първоинстанционният съд не е отговорил изцяло на обвинителната теза на частния тъжител – при така формулирано от него обвинение, подкрепено от конкретни факти, посочени в частната тъжба, съдът е бил длъжен да отговори ясно и конкретно приема ли възприетата от тъжителя правна квалификация на престъплението или не, като в последния случай дължи оправдателен диспозитив по отношение на въведените с обвинението недоказани съставомерни обстоятелства.

Районният съд е допуснал и нарушение на чл. 348, ал.2, предл. първо, вр. ал.1, т.1 от НПК. Видно от диспозитива на присъдата, първостепенният съд е приел, че правилната правна квалификация за извършената от подсъдимия Д. публично нанесена клевета, в хипотезата на "приписване на престъпление", е по чл. 148, ал.1, т.2, вр. чл. 147, ал.1 от НК, като му е наложил наказания "глоба" и обществено порицание. Нормата на чл. 148, ал.1 от НК обаче, очертава признаците на престъплението "обида", осъществено при определени квалифициращи обстоятелства. За нанесена клевета при същите тези квалифициращи обстоятелства, в хипотезата на приписване на престъпление, каквото деяние е посочено в диспозитива на присъдата, следва да се приложи 5 ал.2 на чл. 148 от НК, според която за клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е "глоба" от хиляда до петнадесет хиляди лева и "обществено порицание". Вероятно първостепенният съд се е съобразил с частната тъжба, където тъжителят действително е дал същото цифрово изражение на правната квалификация на претендираното от него престъпление, но съдът не е длъжен и не може да се съобразява с посоченото от тъжителя – на база изнесените в тъжбата факти и обстоятелства съдът сам следва да даде правилната правна квалификация на престъплението (в този см. вж. напр. Р 472-2001-II на ВКС).

Предвид това, въззивният съд намира, че е налице противоречие между цифрово изписаната и словесно приетата от съда квалификация на деянието както в диспозитива на Присъдата, така и в мотивите. Това противоречие води до невъзможност за настоящия съдебен състав да разбере волята на решаващия съд и също нарушава правото на подсъдимия да се защитава адекватно по постановения съдебен акт.

Противоречие е налице и относно индивидуализирането на наказанието глоба, наложено на подсъдимия Д.. Видно от мотивите на обжалваната присъда, размерът на наложената глоба е определен съобразно чл. 148, ал.2 от НК, като изрично първостепенният съд е посочил, че прилага поблагоприятния за подсъдимия закон, предвид настъпилото междувременно изменение на чл. 148, ал.2 от НК в частта относно определения законов минимум на наказанието глоба. Същевременно в диспозитива на обжалваната присъда районният съд изрично е записал, че определя наказанието на основание чл. 148, ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл. 54 от НК.