Решение № 25 от 27.04.2018, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 27.04.2018 г. гр.Търговище

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав

На двадесет и девети март 2019 година

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар Анатолия

Атанасова разгледа докладваното от

Председателя т.д. № 94 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно осн.чл. 119 ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът „Вест 2012“ ЕООД с.Лиляк, обл.Търговище твърди в исковата си молба, че между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2017 г., по силата на който ответникът е поел задължението да прехвърли на ответника описания в договора недвижим имот, ведно със сгради и 2 бр. сушилни, срещу заплащане на договорена цена в размер на общо 170 000 лв., платима от купувача в деня на изповядване на сделката.

Въпреки отправената нот.покана на 15.11.2017 г., за сключване на окончателен договор за машините и прехвърляне на имота, ответникът не се явил при посочения в поканата нотариус. В същото време ищецът узнал, че срещу ответника е предявена молба за откриване на производство по несъстоятелност. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на имот и оборудване от 30.06.2017 г., като ищецът бъде задължен да внесе дължимите суми по сметка на продавача. Претендира разноски.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът признава иска. Заявява, че процесният договор е сключен във връзка с изготвен стабилизационен план и е бил част от производство по стабилизация, представен от ответника пред ОС-Търговище, по който план е било образувано производство по т.д. № 55/2017 г. – прекратено, поради приетото от съда, че ответникът е в неплатежоспособност. Впоследствие по образуваното т.д.№ 68/2017г. по описа на ТОС е постановено решение, с което спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност. При това положение заявява, че не е в състояние да изпълни задълженията си по продажбата на имота. Моли да бъде постановено решение при признание на иска, като ищецът бъде осъден да заплати по сметка на синдика цялата договорена сума.

В о.с.з. страните не изпращат представител, представили са писмени становища. Съдът е отхвърлил искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. В о.с.з. се е явил единствено синдика на ответното дружество, взел становище за основателност на иска.

По допустимостта на иска:

Искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е предявен на 01.12.2017 г.

С решение № 2/08.01.2018г., постановено по т.д. № 68/2017г. по описа на ТОС е открито производство по несъстоятелността на ответното дружество, влязло в сила.

Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриването на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудовите по парични вземания, а съгласно ал. 5 на чл. 637 ТЗ след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника.

Съгласно теорията и трайно установената съдебна практика горецитираните норми не могат да намерят приложение за исковете по чл. 19, ал. З ЗЗД, защото този иск е конститутивен, а не осъдителен, и с него не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяване на едно преобразуващо право по принудителен ред, т.е. обявяване на предварителния договор за окончателен. Тъй като претендираното от ищеца право не се свързва с вземания срещу ответника, то принудителното осъществяване на потестативното право не може да стане чрез предявяване на вземанията пред синдика (чл. 685, ал. 1 ТЗ), а само по исков път - чрез иск по чл. 19, ал. З ЗЗД (Определение № 100 от 17.03.2004г. по чгр.д.№ 53/2004г. , ІІ т.о. на ВКС, Определение от 15.04.2010 г. по чтд № 94/2004г. ТК, І т.о. на ВКС, Определение № 285/08.06.2016г- на ВКС по чтд № 1072/2016г. ІІ т.о., ТК, Определение №96/30.05.2017 по дело № 425/2017 на ВКС, ГК, I г.,Определение № 305 от 08.03.2004г. на ВКС по чгрд. № 67/2004г., ТК и др.). Откриването на производството по несъстоятелност не води до прекратяване на сключените от търговеца договори, освен ако не са прекратени от синдика по реда на чл. 644 от ТЗ. В настоящия случай прекратяване на договора не е налице.

С оглед изложеното съдът намира предявеният иск за обявяване на предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот за допустим.

За да се произнесе по същество съдът съобрази следното:

Между страните по делото на 30.06.2017 г. е сключен предварителен писмен договор, по силата на който ответникът е поел задължението да прехвърли на ответника описания в чл. 1 от договора недвижим имот, ведно с построените в имота две сгради (чл. 1.1.) и съоръжения: 2 бр. сушилни за билки, плодове и зеленчуци, ведно с технологичното оборудване в тях - монтирани в имота (чл.

1.2). Ищецът поел задължението да плати договорената цена в размер на общо 170 000 лв., от която: 80 000 лв.- за имота по п.1.1 и 90 000 лв.- съоръженията по п.1.2 – до деня на изповядване на сделката по нотариален ред (чл. 2 от договора).

По делото е представена покана, с която ищецът е уведомил ответника, че от датата на сключване на договора ответникът не е предприел никакви действия за продажбата; ищецът е заявил, че е готов да заплати договорената цена веднага след изповядване на сделката, с оглед на което поканил ответника да се яви на 15.11.2017г. в 10.00. пред посочения в поканата нотариус, за изповядване на сделката.

Поканата е отправена до ответника ОКС-Търговище представляван от Й.Л.Б.. На поканата е изписано „Приех поканата, подпис, дата - 09.11.2017 г.“ Ответникът не е оспорил получаването й. Не се спори по делото, че ответникът не се е явил на посочената дата пред нотариуса. Не се спори и факта, че плащане от страна на купувача не е извършвано.

За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание ищецът, пълно и главно, следва да докаже сключването на предварителен договор, че същият е действителен и съдържа уговорки по всички съществени клаузи на окончателния договор, че ищецът, като купувач по този договор, е изправна страна по него, в т.ч. че е изплатил уговорената продажна цена по договора, както и че продавачът е собственик на вещта, предмет на договора.

Съобразно трайно установената практика на Върховния касационен съд - решение № 537 от 8.07.10 г.по гр.дело № 349/09г.на ІІІ г.о.,решение № 455 от 19.12.13 г.по гр.дело № 3635/13г.на ІV г.о.,решение № 28 от 1.07.11г.по т.д.№ 207/10г.на ІІ т.о., решение № 284/05.12.2016 г. на ВКС, по гр.д.№ 1986/2016 г., ІV г.о., е прието, че и неизправната страна по предварителния договор за покупко-продажба може успешно да упражни преобразуващото си право по чл.19 ал.3 ЗЗД и да иска обявяването му за окончателен. Създадената с разпоредбата на чл.362 ал.1 ГПК правна възможност съдът да постанови решение, заместващо окончателния договор при условие, че ищецът изпълни задължението си, сами по себе си изключват неизправността на последния към датата на предявяване на конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. Неплащането на цената не е пречка за упражняване на правото да бъде предявен иска, щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия за окончателния, валидно обвързва страните и не е развален, или прекратен. Ако купувачът не е заплатил изцяло покупната цена, или остатъка от нея, съдът постановява в решението си по реда на чл. 362 ал.1 ГПК, че замества окончателния договор при условие, че ищецът изпълни задължението си.

Както бе посочено по-горе процесният договор не е прекратен или развален, купувачът не е заплатил продажната цена.

От приложения по делото нотариален акт № 166, том ХІ, дело 2630 от 10.09.2007г., вх. Рег. № 4551/10.09.2007г., на СлВп. При РС-Търговище за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че ответникът е собственик на недвижимия имот, а на осн. чл. 92 от ЗС – и на построените в него две сгради – с идентификатори *** и ***, което се удостоверява и от представените от ищеца скица на поземления имот № 15-5125-04.01.2018г. и скици на сградите № 15-5130-04.01.2018г. и № 15-5132-04.01.2018г., и представената по делото данъчна оценка. Спор относно идентичността на имота по нотариален акт и представените скици няма.

Въпреки липсата на удостоверение за идентичност, същата се установява и от посочения в Скицата на поземления имот номер по предходен план 000184, посочен в нот.акт, тъй като стар идентификатор няма. Неразделна част от недвижимия имот представляват и описаните в т.1.2 съоръжения- две сушилни, тъй като същите са трайно прикрепени към недвижимия имот и стават част от него по предназначение. В този смисъл решение 386-65 – І на ВС. Доказателство за горния извод е и обстоятелството, че са включени в балансовата сметка 204.2 като съоръжения.

На следващо място, по делото липсва представена декларация от ответника по чл. 264 ДОПК, като в същото време, видно от обявения по партидата на ответника в ТР Списък на приетите от синдика вземания съществуват неплатени публични задължения. Съобразно установената практика на ВКС липсата на тези документи, удостоверяващи липса на задължения за данъци и други публични задължения на праводателя на ищеца, би съставлявало пречка за изповядване на сделката по нотариален ред, съответно за вписването й, но в случая това не съставлява пречка за уважаване на иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл.

364 ал. 2 от ГПК, приложима в исковото производство.

В решение № 12/03.07.2012г. на ВКС по гр.д.№ 439/2011г. , ІІІг.о. ГК , касационното обжалване е допуснато на осн.чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК по въпроса: дали при действието на новия ГПК обстоятелството, че прехвърлителят има непогасени публични задължения, които не се отнасят за конкретния имот по договора, се преценява от съда при постановяване на съдебния акт, е постановено: „И при действието на новия ГПК незаплатените публични задължения на ищеца не са основание за отхвърляне на иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, а само основание за отказ да се издаде препис от решението , което този иск се уважава – чл. 364 ал. 1 от ГПК“. Така и в определение № 193 от 08.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 561/2012 г. ІV г.о., ГК.

В този смисъл са и решение № 438/15.12.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1338/2010 г., ІV г.о., ГК, решение №І 102/ 21.07.2017г. на ВКС по т.д. № 702/2016 г., ТК, ІІ отделение, ВКС, като в последните две решения , решавайки спора по същество, ВКС изрично е записал в диспозитива на постановените решения: Преписи от решението да се издават след като купувачът представи доказателства, че са погасени непогасените към момента публични задължения на продавача/продавачите, а също и доказателства за платени дължими данъци и такси за имота и данък за възмездното му прехвърляне/доказателства, че разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота за платени.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за обявяване на сключения предварителен договор за продажба на недвижимия имот за окончателен, при което предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, ищецът (като приобретател по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ), следва да заплати в полза на Община Търговище местен данък за придобиване – 2.% върху уговорената продажна цена /170 000 лв., при данъчна оценка – 34 299,10 лв./, а именно сумата от 3 400.00 лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Търговище– държавна такса по прехвърлянето на недв.имот, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК във вр. чл.

85, ал. 2 и 3 от ЗННД, във вр. т. ІІ-8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД – в размер на 870.50 лв.

На осн.чл. 364 ал. 1 ГПК следва да се пише възбрана върху процесния имот за реализиране вземанията на държавата досежно разноските по прехвърляне на имота.

По разноските: Ищецът, в чиято полза е изходът на делото, е направил разноски в размер на 3 943.00 лв. за заплатена държавна такса, поради което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати посочената сума.