Акт № 3537 от 13.08.2014, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 109

Номер

109

Година

17.3.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.24

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Валери Събев дело номер

20154100500088 по описа за

2015 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивнa жалбa, подадена от „З. Е.” Е., чрез управителя на дружеството Ж. Т., срещу решение № 124/14.11.2014г. по гр. д. № 67/2014г. по описа на районен съд гр. Д. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за обявяване за относително недействителен по отношение на дружеството на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 21, том ІІ, рег. № 2807, дело № 202/2013г. на нотариус С.Ч., с който „А – М” О. е продало на З. П. подробно описан недвижим имот. С решението е отхвърлен и искът за обявяване за относително недействителен по отношение на жалбоподателя на договор за покупко-продажба на същия недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 70, том ІІ, рег. № 3488, дело № 248/2013г. на нотариус С.Ч., с който З. П. е продала на „Н. ММ” Е. имота. „З. Е.” Е. е осъдено да заплати на „Н. ММ” Е. направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Развити са подробни съображения, че пред първата инстанция е доказано, че ответницата П. е имала умисъл за увреждане на ищеца. Направен е подробен анализ на приетите доказателства, като е посочено, че от тяхната съвкупност може да се направи извод за знанието на П.. Изложено е, че първата инстанция е игнорирала основни факти по делото. Твърди се, че недобросъвестността на З. П. се доказва от система от доказани по делото факти, която е описана подробно в жалбата. Развиват се доводи за противоречия в обясненията, дадени в хода на производството отА.Т. и З. П.. Поради тази причина в жалбата се сочи, че първата инстанция неправилно е дала вяра на тези обяснения. Изложено е, че неразривната връзка между осъществените сделки и техните особености, подкрепени от останалите доказателства по делото, доказват недобросъвестността на П.. С оглед изложеното до съда е отправено искане да отмени обжалваното решение, а вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове изцяло.

Ответните страни по жалбата – „А – М” О., З. К. П. и „Н. – ММ” Е., чрез пълномощниците си адв. Р. и адв. Д., излагат съображения за правилност на обжалваното решение. Развиват подробно доводите си, че ответницата З. П. е трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Излага се, че по делото не е доказано нейното знание за увреждане на ищеца. Извършен е подробен анализ на събраните по делото доказателства, като е посочено, че същите подкрепят извода за добросъвестност на П.. Развити са съображения в подкрепа на тезата, че първата инстанция е обсъдила всички релевантни факти по делото. До съда е отправено искане да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „З. Е.” Е. с искове чл. 135 ЗЗД. В исковата молба е изложено, че ответникът „А – М” О. е продал на З. П. единствения си недвижим имот с цел да увреди кредитора си – „З. Е.” Е.. Посочено е, че впоследствие със същата цел З. П. е продала същия имот на „Н. ММ” Е.. Развити са съображения, че тези сделки са увредили кредитора, както и че е налице субективният елемент на увреждането. Поради тази причина ищецът е поискал съдът да постанови на основание чл. 135 ЗЗД относителната недействителност на сделките.

Пред първата инстанция от ответниците е подаден общ отговор на исковата молба. С него са оспорени твърденията в исковата молба, че процесните сделки са извършени с цел и намерение от страна на договарящите за увреждането на „З. Е.” Е.. Развити са подробни съображения в насока, че намерение за увреждане не е било налице. Наведени са фактически твърдения, че с първото от процесните даренияА.Т., като управител на „А – М” О. е целял процесният имот да излезе от патримониума на дружеството, тъй като искал да прекрати брака си с М.М., с която бил и съдружник в дружеството при равни дялове. Изложено е, че впоследствие кризата в отношенията между тях е преодоляна, поради което той поискал от П. да върне имота обратно в патримониума на дружеството отново чрез дарение. Отделно са изложени и доводи за липсата на увреждане за ищеца, тъй като процесният имот е ипотекиран в полза на трето лице, поради което този кредитор не е имал възможност да се удовлетвори от него. С оглед изложеното до съда е отправено искане за отхвърляне на предявените искове.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Между страните не се спори, а и от представените пред първата инстанция писмени доказателства (Решение от 25.06.2013г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация по вътрешно арбитражно дело № 13/2013г. и изпълнителен лист, издаден въз основа на решението) се установява, че „А – М” О. иА.Т. са осъдени да заплатят на „З. Е.” Е. сумата от 76 239,05 лв., представляваща стойност на доставени горива, сумата от 19 059,78 лв., представляваща договорна неустойка за забавено плащане върху главницата, както и законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2013г. до окончателното й заплащане. Длъжниците са осъдени да заплатят на дружеството и сумата от 7451 лв., представляваща разноски за арбитражното производство. От приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, а и от изявленията на управителя на „А – М” О. се установява, че към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция въпросната сума все още е била дължима.

Не се спори между страните, че между „А – М” О., З. П. и „Н. ММ” Е. последователно са сключени няколко сделки. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том І, рег. № 2434, дело № 168 от 01.08.2013г., издаден от нотариус С.Ч., „А – М” О. дарило на З. К. П. следния свой собствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, град Т., община Т., област Г., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-83/10.12.2009г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Т., п.к. 5350, ***, с площ от 560 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция, номер на предходен план: 1979, кв. 2, парцел V, при граници на имота: ***, ***, ***, *** и сграда, която попада върху имота с идентификатор ***, със застроена площ от 55 кв. м., брой етажи – 1, с предназначение сграда за търговия. Преди сключване на сделката било проведено общо събрание на съдружниците в „А – М” О., в което участвалиА.Т. и М.М., обективирано в протокол от 01.07.2013г. (на л. 72 от делото пред първата инстанция). На общото събрание било взето решение дружеството да прехвърли имота чрез дарение или продажба. С нотариален акт № 14, том ІІ, рег. № 2755, дело № 196 от 29.08.2013г., издаден от нотариус С.Ч., З. К. П. дарила същия недвижим имот на „А – ╠” О.. Видно от представения протокол от 26.08.2013г. (на л. 69 от делото пред първата инстанция) за придобиването на имота чрез дарение дружеството взело решение на проведено на 26.08.2013г. общо събрание на съдружниците (Антон Т. и М.М.).

Дружеството „А – М” О. продало на З. К. П. посочения по-горе недвижим имот с нотариален акт № 21, том ІІ, рег. № 2807, дело № 202/2013г. от 30.08.2013г., издаден от нотариус С.Ч., за сумата от 15 000 лв. От приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с посочената продажба в счетоводството на „А – М” О. е осчетоводено получаването на сумата от 9000 лв. на дата 30.08.2013г., както и на сумата от 6000 лв. на дата 02.09.2013г. По нотариалното дело се съдържа доклад за пазарна оценка на недвижимия имот, приет като доказателство от първата инстанция (на л. 65 – л. 68 от делото), според който стойността на оценявания имот по средни пазарни цени е в размер на 19 276 лв. Впоследствие с нотариален акт № 70, том ІІ, рег. № 3488, дело № 248/2013г. от 21.10.2013г., издаден от нотариус С.Ч., З. П. продала на „Н. ММ” Е. същия недвижим имот срещу сумата от 2000 лв., която според заключението на съдебно-счетоводната експертиза е осчетоводена като разход в счетоводството на дружеството. За придобиването на имота решение било взето от общото събрание на дружеството в лицето на едноличния собственик на капитала – М.М. (видно от протокол от 02.10.2013г. за проведеното общо събрание – на л. 70 от делото пред районния съд). При сключване на сделката „Н. ММ” Е. било представлявано от адв. З. П. по силата на издадено от М.М. пълномощно от 10.10.2013г. (на л. 71 от делото пред първата инстанция).

Видно от справка по лице за периода 01.01.1992г. – 30.10.2013г., издадена за „А – М” О. от службата по вписванията гр. Т. и от нотариален акт № 189, том І, рег. № 1433, дело № 169 от 2010г., издаден от нотариус Ч., върху посочения недвижим имот е учредена договорна ипотека от 22.07.2010г. в полза на „Интернешънъл Асет Банк”. От приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към 30.08.2013г. „А – М” О. имало задължения към „Интернешънъл Асет Банк” в размер на 120 602,94 лв., а към 21.10.2013г. – в размер на 116 950,90 лв. Установява се, че към момента на изготвяне на експертизата (26.06.2014г.) „А – М” О. не е имало задължения към „Интернешънъл Асет Банк”. От приетия като доказателство договор за заместване в дълг № 002/14.02.2014г. се установява, че „А – М” О. било заместено в дълга си към „Интернешънъл Асет Банк” от „Н. – ММ” Е., като било уговорено ипотеката върху процесния недвижим имот да остане в сила и да обезпечава задължението към кредитора.

Пред първата инстанция по реда на чл. 176 ГПК са дадени обяснения от ответницата З. П. и от управителя на „А – М” О. –А.Т.. В обясненията си Т. посочва, че отношенията със съпругата му (М.М.) са влошени, тъй като от три години тя е извън България, и той иска да се разведе с нея. С цел по-лесен развод той не искал процесният недвижим имот да остава в патримониума на „А – М” О., в което съпрузите са съдружници. Посочил е, че съпругата му изобщо не се е връщала в България през посочения период от три години. Т. е заявил, че между управляваното от него дружество, З. П. и „Н. – ММ” Е. не са сключвани други сделки, освен процесните. Обяснил е, че се наложило дареният на П. имот да бъде върнат обратно в патримониума на „А – М” О. (отново чрез дарение) поради счетоводни проблеми в дружеството. Според Т. малко преди осъществяване на първото дарение З. П. била уведомена устно за ипотечния кредит на дружеството към „Интернешънъл Асет Банк”. В обясненията си Т. е посочил, че не му е известно З. П. да е знаела, че има арбитражно дело срещу управляваното от него дружество, като не знае дали й е било известно, че извършеното към нея дарение би било по-лесно за атакуване чрез иск по чл. 135 ЗЗД.

Ответницата П. е дала обяснения, че с нея се е свързала съпругата наА.Т.. Поради влошените отношения между съпрузите Т.а поискала от ответницата да и съдейства за излизането на процесния имот от патримониума на „А – М” О., като го придобие. Т.а се свързала с П. чрез общ познат, като не са разговаряли лично, а само по телефон и по „скайп”. Ответницата е дала обяснения, че преди Т.а да се свърже с нея двете не са се познавали, като бъдещи съвместни дейности са мотивирали П. да приеме дарението. Ответницата също посочва, че между нея и другите две дружества ответници не са сключвани сделки извън процесните. След като получила имота чрез дарениÕ П. го върнала обратно в патримониума на „А – М” О. отново чрез дарение, тъй като М. Т.а я информирала, че са налице счетоводни проблеми, свързани с дарението на имота, и я помолила да го върне. По-късноА.Т. обяснил, че проблеми относно осчетоводяването на имота налагат връщането му обратно чрез дарение. Впоследствие П. решила да придобие процесния имот чрез покупко-продажба, като заплатила за покупката му със свои пари. След като придобила имота П. установила, че не може да се справи с управлението и стопансиването му, поради което казала на М. Т.а, че иска да се разпореди с него. Т.а предложила на ответницата 2000 лв. от името на „Н. – ММ” Е. и тя се съгласила, тъй като искала възможно най-бързо да прехвърли собствеността върху този имот. Ответницата е посочила, че е била информирана и от двамата съпрузи за размера на кредита, който „А – М” О. имало към „Интернешънъл Асет Банк”. П. е дала обяснения, че й е известен искът по чл. 135 ЗЗД, като направила справки в Агенцията по вписванията за вписана ипотека на имота, както и при съдебни изпълнители дали има изпълнителни дела срещу дружеството. Тези справки й били достатъчни, за да закупи имота. Ответницата е дала обяснения, че не е семейна приятелка със семейство Т.и, но е учила в едно училище с М. Т.а. Посочила е, че има такъв спомен, но не е установила този факт когато видяла Т.а по „скайп”. Заявила е, че не й е било известно за арбитражно дело срещу „А – М” О., като е научила за него в момента, в който и била връчена исковата молба по настоящото дело.