Решение № 1060 от 30.09.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. П***, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220102808 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 7 и следващите от ЗЗДН – налагане на мярка за защита от домашно насилие.

Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от И.

Н. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „И*** С/***“ № 11 против баща му Н.

И. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „И*** С/***“ *** ***, с изложени твърдения за осъществено на 17.08.2022 г. психическо насилие чрез заплахи по телефона за здравето и живота на молителя и осъществено на 29.08.2022 г. физическо насилие чрез нанасяне на удари в лявото подбедрие, удар с глава в носа, ритник в коремната област и стискане за врата, за което е подаден сигнал на телефон 112. Направено е искане за предприемане на мерки за закрила, както следва: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да доближава пострадалия и задължаване на извършителя да посещава специализирани програми. Ангажирани са доказателства.

В съдебно заседание молителят И. Н. В., редовно призован, се явява лично. Поддържа молбата.

Ответникът Н. И. В. се явява лично в насроченото по делото съдебно заседание. Признава, че е извършил описаните в молбата за защита актове на домашно насилие спрямо сина си.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Молителят и ответникът са син и баща, което обстоятелство не е спорно 1 между тях и се установява от извършената в съдебно заседание констатация на оригинала на удостоверението за раждане на молителя.

На 30.08.2022 г. молителят И. Н. В. е посетил „МБАЛ П***“ АД с оплаквания, че му е нанесен побой от баща му. При извършения преглед е установено добро общо състояние, кожа и видими лигавици – бледо розови, палпаторна болка в лява гръдна половина и дясно подребрие. Назначени са абдоминална ехография и рентген на бял дроб.

Същият ден молителят е бил освидетелстван от съдебен лекар, който е констатирал кръвонасядания и охлузване по шията и тялото, получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарящи да са получени при нанасяне на побой с ритници и глава, както е съобщил пострадалият.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира молбата за защита от домашно насилие за допустима, а разгледана по същество за основателна.

Предмет на делото е молба за защита от домашно насилие, която е с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в посочената от закона връзка.

Ответникът е баща на пострадалия, с което е изпълнено изискването на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН домашното насилие да е извършено от възходящ на пострадалия, а събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, подкрепящи се изцяло от направеното от ответника признание на фактите, описани в молбата за защита, сочат, че описаният в молбата за защита акт на домашно насилие действително е бил осъществен от ответника. Ответникът не само, че не ангажира доказателства, с които да обори твърденията, изложени в молбата за защита, но и призна извършването на домашно насилие спрямо молителя. Установеното по делото поведение на ответника спрямо молителя представлява физическо и психическо насилие спрямо него, тъй като засяга телесната му неприкосновеност и се отразява негативно на психиката му, като поражда у него чувство на несигурност и страх за живота. Естеството и интензитетът на актовете на домашно насилие сочат на реална, а не хипотетична опасност за физическото и психическо здраве на молителя. Това налага спрямо пострадалия да бъдат предприети мерки за закрила. Подходящи мерки с оглед вида на упражненото домашно насилие са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице. Тези мерки за закрила ще осигурят в необходимата степен защита на пострадалия от домашно насилие и ще му гарантират спокойна и 2 безопасна среда за живот, тъй като от една страна извършителят на домашно насилие ще бъде санкциониран за поведението си и всякакви физически контакти между извършителя и пострадалото лице ще бъдат временно преустановени. От друга страна за изпълнението на мерките ще следят полицейските органи и при неизпълнението им нарушителят ще бъде задържан и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата. За постигане на целите на закрилата срещу домашно насилие съдът намира, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да бъде определена за срок от 6 месеца, преди всичко поради проявеното физическо насилие към пострадалия.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв., а на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН в негова тежест следва да се възложи и дължимата държавна такса по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗЗДН Районен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила съгласно ЗЗДН, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Н. И. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „И*** С/***“ *** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на сина си И. Н. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „И*** С/***“ № 11.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2 от ЗЗДН на Н. И. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „И*** С/***“ *** *** да приближава сина си И. Н. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „И*** С/***“ *** жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок от 6 (шест) месеца.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Н. И. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „И*** С/***“ *** *** глоба в размер на 200 лв., платима по сметка на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Н. И. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „И*** С/***“ *** *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 25 лв.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.

При неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Препис от решението и заповедта за защита да се връчи на страните и да се изпрати на РУ на МВР – П***.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в 3 седмодневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4