Решение № 170 от 31.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № 123 гр.Бургас, 31.07.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТОЙКОВ мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ при секретаря

Евдокия Недкова и в присъствието на прокурора Йорданка Дачева, като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев ВНОХ дело № 703 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на гл. XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. С.Кралев - защитник на подсъдимия Е.Н.Щ. срещу Присъда №13 от 06.06.2019 г. по нохд №7/ 2018 г. на Районен съд Айтос.

С обжалваната първоинстанционна присъда Районен съд

Айтос е признал подсъдимия Е.Н.Щ. за виновен по повдигнатото спрямо същия обвинение по чл. чл.213а, ал.2, т.6, във вр. ал.1 от НК като при условията на чл. 55 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

Със същия акт

Районен съд – Айтос е уважил изцяло и предявения граждански иск като е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия М.Д.Д. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.09.2013 г. до окончателното плащане.

С присъдата съдът се произнесъл и по разноските по делото, които възложил на подсъдимия Щ., както и по веществените доказателства.

Въззивната жалба на защитника на подсъдимия е бланкетна и съдържа твърдения за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се на основание чл. 336,ал.1, т.3 постановяване на оправдателна присъда Въззивната жалба не съдържа доказателствени искания.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови доказателства в настоящото производство.

В съдебно заседание, подсъдимият, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата.

Счита се за невинен. Придържа се се към обясненията, които е дал пред Районния съд.

Защитникът на подсъдимия адв. Кралев поддържа жалбата. Твърди, че вещественото доказателство – газов пистолет не е приобщено по реда на НПК, и протокола за доброволно предаване от предварителната проверка няма доказателствена стойност по смисъла на НПК. Протоколът за доброволно предаване се оспорва и като такъв с невярно съдържание, затова защото в този протокол боеприпасите са описани като газови, а в досъдебното производство, и в съдебното следствие експертите установяват, че тези боеприпаси всъщност са халосни патрони. Излагат се съображения, че видът на боеприпасите определя възможното въздействие, което може да се окаже при употреба спрямо физическо лице, а това има значение за размера на гражданския иск. Оспорва се позоваването на първоинстанционния съд на твърдения на Хасан Алиосман Мехмед полицейски служител КОС от РУ-Руен, като се сочи че този служител няма качеството на свидетел, на технически помощник, вещо лице или каквото и да било друго качество в настоящото производство, а само приносител на вещественото доказателство. Твърди се, че в мотивите на първоинстанционния съд не се обсъждат съществени противоречия, които са налице в показанията на полицейските служители, относно това, дали и кой е съхранявал газовото оръжие от момента, когато то е предадено. Също така не са обсъдени и изложените от вещото лице Даниела Каменова хипотези как може да бъде нанесен биологичен материал върху конкретния предмет- обект на изследване. Пледира се за оправдателна присъда, алтернативно се твърди, че че мотивите към обжалвания съдебен акт не отговарят на стандарта, който налага чл. 305, ал. 3 от НПК и се иска отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита жалбата за неоснователна. Излага съображения, че първоинстанционният съд в мотивите си е анализирал всички събрани доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилния извод за осъществен от подсъдимия състав на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 6 от НК.

Сочи, че първоинстанционният съд се е мотивирал защо изцяло е кредитирал показанията на М.Д., които са подробни и кореспондират с назначената и изготвена биохимична ДНК-експертиза, както и с показанията на родителите му. Твърди се, че съдът е обсъдил всички направени възражения от защитата. Счита се, че следва да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Пострадалият, конституиран като частен обвинител и граждански ищец не се явява. Вместо него се явява повереника адв. Димитров. Сочи, че постановеният първоинстанционен съдебен акт е правилен и законосъобразен, обсъдени са всички гласни и писмени доказателства, посочено е кои от тях са кредитирани и кои не. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в пълна цялост, така както е постановен, включително и в гражданската му част, тъй като предявеният граждански иск е доказан по основание и по размер. Претендират се и разноски пред настоящата инстанция.

Окръжен съд

Бургас, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната ѝ и връщането на делото в предходна процесуална фаза.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият е Е.Н.Щ.,

ЕГН **********, с адрес: ***, *******.

Подсъдимият Щ., пострадалият М.Д. и неговата майка – свидетелката Г. Д. имали спор във връзка с нива в землището на с. П., общ. А., придобита от подсъдимия Щ.. Тази нива била засята от бащата на свидетелката Г. Д., а след като същият се разболял и починал останала реколта за прибиране. Подсъдимият Щ. и свидетелката Д. се свързали, като провели разговори по повод реколтата, която Д. настоявала да прибере. Възникнал спор относно сумата от 420 лева, която подсъдимият настоявал да получи за ползване на имота. По повод финансовите претенции от 420 лева, претендирани във връзка с прибраната от свидетелката Г. Д. реколта, от подсъдимия Щ. било образувано гр.д. № 961/2013 г. на РС-Айтос, приключило с решение № 102 от 17.07.2014 г., влязло в сила на 18.08.2014 г., с което исковата му претенция е била отхвърлена.

Свидетелката притежавала зоомагазин, находящ се в гр. Айтос на ул. „Иларион Макариополски” № 5. На 12.09.2013 г. подсъдимият се появил в магазина, обслужван същия ден от сина ѝ - пострадалия М.Д.. Е.Щ. бил с личния си автомобил - джип марка „Мерцедес”, съпровождан от свидетеля С. Е., който останал да изчака в колата, докато подсъдимият влязъл в магазина, за да говори с М.Д. по повод парите, които му се дължат за прибраната реколта. Подсъдимият бил видимо ядосан, настоявайки да си получи парите въпреки заявлението на пострадалия, че са ангажирали адвокат, който да прегледа документите. Посочил, че в крайна сметка плащането и дали то ще се осъществи зависи от майка му. Свидетелят С. Е. също чул от колата, че разговорът се води на висок тон от страна на Щ.. Спорът се разгорещил, като подсъдимият излязъл, отишъл до колата и се върнал в магазина с пистолет в ръката. Опрял го директно в челото на свидетеля М.Д., повтаряйки реплики все с един й същи смисъл в посока „ще видиш какво ще се случи”, „искам си парите”, „кога ще си получа парите”, „ще има последствия за теб”.

Законосъобразно и правилно първостепенният съд е кредитирал като достоверни и относими към предмета на делото показанията на разпитаните пред него свидетели: пострадалия М.

Д., неговите родители Г. Д. и Д. А.в Д. и неговия вуйчо С. Г.. Правилно съдът е дал вяра частично и на обясненията на подсъдимия Щ. и показанията на свидетеля С. Е., дадени в хода на съдебното следствие, като е приел че на процесната дата подсъдимият Щ. носил със себе си личното си оръжие – газ-сигнален пистолет „ZORAKI”, модел 914, с фабр. № 078938, че на същата дата посетил пострадалия в зоомагазина и че в колата му, която спрял пред магазина, се намирал газ-сигналния му пистолет, поставен в нишата над касетофона.

Първоинстанционният съд правилно кредитирал показанията на множеството разпитани свидетели-полицейски служители участвали по някакъв начин в предварителната проверка, а именно: свидетелите Д. И. Д.,

Георги Киров, Златко Цвятков, Янко Тодоров, Николай Митков и П. И., полицейските служители, извършили проверката за законосъобразност на действията на полицейските служители, участвали в извършената предварителна проверка, за което е бил подаден сигнал от свидетелката Г. Д., а именно: Мария Анастасова и Михаил Георгиев и бившите началници на ОДМВР-Бургас и РУ-Айтос – свидетелите Милен Д. и Георги Куцаров. Забраната по чл. 118 от НПК не се отнася за лица, извършили определени действия по служба, преди образуването на досъдебното производство, а извършилите предварителна проверка по полицейски служители, с факта на проверката, която предхожда образуването на досъдебно производство, не придобиват качеството на процесуални субекти, за които чл. 118 от НПК забранява да бъдат свидетели. / в т.см. Решение №

337 от 18.11.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 341/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров/

Съдът споделя изводите на РС- Айтос, който не е констатирал наличие на данни по предварителната проверка, които да са от естество да опорочават годността на събрания доказателствен материал в хода на образуваното по-късно досъдебно производство.

По отношение на направените възражения от защитника на подсъдимия в настоящата инстанция за негодност на протокола за доброволно предаване на пистолета на подсъдимия, съдът счита тези твърдения за неоснователни. Обстоятелството, че този протокол е бил съставен на предварителната проверка, не представлява процесуална пречка да бъде инкорпориран като доказателство в съдебната фаза на процеса, както е приел и РС Айтос. Доброволното предаване на предмети с характер на веществени доказателства може да бъде извършено от всяко лице, у което тези предмети се намират, включително обвиняем, свидетел или лице, което няма конкретно процесуално качество. Тъй като доброволното предаване на веществени доказателства не е посочено изрично сред способите за събиране на доказателства в чл. 136, ал. 1 от НПК, то по време може да предхожда образуването на производството, какъвто е и настоящият случай – пистолетът е предаден от подсъдимия при предварителната проверка.

Протоколът за доброволно предаване, за разлика от изброените в чл. 127, ал. 1 от НПК писмени доказателствени средства, не възпроизвежда доказателства, а служи единствено за тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност. В този смисъл той има характера не на писмено доказателствено средство, а единствено на документ, удостоверяващ факта на предаване на веществени доказателства. / в т.с. Решение № 228 от 9.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 355/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова/. Към момента на предаване на пистолета не е имало образувано досъдебно производство, поради което оперативният работник е имал компетентност да удостовери предаването от страна на подсъдимия на пистолета. Този протокол е официален документ, удостоверяващ правно значими факти от предмета на доказване. /в т.см. Решение № 286 от 8.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 269/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова/. Още повече, фактите предмет на удостоверяване в този документ са намерили потвърждение в процеса от показанията на всички посочени по-горе полицейски служители участвали в предварителната проверка. Материалите от предварителната проверка са били предадени на прокурор и след образуването от прокурора на досъдебното производство, документите са били приложени към това производство.

Разпечатката съдържа 37 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17a4a5ad-01db-4843-86a6-1cdd2f5d0594