Решение № 3600 от 25.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3600 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110207886 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с Изходящ № СОА23-РД11-358 регистриран на 05.04.2023г. на Заместник-Кмет на Столична община, упълномощен със Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.22, ал.5 от ЗМСМА е наложено на В. П. Р., ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 200.00 лева за административно нарушение по чл.14, т.1 вр. чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения против издаденото НП. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се доводи за липсата на административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.

Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в подкрепа на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени 1 и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана на 05.05.2023г. в законоустановеният 14-дневен преклузивен срок до 05.05.2023г. (присъствен работен ден, без отчитане на 01.05.2023г. – понеделник като официален празник в страната) на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 20.04.2023г. с обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен районен съд (въззивна инстанция) на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):

За дружеството „С. К.“ ООД, ЕИК: ********* бил вписан на 24.10.2022г. в ТРРЮЛНЦ управителят В. П. Р.. Посоченото ЮЛ стопанисвало търговски обект – заведение бар „М.“, находящо се в гр.С., ул. „Ц. И. Ш.“ № ****. На 03.11.2023г. след 22:00 часа била извършена проверка на заведението от свидетелите П. Р. И. и П. Т. Т. – полицейски инспектори от 01 РУ-СДВР. В хода на проверката свидетелите И. и Т. поискали от управителя Р. заявление за работно време. Управителят Р. посочил на свидетелите И. и Т., че не може да представи такова, тъй като вървяла процедура за издаването му.

Жалбоподателят Р. след това подал заявление до Кмета на Район „Средец“ с вх. № РД 26 1643 от 16.11.2022г. за определяне на работното време на търговския обект – заведение бар „М.“, находящо се в гр.С., ул. „Ц. И. Ш.“ № **** от 10:00 часа до 02:00 часа. Това заявление било подписано от самия управител на името на дружеството „С. К.“ ООД.

Въз основа на АУАН № I-189 Серия АД с бл.№ 354284 от 03.11.2022г. било издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) Изходящ № СОА23-РД11-358 регистриран на 05.04.2023г. на Заместник-Кмет на Столична община, упълномощен със Заповед № РД-09-2027/29.11.2011г. на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.22, ал.5 от ЗМСМА е наложено на В. П. Р., ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 200.00 лева за административно нарушение по чл.14, т.1 вр. чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

В АУАН № I-189 Серия АД с бл.№ 354284 от 03.11.2022г. била отразена дата на административното нарушение – 03.11.2022г., около 23:55 часа.

В НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) Изходящ № СОА23РД11-358 регистриран на 05.04.2023г. на Заместник-Кмет на Столична община била отразена дата на нарушението – 04.02.2023г., около 22:20 часа.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и 2 категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН и въз основа на показанията на свидетелите П. Р. И. и П. Т. Т. – полицейски инспектори от 01 РУ-СДВР , въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка. Предвид липсата на противоречия въ в всички писмени доказателства и събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

1.). Решаващата инстанция на съда приема, че в съставения АУАН № I189 Серия АД с бл.№ 354284 от 03.11.2022г. и издаденото Наказателно постановление (НП) Изходящ № СОА23-РД11-358 регистриран на 05.04.2023г. на Заместник-Кмет на Столична община, е налице съществено процесуално нарушение от абсолютен характер, което накърнява правото на защита на жалбоподателя В. П. Р. да разбере кога точно е извършил твърдяното административно нарушение, за което е административнонаказателно преследван. Този момент е от значение и за преценката за определянето на началото на действието на преклузивните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН и на срока за издаване на НП, който е 6 (шест) месечен. Налице е съществено нарушаване на правилата на чл.42, ал.1, т.3 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на точната дата на твърдяното като извършено административно нарушение. Възниква въпросът кога е осъществено административното нарушение – на 03.11.2022г., около 23:55 часа, както е записано в АУАН, или на 04.02.2023г., около 22:20 часа , както е отразено в НП? Само на това процесуално основание НП следва да се отмени изцяло, без да се разглежда по същество.

2.). Настоящият съдебен състав приема, че неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя В. П. Р..

Същият е законен представител (управител) на дружеството „С. К.“ ООД, ЕИК: ******** от 24.10.2022г., съгласно данните, отразени в ТРРЮЛНЦ - по аргумент от разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят Р. има само търговско качество – управител на ЮЛ (законен представител). Той не е физическо лице, което да стопанисва самостоятелно търговския обект – заведение бар „М.“, находящо се в гр.С., ул. „Ц. И. Ш.“ № ****. От тук, неправилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност в лично качество, както и/или в търговско качество на законен представител (управител) на ЮЛ „С.К.“ ООД. Жалбоподателят Р. не е и ЕТ, а още повече – ЮЛ. Въззиваемата страна не ангажира доказателства търговският обект да се е стопанисвал от ФЛ Р. в лично качество или отново от него самия като ЕТ. Неправилно е да се ангажира неговата административно-наказателна отговорност на жалбоподателя Р. като законен представител (управител) на дружеството „С. К.“ ООД, доколкото липсва изрична правна разпоредба в Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община в тази насока, както е регламентирано по ЗДвП. Законният представител (управителят) на ЮЛ не е 3 самостоятелен правен субект, за да се приеме, че може да носи лична административно-наказателна отговорност по реда Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. Субекти на правото са само физическите лица, юридическите лица и Държавата чрез държавните й органи. Законните представители на тези дадености не са самостоятелни субекти на правото. Поне такава е идеята и същността на института на представителството в гражданското и търговското право. В случая, административно-наказателната отговорност на субекта, стопанисващ търговския обект – заведение бар „М.“, находящо се в гр.С., ул.

„Ц. И. Ш.“ № *** е следвало да се ангажира спрямо дружеството „С. К.“ ООД, ЕИК: ***********, а не спрямо жалбоподателя Р. в качеството му ФЛ и/или като законен представител (управител) на същото ЮЛ.

3.). Допуснато е нарушение на материалния закон по чл.36, ал.2 и ал.12 вр. чл.14, т.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

Съгласно чл.36, ал.2 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община за нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал. 5, чл. 14, чл. 26, чл. 32, ал. 2 и ал. 3, чл. 33д, чл. 33л и чл. 33р на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 100.00 лева до 1 000.00 лева.

В разпоредбата на чл.36, ал.12 от същия подзаконов нормативен акт се регламентира, че при повторно нарушение по тази глава, виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в двоен размер.

В чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредбата не се регламентира какъв е размера на глобата, която може да се наложи на физическо лице. На тези разпоредби се е позовал административно-наказващия орган. Административно-наказателна отговорност не може да се обоснова с разширително тълкуване („interpretio extensiva”) или с предположения. Административно-наказателната норма се тълкува стриктно “strictu sensu” и в рамките на съдържанието на административно-наказателния закон по повод на посочените в хипотезата, диспозицията и санкцията юридически факти. Разпоредбите на чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредбата дефинират единствено размера на имуществената санкция само спрямо ЕТ и ЮЛ. Жалбоподателят Р. не е нито ЕТ, нито ЮЛ. Спрямо него административно-наказващият орган е определил и наложил реално административно наказание, съответстващо по съдържание на административното наказание „имуществена санкция“ в размер на 100.00 лева. Възведеното в НП твърдение, че административното нарушение е повторно реализирано, не е доказано от административно-наказващия орган.

Същият с оглед тежестта на доказване „onus probandi” в производството не представя доказателства кога жалбоподателя Р. е бил наказван в по-ранен момент с друго НП за същия вид административно нарушение, още повече, че същият е бил вписан като управител на дружеството „С. К.“ ООД, ЕИК:

********* на 24.10.2022г. (близо седмица преди датата на проверката от 4

03.11.2022г.), съгласно данните, отразени в ТРРЮЛНЦ. Повторността следва да е налична към датата на проверката 03.11.2022г. Същата е недопустимо да се обосновава със задна (последваща) дата. Противното би довело до съществено нарушения на принципите на административното наказване по ЗАНН.

4.). Съгласно представеното по делото влязло в сила Решение № 547/29.01.2019 г. на АССГ по адм.д. № 10483/2018г., потвърдено с Решение № 17078/12.12.2019г. на ВАС по адм.д.№ 4455/2019г. спрямо дружеството „С.К.“ ООД е бил отменен срокът на действащото до 12.12.2018 г. по силата на подаденото заявление работно време за търговския обект заведение бар „М.“, находящо се в гр.С., ул. „Ц.И. Ш.“ № ****. Т.е. в информационните масиви на Столична община е имало подадено заявление по чл.14, т.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. То е било безсрочно към 03.11.2022г. и не се е изисквало да бъде подавано ново такова. Т.е. липсва извършено административно нарушение по чл.14, т.1 вр. чл.36, ал.2 и ал.12 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.