Решение № 113 от 25.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Димитър Г. Узунов като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно административно наказателно дело № 20242100600277 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на обвиняемия Н. А. Н. с ЕГН ********** срещу Решение № 5/16.01.2024 г., постановено по АНД № 545/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

С посоченото първоинстанционно решение обвиняемият Н. А. Н. е признат за виновен за това, че на 23.11.2019 г. в гр. Варна, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Е.Д.Ц., изразяваща се в чувство на болка, включително известно главоболие след инцидента, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева. Възложил му направените по делото разноски.

С въззивната жалба обвиняемият Н. навежда възражения за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати както в хода на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд, които са накърнили правата му. Сочи, че в хода на досъдебното производство е следвало при предявяване на разследването да се призове и защитникът му, което не е било сторено. Също така, Н. твърди, че му е било ограничено правото да дава обяснения непосредствено след предявяване на разследването и да сочи 1 доказателства, както и са допуснати нарушения при събиране и проверката на доказателствения материал. Обвиняемият твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство пред първоинстанционния съд, като е било ограничено правото на защита посредством участие на назначения му служебен защитник. Излага съображения за незаконност на съдебния акт, както и че съдът незаконосъобразно е приложил института на чл. 78а от НК. С оглед на изложените в жалбата съображения се прави искане както за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на производството, така и за постановяване на оправдателен такъв. Алтернативно се моли, в случай на потвърдителен въззивен акт, да се преразгледа първоинстанционното решение в частта по разноските, които да бъдат намалени.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира решението на НРС за правилно, обосновано и законосъобразно. Според прокурора първоинстанционният съд е изяснил обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото, като е направил обоснован извод, че обв. Н. е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Също така намира, че правилно и законосъобразно обвиняемият е освободен от наказателна отговорност, като му е определено административно наказание глоба към минимума, предвиден в чл. 78а НК, а именно в размер на 1000 лева.

Служебният защитник на обвиняемия – адв. Марков от БАК излага становище, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено доколкото телесната повреда не била нанесена по хулигански подбуди, а имало личен мотив. Личните подбуди са извлечени от твърдяно познанство между подсъдимия и пострадалата по повод на общ техен общопрактикуващ лекар и нанесени на обвиняемия от св.Ц. обиди, които са прераснали в кавга, поради което Н. й посегнал. Подържа сочените още с въззивната жалба процесуални нарушения и моли за постановяване на оправдателен съдебен акт.

В съдебно заседание обвиняемият Н. взема отношение по хода на делото и по доказателствените искания, но не дава обяснения, като изрично отказа на покана да даде такива, като напусна съдебна зала.

След като се запозна с подадената жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

2

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Н. А. Н. е роден на ****** г. в гр. П., общ. Попова, обл.

Търговище, с постоянен адрес в ***********. Той е ****, **** гражданин, **** и е с ЕГН **********.

Около обяд на 23.11.2019 г. Н. посетил магазин за хранителни стоки „К.“, находящ се в ****************. По това време в магазина пазарувала и свид. Е. Ц.. След приключване с покупките, обвиняемият се наредил на касата, на която като продавач – консултант работила свид. В. Г.. Зад обв. Н. на същата каса се наредила и св.Ц.. На ръката й била преметната дреха, която Ц. носела и към момента на влизане в обекта. Зад нея на опашката имало други хора, включително и деца. Тъй като около касата имало много стока, мястото, на което всички чакали реда си, било тясно.

Неочаквано и внезапно за свид. Ц. обвиняемият се обърнал към нея и й заявил, че вече шест пъти го била докоснала, като я нарекъл „джебчийка“, която имала за цел да му открадне парите и за това ходела с преметната палто, за да се прикрива като краде. Свидетелката Ц. заявила, че не е такъв човек, при което Н. с дясната си ръка й нанесъл удар в главата в областта на лявото слепоочие. Никой от намиращите около свидетелката не реагирал на случилото се. Когато дошъл реда на обвиняемия, той си платил стоката, обърнал се отново към свид. Ц. и й нанесъл втори удар на същото място по главата, след което напуснал магазина. Свидетелката усетила силна болка, заплатила покупките си, като казала, че я е страх да излезе от магазина да не би Н. да е отвън. Касиерката в магазина – свид. Г. излязла от магазина, за да види дали обвиняемият е отвън, след което се върнала в магазина, където я чакала свид. Ц. и й казала, че Н. го няма. Едва тогава пострадалата напуснала обекта.

Когато се прибрала в дома си, свид. Ц. разказала на мъжа си и на дъщерите й за случилото се, както и че много я боли главата. Съпругът на свидетелката отишъл в магазина и разбрал, че в обекта има поставени камери, които са записали какво се е случило. По-късно през деня в магазина отишла и една от дъщерите на пострадалата, на която били предоставени записи, част от които тя качила във „Фейсбук“, като изразила възмущението си от постъпката на един мъж към една жена. По сведение на свид. Ц., обвиняемият се включил в публикацията и като коментар дал имената си и ЕГН.

Свидетелката Ц. подала жалба в 3-то РУ на МВР – Варна.

На досъдебното производство била допусната и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че свид. Ц. страда от епилепсия с големи и малки припадъци, както и състояние след прекаран исхемичен мозъчен инсулт, хипертонична болест – втора степен, сърдечно – мозъчна форма. Вещото лице е посочило, че пристъпното главоболие би могло да се дължи на съществуващите хронични заболявания, 3 мозъчносъдова болест в напреднала степен на развитие, но заявява и, че травма, получена от удар в главата с юмрук, би обусловила чувство на болка, включително и известно главоболие в дните след инцидента.

На досъдебното производство е било извършено разпознаване на лице и предмети по реда на чл. 171, ал. 4 от НПК по предоставени на свидетелката снимки, обективирани в протоколи и албум от 25.03.2020 г. Видно от протокола, свидетелката разпознала по снимка Н. Н. като лицето, което на 23.11.2019 г. в магазин „К.“ я е ударило два пъти в слепоочието с юмрук.

На досъдебното производство е била назначена и изготвена видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, въз основа на предоставените от поставените в магазин „К.“ камери, снимали на 23.11.2019 г., както и въз основа на взетите с протокол от 21.02.2022 г. образци за сравнително изследване – фотоснимки на Н. А. Н.. В заключението си вещото лице е посочило, че на представения за изследване запис е заснето лицето Н.

А. Н., което чака на опашката на касата в магазина, с продукти и нанася два удара с десен юмрук в лявата част на главата на намиращата се зад него жена в 12:03:10 часа и в 12:04:05 часа.

По делото са назначени няколко експертизи с цел установяване на психиатричния статус на обвиняемия. При изграждане на своите изводи съдът отчете комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, изготвена от вещите лица С., Ж. и Н., находяща се на л.93-105, т.3 от ДП. Същата е най-пълна и мотивирана, отговаря обосновано и подробно на поставените задачи. Тя е изготвена от вещи лица, в чиято компетентност съдът няма основание да се съмнява. От нейното заключение се установява, че при освидетелствания Н. Н. ******************. Експертите посочват, че по време на деянието – 23.11.2019 г. при Н. не са се намирали признаци на психично разстройство с психотични или дефицитарни характеристики.

Поради отсъствие на психични еквиваленти на умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по време на деянието от 23.11.2019 г. Н. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещите лица, липсата на нарушения в сетивните анализатори, на психопатологични дефорамции в психичния живот и на вродени или придобити дефицити в познавателната дейност означава, че Н. е способен да получава, обработва, запазва и предава по адекватен начин информация за събитията от околната среда и субективните си преживявания, респективно правилно и точно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото , и да дава достоверни обяснения за тях. Също така заявяват, че няма пречки от психиатрично естество Н. да носи наказателна отговорност и да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам. В заключението е посочено също, че личностовите разстройства обикновено възникват в детството или юношеството и продължават в зряла възраст, като те са дълбоко заложени и трайни модели на поведение, които се изразяват в ригиден начин на реагиране спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации, както и че 4 обикновено са трудно податливи на психиатрични или психотерапевтични въздействия.

Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните по делото доказателства - приобщените по съответния процесуален ред свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство, заключенията на изготвените по делото съдебно-медицинска експертиза, видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и КСППЕ, изготвена от вещите лица С., Ж. и Н., останалите писмени доказателства и доказателствени средства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум към него, справка за съдимост на обвиняемия, медицински документи и др.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят от въззивната инстанция. Процесуалната дейност на органите на досъдебното производство и на първоинстанционния съд, не страда от допуснати съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. НРС правилно и абсолютно изчерпателно е обосновал извода си по отношение на фактите по делото - при спазване на процесуалните правила, същият е посочил на основата на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение, което е довело до единствения и безспорен извод, че автор на инкриминираното деяние е именно обвиняемият Н. Н..

Правилно НРС е приел, че така представените и приети по делото доказателства, са достатъчни да обосноват извод за авторство от страна на обвиняемия на вмененото му обвинение. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелката Ц., която ясно описва какво се е случило на 23.11.2019 г. Показанията на тази свидетелка са последователни, логични и кореспондират, както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетел на случилото се е и свидетелката Г., която последователно и ясно описва случилото се на 23.11.2019 г. Относно авторството на деянието и участието на подсъдимия в него, са събрани достатъчно и категорични доказателства. В тази насока показанията на свид.