Решение № 5681 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5681 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110152432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Особени искови производства", глава двадесет и пета „Бързо производство“, дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявени са от И. Г. Г., ЕГН ********** срещу „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, БУЛСТАТ 0006963272342, обективно и кумулативно съединени искове (конститутивни и осъдителни) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1, ал. 2 КТ и чл. 224, ал.

1 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № ПТО25-РД56182/31.10.2025 г. на д-р инж. Николай Савов директор на „ОП СПТО“, за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност, а именно: „Оператор, електрическа подстанция“, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 547,97 евро, представляваща обезщетение, за което ищецът е останал без работа поради уволнението му за период от01.11.2025 г. до 06.11.2025 г., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 155,53 евро, представляваща обезщетение за разликата в заплатите за времето, през което ищецът е работил на по-ниско платена работа или за периода от 07.11.2025 г. до 02.02.2025 г.

(след направено уточнение в хода на проведеното на 19.02.2026 г. открито съдебно заседание), както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 126,51 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 50 работни дни, от които за 2023 г. – 13 работни дни; за 2024 г. – 20 работни дни и за 2025 г. – 17 работни дни, ведно със законната лихва върху главниците, начиная подаването на исковата молба в съда (19.11.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при 1 твърденията, че между страните са съществували валидни трудови правоотношения по силата на Трудов договор № 213/15.02.2016 г., по който същият е заемал длъжността „Оператор, електрическа подстанция“ към подстанция „Садината 110/20 kV“, отдел „Ремонт и поддръжка“. След сключването на основния трудов договор, между страните били сключвани и допълнителни споразумения – най-вече по повод увеличаване размера на договореното възнаграждение. Уточнява, че подстанцията работи непрекъснато 24 часа, като ищецът изготвя график за всички оператори и всички, които са на смяна, в това число и ищецът, не напускат работното място поради риск от аварии, в случай, че системата бъде оставена без надзор.

През м. април 2025 г. на ищеца устно му е наредено от директора на ОП СПТО да изпълнява само редовна смяна, но ищецът отказва, тъй като така ще остави станцията без надзор за времето от 16 часа (когато свършва редовната смяна) до 20 часа, когато започва следваща смяна. От този момент насетне назрява личностен конфликт между ищеца като работник и директора – доктор инж.

Савов – директор на ответното дружество. На 02.08.2025 г. на работника му е предложено за подпис допълнително споразумение към трудовия му договор, с което се променя длъжността му на „Електромонтьор подстанция“, с която промяна е налице и друго изменение, касаещо размера на трудовото му възнаграждение, което щяло да намалее от 3 750 лв. на 2 400 лв. Ищецът отказал да подпише това споразумение. Последвал нов опит, още на същия ден – на ищеца е връчено писмо, с което му се искат писмени обяснения до 12 часа на 04.08.2025 г. за „неизпълнение на възложен от д-р инж. Николай Савов контрол върху монтажните дейности на Фотоволтаични инсталации и проследяване цялостната работа на фирмата изпълнител“. На 04.08.2025 г. в 09:03 часа ищецът дава своите обяснения, описвайки, че се надява същите да не му се искат по повод отказа му да се съгласи с предложеното изменение на трудовоправната връзка между страните от 02.08.2025 г. Сочи, че на 11.08.2025 г. г-жа Анна Гиновска (мениджър „Човешки ресурси в ответния работодател) устно наредила на ищеца да премине на редовна смяна, съзнавайки риска от изпълнение на тази заповед – оставяйки системата без надзор до постъпване на човек от следващата смяна. На 13.08.2025 г. ищецът изготвя и внася доклад, адресиран до директора, касаещ създалата се ситуация, свързана с планирана промяна в режима на работа на процесната подстанция и евентуално извеждане на същия от смесен режим на работа към работа само на редовна смяна. На 25.08.2025 г. ответникът връчва на ищеца Заповед, с която променя работното му време от 08:00 часа до 16:30 часа, при планирана редовна смяна по график и при промяна на щатното разписание, в сила от 01.08.2025 г. При получаване на препис от тази заповед, работникът отбелязал върху нея, че не е запознат с новото щатно разписание. На 01.09.2025 г. е издадена нова заповед за командировка. Сочи, че въз основа на Заповед № ПТО25-РД56-143/01.09.2025 г. трябвало да е командирован за времето от 01.09.2025 г. до 15.10.2025 г. или за 45 дни да поеме задълженията на „Чистач производствени помещения“, но ищецът отказал да подпише 2 заповедта. На същата дата и предвид отказа, отново му били поискани обяснения, като последните трябвало да се дадат до 15 часа на същия ден – 01.09.2025 г. Въпреки твърде краткия срок, ищецът внесъл срочно обясненията си. Но на същия ден и с нова заповед - Заповед № ПТО25-РД56145/01.05.2025 г., му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ – за това, че работникът не е с работно облекло. Последвал нов доклад от 07.10.2025 г., от мениджъра на „Производствени процеси“ – Цветомир Димитров, който сочел, че командированият в неговия ресор ищец не се явява на предопределеното му работно място в производствените помещения и така грубо нарушава трудовата дисциплина и своите трудови задължения. Върху доклада директорът с резолюция отбелязал да се изискат нови обяснения от ищеца. До 12 часа на 08.10.2025 г. ищецът трябвало да даде своите поредни обяснения, което той изпълнил. На следващо място афишира, че последвала и още една заповед - Заповед № ПТО25-РД56-164/09.10.2025 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Отново са изискани обяснения от ищеца и такива са дадени срочно от същия.

В хронологичен порядък ищецът привежда стеклите се събития, които счита, че крайно са влошили отношенията между страните, като дори намира, че са налице белези на тормоз, насочен срещу него на работното му място от страна на ответния работодател. Споделя за всички висящи производства между страните в това число три съдебни производства, висящи пред СРС, и едно пред Комисията за защита от дискриминацията. Относно заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, чиято законосъобразност се оспорва в настоящото производство, намира я за немотивирана, в нея не били посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, които ищецът да е допуснал. Посочена била нормата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, но в случая тя била неприложима. Подчертава, че е изпълнявал своите задължения, обективирани в длъжностната му характеристика, съпътстваща трудовия му договор от 15.02.2016 г. Афишира, че ищецът нямал задължения да извършва дейности и да работи като „Чистач“ под пряко подчинение на Цветомир Димитров.

Подчертава, че подстанцията не може да работи в бездежурен режим, както и технически и организационен анализ, съгласно относимата Наредба от 2008 година. Затова преценява като незаконосъобразни мотивите на работодателя в оспорваната заповед, че е налице неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Оспорва да затруднява организацията на производствения процес и да пречи на нормалната работа в МБТ – всичко не само било неоснователно и недоказано, но и именно в изпълнение на задачите, възложени му с трудовия договор от 2016 г. и длъжностната характеристика към него, изпълнявал всички свои задължения. Отделно, преценява, че с всички свои действия ответникът е нарушил основни производствени правила.

В доклада на Цветомир Димитров от 07.10.2025 г. се посочвала само датата 06.10.2025 г., на която ищецът не се бил явил на работа. На работника били изискани обяснения само за датата 06.10.2025 г., а заповедта, с която му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ се 3 сочели още две дати – 07.10.2025 г. и 01.09.2025 г., но за последните работодателят не му искал обяснения. Преценява, че датата 22.10.2025 г., за която се твърдяло в доклада на Цветомир Димитров от 22.10.2025 г., не би могла да се зачита, защото срокът за командироване е бил до 15.10.25 г., т.е. за датата 22.10.2025 г. ищецът не е имал каквито и да били задължения по повод прякото подчинение на Цветомир Димитров. Претендира, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Подчертава, че работното му място е гр.

София, с. Яна, местност „Садината“, поради което описаното в оспорената заповед неявяване на предопределеното му работно място, не отговаряло на обективната действителност. Поддържа, че липсва нарушение на трудовата дисциплина, което да бъде квалифицирано като такова по чл. 187 КТ като основание за каквото и да било дисциплинарно наказание. Посочва, че не са описани фактическите признаци на нарушението – кога, от кого е извършено, и в какво се изразява същото. Намира, че не са описани извършените от работника нарушения, ведно с датата на извършването им или периода на това извършване. Позовава се на практика на ВКС. Не на последно място, релевира, че наложеното наказание не отговаря на тежестта на нарушението.

Предвид всички, подробно изложени в исковата молба, ищцови съображения, моли всички предявени от него искове да бъдат уважени от съда. Претендира и разноски.

Ответникът ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“ е получил редовно препис от исковата молба, ведно с приложенията й, и в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковете, предявени от ищеца. Съобщава, че на основание чл. 120 КТ работникът бил временно командирован поради производствена необходимост в завод МБР, сграда RDF, находящ се на площадката на ответника в с. Яна, като трябвало да поеме задълженията на „чистач производствени помещения“ за срок от 45 календарни дни. Заповедта е връчена на ищеца при отказ на 01.09.2025 г. в присъствие на двама свидетели.

Ищецът предявил иск, с който оспорва тази заповед за командироване.

Междувременно на 01.09.2025 г. при извършване на обход в завод за МБТ, Любослав Динков – координатор БЗВК в ответното дружество, се установило, че ищецът не използва предоставеното му от работодателя работно облекло и ударозащитна каска при изпълнение на служебните си задължения в производствените помещения и площи на територията на ответника. За констатираното нарушение и неспазване на трудовата дисциплина, както и правилата за здравословни и безопасни условия на труд, Любослав Динков изготвил доклад от същата дата (01.09.2025 г.) до директора на ОП СПТО, в който подробно описал нарушението на ищеца и направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Още същия ден били поискани обяснения от И. Г.. Като съобразил доказателствата, в това число и обясненията на ищеца, ответникът наложил наказание на работника „забележка“ – и тази заповед била оспорена по-късно по съдебен ред. На 4 следващо място, уточнява, че на 07.10.2025 г. постъпил нов доклад при директора на ответника, изготвен от Цветомир Димитров – мениджър „Производствени процеси“, установяващ, че ищецът не изпълнява заповедта, с която е командирован в завод МБТ. От ищеца били поискани своевременно обяснения и такива били дадени. След преценка на същите и на доказателствата, ответникът наложил второ дисциплинарно наказание на ищеца– „предупреждение за уволнение“, със заповед, която понастоящем също е оспорена пред състав на СРС. Последвал нов доклад от 16.10.2025 г., видно от който ищецът отказвал да изпълнява заповедта за командироване – по този въпрос също му се поискали обяснения. В своите обяснения ищецът е категоричен, че не изпълнява заповедта от 01.09.2025 г. На 22.10.2025 г. работодателят е уведомен за неизпълнение на възложената на ищеца работа – а в отговор ищецът обяснил, че не спазва дадените му разпореждания. Ето защо ответникът предприел съответните действия и наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено с оспорената в настоящото производство заповед от 31.10.2025 година. Ответникът твърди, че е спазил изискванията на трудовото законодателството при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Смята, че е спазил изискването на чл. 193 КТ като е изисквал обяснения от ищеца. Работодателят е спазил процедурата по чл.