Определение № 51 от 03.02.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. В., 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500028 по описа за 2026 година

Делото е образувано по ч. жалба на Ю. С. Б. чрез адв.Л.Г.,с която моли съдът да отмени Определение №1928 от 28.10.2025г. по гр.д.

№113/2024г. на РС-В..

С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските.Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно. Счита,че не е честно съдът да събира д. такса за всеки един от предявените искове,а да присъжда възнаграждение само за един от тях. Иска да му бъдат присъдени разноски за всеки един от предявените искове за предоставена безплатна правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв.

Ответникът по жалба „***“ЕАД е подал отговор,с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.Позовава се на липса на фактическа и правна сложност и липса на активна процесуална дейност от страна на адв. Г..

Ответникът „***“ ЕООД-уведомен не е взел становище по жалбата.

От данните по делото съдът констатира следното:

Пред ВРС е образувано гр.д. №113/24г. като ищецът Ю. С.

Б. чрез адв.Л.Г. е предявил иск срещу „***“ЕАД и„***“ ЕООД по чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза от сключени между страните 1 еднотипни договори за потребителски кредит-чл.1,ал.2 от същите.С Решението си ВРС е уважил иска за прогласяване на нищожност на клаузата по чл.1, ал.2 от изчерпателно изброени договори за кредит и е осъдил ответниците да заплатят на ищеца съответните суми ,заплатени без правно основание . Присъдил е в полза на ищеца разноски по делото за производството пред първата инстанция и е присъдил на адв. Л.Г. разноски за оказване на безплатна адвокатска помощ по чл.38,ал.1 от ЗА на ищеца в размер на 200лв. ,дължими от всеки един от ответниците,или общо в размер на 400лв..Мотивирал се е с липса на фактическа и правна сложност и идентичност на предявените искове пред ВРС.

С молба по чл.248 ГПК адв.Л.Г. като пълномощник на Ю.

С. Б. /а е следвало лично от свое име,както и относно ч. жалба пред ВОС/ е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските като му присъди адв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за всеки един от предявените искове .

ВРС с обжалваното определение е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение като е приел,че не следва да се уважава молбата по чл.248 ГПК по изложени в решението мотиви.

При тези данни ВОС достигна до следните изводи:

Направеният от РС-В. изводи се споделят от настоящия състав на съда.

От данните по делото се установява,че ищецът чрез своя процесуален пълномощник е предявил с една ИМ множество обективно и субективно съединени искове срещу „***“ЕАД и„***“ ЕООД с идентичен предмет.

Следва да се има предвид и обстоятелството,че предявените искове не са с фактическа и правна сложност и оценяемият материален интерес е в минимален размер ,а претендираното адв. възнаграждение ако бъде присъдено за всеки един от исковете многократно ще надвиши материалния интерес по отделните искове и присъдените суми.

Въззивната инстанция споделя изразеното становище на ответника „***“ЕАД,че е налице липса на фактическа и правна сложност и липса на активна процесуална дейност от страна на адв. Г..

Настоящият съдебен състав счита,че няма основание за 2 отмяна на обжалваното определение,а дори поисканите разноски на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. са могли да бъдат редуцирани и отхвърлени,тъй като няма данни,че Ю. С. Б. е материално затруднено лице. В подкрепа на това е обстоятелствато,че с Определение №228 от 13.02.2024г. по гр.д. №113/2024г. на ВОС е отказано освобождаване от внасяне на д. такса и разноски по делото при условията на чл.83,ал.2 ГПК.При това положение няма причина и необходимост за приложение на чл.38,ал.1 ЗА.

С оглед на изложеното ВОС намира изводите на ВРС,с които е отказано изменение на решението в частта на разноските за напълно обосновани и законосъобразни,поради което въззивната инстанция счита,че следва да потвърди обжалваното определение.

За въззивното производство няма данни да са направени разноски от ответника по жалба и такива не следва да му се присъждат.По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1928 от 28.10.2025г. по гр.д. №113/2024г. на РС-В..

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3