Решение № 2113 от 15.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 940/2026
- Вид
- Решение № 2113
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 25.07.2026
- Състав
- МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1318 от 28.01.2026 · МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.2, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.3, б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2113 гр. София, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110200940 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от М. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.Перник,
,,***'' против наказателно постановление
№25-4332026621/17.10.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева/10,23 евро, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 150 лева/76,69 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че на посочените дата и час в санкционния акт не е управлявал процесното МПС, собственост на неговата фирма „,,***''. Развива доводи, че въпреки подадените обяснения за действителния водач на МПС-то в деня и часа на извършеното нарушение с вх.№105-94 към ОДМВР-Перник, както и подадените обяснения от действително управляващия автомобила А.Н.В. с вх.№105-95 към ОПП- 1
СДВР, процесното НП е издадено против него.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.С.М., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено, при отчитане на данните в справката картон на водач, от които извежда извод, че жалбоподателят е системен нарушител на правилата, регламентиране в ЗДвП. Допълнително сочи, че към момента на установяване на нарушението, жалбоподателят има само една оставаща контролна точка и именно това го е мотивирало да обжалва процесното НП, за да не му бъде отнето СУМПС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 15.12.2025 г., видно от отразената дата на разписката върху него. Жалбата е подадена на 18.12.2025 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не на изложените в нея основания.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя М. е започнало със съставяне на АУАН, Серия АД, бл.№702685 на 01.10.2025 г. от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – А. С. С., в присъствието на двама свидетели, единият присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, а другият - само при съставяне на акта, за това, че на 14.08.2025 г., около 21:00 часа, в гр.София, бул.“Александър Пушкин“, магазин 2
„Фантастико“, като водач на лек автомобил „,,***''“, с рег.№,,***'', собственост на фирма „,,***'', поради това, че не контролира МПС, допуска ПТП в метална еластична ограда на магазина, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 01.10.2025 г., със саморъчно вписано отбелязване, че няма възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок пред АНО.
Въз основа на направените констатации в АУАН, Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал против жалбоподателя процесното НП на 17.10.2025 г., с което му наложил административни наказания, както следва:
1.На основание чл.185 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 20 лева/10,23 евро, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП;
2.На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – две административни наказания: глоба в размер на 150 лева/86,92 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля С.; от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП; писмени сведения от Силвия Георгиева Тодорова; писмена декларация от М. Г. М.;
Протокол за ПТП с рег.№10757/14.08.2025 г., ведно със схема на ПТП; докладна записка; справка АИС-КАТ за собственици на МПС; справка картон на водач; заповеди за преназначава на заеманата длъжност на актосъставителя и АНО, и заповед за оправомощаването им да съставят АУАН/издават НП за нарушения по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от териториялно и материално компетентни органи, съгласно приложените по делото заповеди, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по 3 предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Неоснователно се явява единственото релевирано в жалбата възражение, касаещо авторството на деянието. Видно от приложената по делото декларация е, че на 01.10.2025 г., жалбоподателят саморъчно отразил, че на 14.08.2025 г. лично той е управлявал описания в АУАН и НП лек автомобил, който съгласно справка АИС-КАТ е собственост на фирма „,,***'', че отишъл до магазин „Фатастико“, но тъй като рязко свалил рязко кръвното налягане, вследствие на изпити две хапчета поради преходно вдигане на кръвното налягане, се ударил в колчетата, което даже не разбрал, както и че не е напускал ПТП-то. По делото липсват данни за постъпвали писмени сведения от жалбоподателя в друг смисъл или от друго лице, които да внасят някакви съмнения относно авторството на деянието. Декларацията е попълнена на 01.10.2025 г., когато е съставен и АУАН, поради което и с оглед декларираните данни в нея, актосъставителят правилно е определил субекта на нарушението в лицето на жалбоподателя, в качеството му на водач на процесното МПС на датата, часа и мястото на извършване на нарушението.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин и обстоятелството, че е реализирано ПТП с процесното МПС в метална тръбна предпазна ограда на магазин „Фантастико“, находящ се на посочения административен адрес в гр.София, вследствие на което са причинени имуществени вреди на собственика на търговския обект.
Съдът намира, обаче, че в хода на административнонаказателното производствно са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, довели до неправилно приложение на материалния закон. Направеното словесно описание в АУАН и НП не покрива критериите на закона за наличие на коректно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, доколкото не става ясен, нито безспорно установеният от събраните по делото доказателства механизъм на настъпване на процесното ПТП, нито кои законови задължения не е изпълнил виновният участник в ПТП. Същевременно, недопустимо е с данни от приложените към преписката доказателства да се попълват непълноти относно релевантните факти и обстоятелства, предмет на настоящото производство. Горното е довело до още едно допуснато в хода на 4 административнонаказателното производство съществено по тежест процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно дадена правна квалификация на вменените нарушения, а оттам - и неправилно определяне на санкционната разпоредба за всяко едно от тях, въз основа на която е ангажирана отговорността жалбоподателя. Безспорно, така допуснатите процесуални нарушения са ограничили правото на защита на наказаното лице до степен, последното да не може да разбере за какви точно нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, къде и по какъв начин ги е извършил.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП.
В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП с настъпили имуществени вреди. Същевременно, разпоредбата на чл.179, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който освен съставомерния признак: не спазване на съответните правила за движение, се предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление, с оглед характера и размера на причинените имуществени вреди. Разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и разлика в предвидената от законодателя санкции.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че описаното в АУАН и НП от фактическа страна първо нарушение не съставлява и не може да осъществява признаците на такова по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Неправилната правна квалификация на първото вменено на жалбоподателя нарушение е довело до неправилно определяне на санкционната разпоредба от наказващия орган – тази по чл.185 от ЗДвП, която е неприложима, предвид настъпилия потежък резултат, вследствие поведението на нарушителя, т.е. последният е наказан с административно наказание, несъответно на вмененото му от фактическа и правна страна нарушение с АУАН и НП. Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Допуснатото процесуално нарушение е съществено по 5 тежест. То нарушава принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от ЗАНН – за законоустановеност на наказанието, което да е съответно на определеното законоустановено нарушение. Като постановено в противоречие с този принцип, НП се явява незаконосъобразно и само на това основание следва да бъде отменено в тази му част.
По отношение на второто вменено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, съдът намира следното: посочената разпоредба вменява в задължение на водачите на МПС, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания. Касае се за задължение за уведомяване на органите на МВР, което предполага наличие на разногласия между участниците в ПТП, които разногласия биха възникнали единствено при оставане на място и на двамата участници, за каквото в настоящия случай няма данни. Нито в АУАН, нито в НП, са описани съставомерните признаци на така вмененото нарушение, доколкото в двата акта е отразено единствено и само, че нарушителят не е останал на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия, но няма никакви данни, въз основа на които да се извърши адекватна преценка дали е била налице липса на съгласие между участниците в ПТП-то, относно обстоятелствата, свързани с него, при положение, че в процесното НП се твърди, че жалбоподателят е самокатастрофирал.
Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17a2a641-54b9-4426-a80a-956a64e374b9