Решение № 37 от 12.11.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кюстендил, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20211500500323 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 4561/26.05.2020 г., депозирана от В. АТ. В., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Д.Д., насочена против решението от 20.03.2020 г. по гр.д. № 1482/2018 г. на Районен съд – Дупница.

Въззивницата счита атакуваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано в частта, в която са допуснати до делба УПИ и сграда при квоти 1/6 за В.В. и 1/3 за Р.Ц., в частта, в която е отхвърлен инцидентния установителен иск, както и в частта, в която се допуска до делба на земеделските имоти при квоти по 1/3 за ищцата и двамата ответници.

Твърди се, че решението в обжалваната част е необосновано и постановено при липса на мотиви, несъобразено с доказателствата по делото, постановено в противоречие на трайно установената съдебна практика.

Сочи също, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати множество процесуалноправни и материалноправни нарушения и релевира доводи в тази насока.

Като допуснат съществен процесуален пропуск от първоинстанционния съд се сочи, че не било разпоредено вписване в Служба по вписванията на исковата молба и уточнителната молба, с която в делбената маса били включени земеделски земи. Първоинстанционният съд бил нарушил 1 процесуалните правила с безпричинно отлагане на съдебни заседания и отхвърляне на допустими искания на ищцата. Твърди се, че незаконосъобразно съдът не е допуснал откриване на производство по чл. 193 от ГПК на оспорван официален документ – Удостоверение за търпимост на строежи изх. № 73/07.05.2014г., на който съдът се позовавал при постановяване на оспорваното съдебно решение.

Въззивницата възразява и срещу приемането от съда в съдебно заседание от 11.02.2020 г. на писмени доказателства, за които твърди да са представени извън преклузивните срокове и следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Сочат се доводи в подкрепа на основателност и доказаност на предявения инцидентен установителен иск, който първоинстанционният съд неправилно не бил уважил. Акцентира се върху обстоятелството, че ответниците се сдобили неправомерно с Нотариален акт за собственост за процесния недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 116/2010 г., въпреки че към момента на издаването му бил издаден Нотариален акт за собственост № 156/1973 г. на наследодателя им *** Ц., който бил починал и наследен от тях, предвид което същите били собственици на по 1/3 идеална част от процесния недвижим имот и построената в него сграда по силата на наследяването. Счита, че по отношение на ответниците не са налице предпоставките за приложение на института на придобивната давност и нотариалният акт № 116/2010 г. следвало да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Подчертава, че тежестта на доказване на оспорваното право на собственост с Нотариален акт № 116/2010 г. била върху страната която се ползвала от него – ответниците, като същите в производството не били провели такова обратно доказване.

Предвид изложеното се твърди, че сделката обективирана в Нотариален акт № 80/2017 г., по силата на която К.Ц. с покупко-продажба е прехвърлила на Р.Ц. 4/6 идеални части от процесния имот, не е проявила вещноправен транслативен ефект, тъй като тя притежавала 1/3 идеална част, и същата сделка е относително недействителна на осн. чл. 76 от ЗН. По направеното от ищцата възражение на осн. чл.76 от ЗН, първоинстанционният съд не се бил произнесъл.

В допълнение се сочи, че при постановяване на обжалваното решение съдът не се бил произнесъл и по делбата на земеделските земи, като не били обсъдени свидетелските показания, не бил извършен прецизен анализ на доказателствения материал.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е допусната делба на УПИ и сграда при квоти 1/6 за В.В. и 1/3 за Р.Ц., в която инцидентният установителен иск е отхвърлен и не е допусната делба спрямо К.Ц., както и по отношение допускането до делба на земеделските имоти при квоти по 1/3 за В.В., Р.Ц. и К.Ц. и постановяване на ново решение, с което предявеният инцидентен иск да бъде уважен, а делбата да бъде допусната при претендираните от ищцата квоти.

2

С въззивната жалба се правят доказателствени искания на осн. чл. 266, ал. 3, недопуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения: на осн. чл. 192 от ГПК за изискване и прилагане в цялост на преписката по издаване на удостоверение за търпимост за строежи изх. № 73/07.05.2014г. от гл. архитект на Община Бобошево; за допускане на един свидетел при режим на довеждане, с показанията на който ще се доказва, че двуетажната масивна жилищна сграда в имота е построена преди 24.03.1968 г.; за прилагане на писмено доказателство – писмо изх.№ Б-129-01065/14.10.2010 г.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за допустимост на въззивната жалба, но неоснователност на изложените в нея твърдения.

Счита се, че за въззивницата липсвал правен интерес от оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на удостоверението за търпимост.

Определят се като несъстоятелни твърденията й по отношение на приети от съда като доказателства по делото писмени документи.

Твърди се, че предявеният инцидентен установителен иск е нередовен, доколкото от петитума на исковата молба не ставало ясно дали е предявен положителен или отрицателен такъв.

Иска се потвърждаване като правилно и законосъобразно на обжалваното решение в частта, в която е оставено без уважение искането на ищцата за откриване на производство по чл. 193 от ГПК на приет като доказателство по делото официален документ, както и е отхвърлен като неоснователен предявения от ищцата инцидентен установителен иск.

Противопоставя се на доказателствените искания на въззивницата, като неотносими, за изискване на административната преписка относно удостоверението за търпимост и приемане на писмено доказателство по делото. Възразява срещу искането за допускане до разпит на един свидетел, предвид допускане от първоинстанционния съд на гласни доказателства за същото обстоятелство; респ. в случай на уважаване на искането на въззивницата, се прави искане за допускане до разпит при режим на довеждане на един свидетел, който ще установява сочени в отговора обстоятелства.

По делото е постъпила втора въззивна жалба с вх. №

4820/29.05.2020 г. от адв. Е.Б., в качеството й на пълномощник на Р. Д. ЦВ., с адрес на призоваване: гр. Рила, ул. „***“ № 1, насочена срещу решение от 20.03.2020 г., постановено по гр.д. № 1482/2018 г. по описа на РС – Дупница, в частта в която е допуснато извършване на съдебна делба между ищцата В.В. и Р.Ц. на УПИ ІV-1240 в кв. 33 по отменения план на гр. Бобошево, с площ от 470 кв.м, както и в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между ищцата и двамата ответници на земеделски земи.

С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и 3 незаконосъобразност на първонстанционния акт в частта относно допуснатата делба на УПИ ІV-1240, с оглед неправилната индивидуализация от страна на районния съд на процесния имот по предходен, а не действащ регулационен план.

Въззивникът счита, че същото възражение е относимо и по отношение допуснатите до делба земеделски имоти, предвид наличието на действаща кадастрална карта на гр. Бобошево. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е допусната делба на земеделски земи между ищцата и двамата ответници при равни права по 1/3 ид. част, доколкото в производството по допускане до делба на земеделските имоти не били конституирани всички съсобственици.

Иска се отмяна като неправилно и незаконосъобразно на обжалваното решение, в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между ищцата В.В. и Р.Ц. на УПИ ІV-1240 в кв. 33 по отменения план на гр.

Бобошево с площ от 470 кв.м, както и обезсилване на решението в частта, с която е допуснато извършване на съдебна делба между ищцата и двамата ответници на земеделски земи при права по 1/3 ид. част за тримата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС.

Претендират се разноски във въззивното производство.

С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е подаден и отговор по въззивната жалба от насрещната страна В.В., чрез пълномощника адв. Д.Д., с която се възразява на твърденията от въззивника, като неправилни, неоснователни и недоказани, че процесните делбени имоти не били индивидуализирани по действащите кадастрални данни и относно недопустимост на делбеното производство поради наличие на съсобственост с трети лица с доводи в подкрепа на противоположното становище. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение.

Не се заявяват доказателствени искания.

Постъпила е и жалба, именувана Въззивна частна жалба, депозирана от В.В. – ищец в първоинстанционното производство, против допълнително Решение на Районен съд Дупница (ДРС) по гр. дело № 1482/2018 г., неправилно именувано „определение“.

В жалбата са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.

Изразени са и доводи по същество, от съдържанието на които може да се изведе, че всъщност се обжалва решението по чл. 250 от ГПК. Довод в този аспект може да се вземе от разпоредбата на чл. 250, ал. 3 от ГПК, според която съдебното решение, постановено по реда на чл. 250 от ГПК (независимо дали с него се уважава или отхвърля искането за допълването на основното решение), подлежи на обжалване по общия ред. В случая жалбата, макар и наименована „частна“, има характер и по своята същност е въззивна такава, 4 тъй като с нея е обжалвано изцяло първоинстанционното Определение, по същината си решение, № 260160/19.02.2021 г., което е постановено по реда на чл. 250 от ГПК.

В жалбата се сочи, че в хода на производството пред ДРС не е извършен анализ на фактическата обстановка и събрания доказателствен материал.

Поддържано е, че *** Ц. притежавал имот, придобит по наследство и давност, за което бил съставен Нотариален акт № 156/1973 г. След смъртта си остави законни наследници съпругата си и двамата си сина – *** и ***. Така правата им наследството били равни – по 1/3 ид.ч. С договор за продажба за наследство *** Ц. прехвърлил наследството на ищцата и настоящ жалбоподател – В. В.. Междувременно ответниците се снабдили с констативен нотариален акт досежно процесния имот, т.к. го смятали за свой – придобит по давност и наследство. Той бил оспорен в хода на първоинстанционното производство с предявен инцидентен установителен иск, в който смисъл по реда на чл. 250 от ГПК първоинстанционното решение е допълнено, като той е отхвърлен, но произнасянето на ДРС в този смисъл било неправилно, заради което се иска неговата отмяна. Не било обсъдено и поддържано от страната възражение по чл. 76 от ЗН.

Не са поддържани доказателствени искания.

Насрещната страна е депозирала отговор, в който е застъпено становище за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба.

Поддържано е също, че исковата молба, с която е предявен инцидентен установителен иск, е нередовна. Изложени са доводи по същество досежно правата на страните в съсобствеността, като е застъпено мнение, че правилно ДРС е отхвърлил инцидентния установителен иск.

Не са заявени доказателствени искания.

В съдебно заседание постъпилите жалби и отговори, както и отговорите на тях, депозирани от страните, се поддържат.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В.В. против *** *** за делба на недвижим имот в гр. Бобошево, останал в наследство от общия на ответниците наследодател *** Ц., като ищцата е поддържала, че по силата на Договор за продажба на наследство от 18.02.2016 г. се явява правоприемник на 1/3 ид.ч от наследството, което придобила от наследника на наследодателя *** Ц. – неговия син *** Ц..