Решение № 260002 от 04.05.2026, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Велинград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, ГК, 5 с-в в открито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря Дияна Кошериева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 720 по описа на състава за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с субективно съединени при условията на евентуалност искове както следва: иск с правно основание чл. 27 пр. трето от ЗЗД, във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД.

Ищците К.Х.Н. (лично и в качеството на наследник по закон и правоприемник на първоначалните ищци И.П.Н. и Т.Х.Р.) и П.И.Н. (в качеството на наследник по закон и правоприемник на първоначалните ищци И.П.Н. и Т.Х.Р.) поддържат твърдение че осъществили сделка на имуществено разпореждане със свой собствен недвижим имот, но тази сделка била осъществена след като те съзнателно били подведени в заблуждение. В обстоятелствената част на исковата молба, първоначалните ищци твърдят, че поради финансови трудности имали необходимост да получат пари в заем. Чрез свой близък познат и съсед Х.К., те се запознали с ответника Д.В., който им обещал да предостави заем, но срещу обезпечение. Така от обективна страна, на 24.01.2012г. между първоначалните ищци К.Х.Н., И.П.Н. и Т.Х.Р. от една страна и ответника Д.Г.В. от друга страна, бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място съставляващо ПИ № 539 от кадастрален район 504 и пълен номер 5040539 от кв. 309 по кадастралния план на гр. Велинград, одобрен със Заповед № РД-14-03163/13.10.1983 с площ от 147 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. Договорът бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт №10, том 1, рег. №171, дело №10 от 20212г. на Нотариус Ю.Б.К.с район на действие РС-Велинград. Договорът бил сключен при условията на измама, доколкото в качеството на купувач, ответникът умишлено въвел ищците в заблуждение, относно същественото съдържание на договора, характера на извършените от тях правни действия, предмета на правната сделка и съдържанието на нотариалния акт, който съдържал указание за получаване на парична сума, като цена на разпоредителна сделка за покупко- продажба. Ищците считали, че ще получат от ответника заем, за чието обезпечение ще предоставят притежавания от тях недвижим имот, но беж да се разпореждат със собствеността. За да получат заемната сума, ищците считали, че първо следва да учредят ипотека, а после да получат обещаните от Д.В.

5 000 лева. Неправилната представя за действителността била осъществена не само от ответника В., но и в следствие думите, действията и поведението на третото неучастващо в процеса лице Х.К, който бил дългогодишен познат на първоначалните ищци и който първо им препоръчал и ги запознал с Д.В., а в последствие им предоставил за подпис неустановени книжа, като им казал да побързат, защото Д. е отишъл да тегли пари от банката. След като подписали книжа, но не получили пари от В., ищците узнали, че имотът им е продаден, а така узнали също, че в действителност са били измамени, тъй като нямали намерение да се разпореждат с имота си. При изложените фактически твърдения, ищците претендират за унищожаване на договора, обективиран в съдържанието на Нотариален акт №10, том

1, рег. №171, дело

№10 от 20212г. на Нотариус Ю.Б.К.с район на действие РС-Велинград. С оглед очаквания положителен изход на спора, ищците претендират за осъждане на ответника, да им заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът Д.Г.В. оспорва предявения иск, като поддържа твърдение за неговата неоснователност.

Заявява, че е сключил с ищците валидна сделка за покупко-продажба на процесия имот, след като е провеле преговори с тях. В изпълнение на постигнатите при преговорите договорености – ответникът твърди да платил пълния размер на уговорената ценаза продажбата на имота, която възлизала на общо 18 000 лева, като е превел по банков път споменатата сума на пълномощник на ищците (продавачите на имота), който на своя ред е предал паричните средства, предназначени за всеки един от тях срещу разписка. Моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.01.2012 г., който е обективиран в съдържанието на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №10, том 1, рег. №171, дело №10 от 20212г. на Нотариус Ю.Б.К.с район на действие РС-Велинград мотивира извода, че между К.Х.Н., И.П.Н. и Т.Х.Р. в качеството на продавачи и от друга страна - Д.Г.В. е бил сключен договор за възмездно прехвърляне на правото на собственост върху дворно място съставляващо ПИ № 539 от кадастрален район 504 и пълен номер 5040539 от кв. 309 по кадастралния план на гр. Велинград, одобрен със Заповед № РД-14-03163/13.10.1983 с площ от 147 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м. срещу заплащане на сумата от 18 000 лева. В съдържанието на нотариалния акт е записано, че половината от споменатата сума е била заплатена преди страните да се явят за сключване на договора, а другата половина ще бъде заплатена в едноседмичен срок след вписване на нотариалния акт в служба по вписванията.

Приетите като доказателства заверени преписи от Присъда № 260141 от 25.11.2021г. по НОХД № 5636/2018 г., изменена с Решение № 347/11.09.2023 г. по ВНОХД № 1025/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив и влязла в сила на 11.09.2023г. по отношение на подсъдимия Д.Г.В., мотивира извода, че той е признат за виновни по повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 и ал.2 вр. с чл.

209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 и ал. 3, вр. с чл. 20, ал.2 и ал.4, вр. с чл. 54, ал.1 от НК за това, че от началото на януари до 10.04.2012г. в гр.

Велинград е причинил имотна вреда на К.Х.Н., И.Х.Н. и Т.Х.Р..

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предмет на конкретния спор е правното действие на процесната сделка, представляваща Договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключена на 24.01.2012г. в гр. Велинград. Ищците оспорват правното действие на споменатата сделка, обективирана в съдържанието на Нотариален акт №10, том

1, рег. №171, дело

№10 от 20212г. на Нотариус Ю.Б.К.с район на действие РС-Велинград, като твърдят, че не са формирали воля за сключване на правна сделка от такъв тип и с такива условия. В този контекст, ищците твърдят, че при сключване на сделката са били под въздействие на съзнателно създадена нереална представа.

За да бъде уважен така предявения иск е необходимо да бъдат установени и доказани действията/изявленията на ответника или на трето за сделката лице, с които са били възбудени нереални представи, довели до неверни изводи относно същността на такива факти, които са елемент от същественото съдържание на сделката или могат да мотивират страната да сключи конкретната правна сделка. Необходимо е по дефиниция да се установи кое е лицето, което е създало невярната представа за действителността, действията на това лице и времето, по което са били извършени, за да бъдат преценени от съда, както и да установи наличието на пряка причинно- следствена връзка между създадената невярна представа за действителността и сключването на процесния договор. Това е така, понеже по дефиниция измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка.

Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило са елементи от фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е относимо към предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните последици на сделката. Невярната представа относно други обстоятелства и по-специално, че едната или двете страни ще направят или няма да направят нещо след сключването на сделката или че отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били преди сключването на сделката, не я опорочават (така в Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

Правните последици на влязлата в сила присъда на наказателния съд, с която ответникът Д.Г.В. е признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 и ал.2 вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл.

26, ал.1 и ал. 3, вр. с чл. 20, ал.2 и ал.4, вр. с чл. 54, ал.1 от НК за това, че от началото на януари до 10.04.2012г. в гр. Велинград е причинил имотна вреда на К.Х.Н., И.Х.Н. и Т.Х.Р. обвързва категорично и задължително доказателствените изводи на настоящия съдебен състав.

Императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК регламентира ясно и категорично принципа, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този контекст, без да е нужно събирането на повече доказателства - настоящият съд е обвързан с приетия от наказателния съд извод, че процесната сделка за покупко- продажба действително е била извършева в условията на измама – съзнателно въвеждане на тримата продавачи в заблуждение, относно правната същност на сделката т.е. относно същественото съдържание и условията при които се сключва тази сделка.

Присъдата на наказателния съд мотивира извода, че не само ответника, но и трети лица са участвали в създаването на измамна мотивация за сключване на договора, както във всеки случай ответникът е знаел и съзнавал извършваната измама, както и че е създавал предпоставки тя да се осъществи. Личността на страната по договора, която твърди измамата, проявени в опитността и знанията на лицето в сходни житейски ситуации, е обстоятелство, годно да обоснове или да изключи възможността да бъде въведена в заблуждение. (така в Решение № 209 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 1930/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).

При така изложените съображения настоящият съдебен състав категорично приема, че е бил осъществен фактически състав на измама по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД по отношение на сключения Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.01.2012г., поради което предявеният на това основание иск следва да бъде уважен, като бъдат приложени предписаните от закона правни последици - сключения договор за покупко-продажба следва да бъде унищожен.

По претенцията за разноските:

С оглед изхода на съдебния процес и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни разноскив общ размер на сумата от 910 евро, собразно представения списък на разноските /приложен на стр. 340 от делото/. При това, съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, като отчита цената на предявените искове, естеството на извършените от пълномощника на ищците процесуални действия по делото и неговата ангажираност с воденето на продължителен съдебен процес.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

УНИЩОЖАВА сключениия при условията на измама Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.01.2012г., който е обективиран в Нотариален акт № 10, том І, рег. № 171, дело № 10 от 2012г. по описа на нотариус Ю.Б.К.с рег. № 646 в НК, относно недвижим имот, представляващ ПИ № 539 от кадастрален район 504 и пълен номер 5040539 от кв. 309 по кадастралния план на гр. Велинград, одобрен със Заповед № РД-14-03163/13.10.1983 с площ от 147 кв.м., заедно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 80 кв.м., на основание чл. 27 пр. трето от ЗЗД, във вр. с чл.29 ал. 1 от ЗЗД, по предявения иск на К.Х.Н. с ЕГН ********** (лично и в качеството на наследник по закон и правоприемник на първоначалните ищци И.П.Н. с ЕГН ********** и Т.Х.Р. с ЕГН **********) и П.И.Н. с ЕГН ********** (в качеството на наследник по закон и правоприемник на първоначалните ищци И.П.Н. с ЕГН ********** и Т.Х.Р. с ЕГН **********), с общ съдебен адресат - адв. Л.К.,*** срещу Д.Г.В. с адрес-***.