Решение № 14 от 03.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110158432 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от "фирма" АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу М. К. С. са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 02.05.2020 г. по ч.гр.д. № 13686/2020 г. по описа на СРС, 41 състав.

Ищецът твърди, че по силата на договор за текущо потребление, сключен при общи условия на 28.03.2018 г. е предоставил на ответника кредит в размер на 20 000 лева със срок за издължаване 36 месеца. Поддържа, че е изправна страна по договора, тъй като сумата е била преведена и осчетоводена по сметка на кредитополучателя. Твърди, че въз основа на постигнатите с договора уговорки за него е възникнало вземане за възнаградителна лихва, както и за такси, в случай че кредитът бъде овявен за предсрочно изискуем. Заявява, че в периода 25.08.2019 г. - 25.10.2019 г. ответникът не е заплатил три месечни погасителни вноски, с оглед което и банката се е възползвала от правото си да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми на 07.11.2019 г., като кредитополучателят е бил уведомен за това по реда на чл. 46 ГПК чрез ЧСИ. С исковата молба е отправено изрично изявление за предсрочна изискуемост на вземанията по договора, в случай че съдът приеме, че такава не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. Искането е за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

1

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото като доказателство е приет сключеният между страните на 28.03.2018 г. договор за кредит за текущо потребеление. Видно от съдържанието му е, че със същия е договорен размер на кредита от 20 000 лева, които банката е поела задължение да преведе по сметка на кредитополучателя, а последният се е задължил да върне на 36 месечни вноски съгласно погасителен план към договора. С чл. 7 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 6,15 % годишно, формиран от стойността на 6месечен SOFIBOR, който при отрицателна стойност се приема със стойност 0 и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,987 %, предоставена с оглед сключения договор за ползване на пакет частно банкиране. При прекратяване на договора за ползване на пакета е предвидено, че кредитополучателят губи правото да ползва преференциална лихва и лихвеният процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана надбавка в размер на 13,287 %, като максималният размер до който може да достигне лихвата е 6-месечният SOFIBOR ведно с надбавка в размер на 13,287 %. Съгласно договора правото да се ползва преференциален лихвен процент се губи и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му по чл. 9 от договора относно обезпечаването на кредита със залог на вземане по трудово правоотношение. Страните са договорили ГПР да е в размер на 6,68 %. С чл. 16 от договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента.

По делото са приети приложимите към договора за кредит общи условия.

Представен е и погасителният план по договора за кредит, от който се установява, че кредитът се издължава на 36 месечни анюитетни вноски, 35 от които в размер на 609,80 лева и 36-та вноска в размер на 597,81 лева с падеж 25-то число на месеца, като е посочено, че в края на периода кредитополучателят се задължава да върне сума в общ размер на 22040,81 лева.

Представено е приложение № 3 – такси по кредити за текущо потребление, съгласно което при изискуем кредит в лева се дължи такса в размер на 120 лева.

Като писмено доказателство по делото е приет договор от 14.11.2016 г. за ползване на пакет „Частно банкиране“ на „фирма“ АД.

Видно е от покана уведомление, изх. № 11-20-01837/10.10.2018 г., адресирана до ответника, че вземанията на банката по 8 броя договори за кредит, сключени с ответника, в т.ч. и по договор от 28.03.2018 г. за сумата от 20 000 лева, са обявени за предсрочно изискуеми.

Посочено е, че от датата на получаване на уведомлението цялата непогасена главница по договора е дължима и върху нея се начислява законна лихва.

Изявлението на банката за обявяване на вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми е връчено на длъжника по реда на чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК на 16.10.2019 г. на посочения в договора за кредит адрес: гр. С.. Същото е получено от М. Г. К., която е поела 2 задължение да я предаде на ответника. В тази връзка е съставен протокол за връчване на книжа от ЧСИ Й. М., в който е удостоверено, че адресът е бил посетен на 16.10.2019 г. и на същия е била установена г-жа М. К., представила се за болногледач на майката на длъжника, която е приела поканата-уведомление със задължение да я предаде на М. К. С..

Въз основа на издадените по ч.гр.д.№ 13686/2020 г. по описа на СРС, 41 състав, заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 371/2020 г. по описа на ЧСИ Й.

М..

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. въз основа на материалите по делото, извършена справка при ищеца и проверка на актуален погасителен план, извлечение по заемната сметка за периода 28.03.2018 г. – 31.10.2022 г., хронологично извлечение по разплащателна сметка, параметрична справка с данни за начислени суми, платени и неплатени задължения. Същото, като обективно и компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието му се установява следното:

Към датата на сключване на договора лихвеният процент, с който е олихвявана главницата, е бил в размер на 6,15 %, формиран от SOFIBOR 0,163 % и 5,987 % надбавка. На 28.03.2018 г. кредитът е бил усвоен и по разплащателната сметка на ответника е постъпила заемната сума в размер на 20 000 лева. До 28.11.2019 г. по кредита са били заплатени суми в общ размер на 9808,33 лева, с които са погасени: 8399,73 лева - главница с падежи 25.04.2018 г. – 25.07.2019 г.; 1357,22 лева - договорна лихва с падежи 25.04.2018 г. – 25.08.2019 г.

/частично/; 51,38 лева - лихвена надбавка за забава до 12.04.2019 г.

Към 07.11.2019 г. неплатени по договора за кредит са били следните суми:

1638,01 лева – главница с падежи 25.08.2019 г. – 25.10.2019 г. вкл;

195,41 лева – договорна лихва с падежи 25.08.2019 г. – 25.10.2019 г. вкл.;

81,17 лева – лихвена надбавка за забава за периода 25.05.2019 г. – 06.11.2019 г.

По кредита на 28.11.2019 г. е постъпила сума от кредитоплучателя, която е послужила за погасяване на задължението с падеж 25.07.2019 г. Не са били заплатени месечните вноски с падежи 25.08.2019 г. – 25.10.2019 г. вкл. Банката е осчетоводила вземанията като предсрочно изискуеми на 07.11.2019 г., като на 12.03.2020 г. е подадено заявление по чл.

417 ГПК.

Вещото лице е посочило, че при обявена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по процесния договор за кредит на 07.11.2019 г. дължимите суми са, както следва:

11 600,27 лева – неплатена главница;

252,04 лева – договорна лихва с падежи 25.08.2019 г. – 06.11.2019 г. вкл.;

81,17 лева – лихвена надбавка за забава за периода 25.05.2019 г. – 06.11.2019 г. вкл.;

120 лева – такси при предсрочна изискуемост на кредита, начислена на 07.11.2019 г.;

406,83 лева - законна лихва за периода 07.11.2019 г. – 10.03.2020 г.

3

Вещото лице е посочило и какви са дължимите суми за лихви, в случай че се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена на ответника на 16.10.2019 г., а именно:

176,06 лева – договорна лихва с падежи 25.08.2019 г. – 16.10.2019 г.;

64,12 лева – лихвена надбавка за периода 25.05.2019 г. – 16.10.2019 г.

Вещото лице е установило, че макар ищецът да е посочил, че претендира лихвена надбавка за забава за периода 25.08.2019 г., то всъщност такава е начислявана от 25.05.2019 г. и за периода от 25.05.2019 г. – 25.08.2019 г. начислената сума се включва в предявената претенция за неустойка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед твърденията, съдържащи се в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл.

430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 11 600,27 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2018 г., сключен между „фирма“ ЕАД и ответника, сумата от 392,78 лева - договорна лихва за периода 25.08.2019 г. – 06.11.2019 г., неустойка за забава в размер на 81,17 лева за периода 25.08.2019 г. - 06.11.2019 г., обезщетение за забава в размер на сумата от 266,10 лева за периода 07.11.2019 г. - 10.03.2020 г., разходи за изискуемост на кредита в размер на сумата от 120 лева.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената по договора за кредит сума, за заплащане на възнаградителна лихва, на неустойка за забава, на такса в случай на изискуемост на кредита, че е упражнил правото си в съответствие с изискванията на закона и договора да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, че длъжникът е изпаднал в забава за изплащане на главното вземане.

В тежест на ответника е да установи възраженията си.

В конкретния случай ищецът сам сочи и се позовава, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит е обявена на длъжника по същия на 16.10.2019 г. с получаването на изявлението на банката в тази насока.

От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер на 20 000 лева, а последният се е задължил да върне същата при условията и сроковете, предвидени с договора и погасителния план, в т.ч. ведно с договорна лихва, представляваща възнаграждение на кредитора за предоставения на потребителя за срока на договора финансов ресурс. Ето защо и съдът приема, че за кредитоплучателя валидно е възникнало задължението за връщане на предоставената му в заем сума на договорените от страните месечни падежи.

Установено е на следващо място, че след 25.07.2019 г. ответникът е спрял да изпълнява редовно задълженията си по договора и е преустановил плащанията по същия.

4

Съгласно клаузата на чл. 19.1 от ОУ, приложими към кредита, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и при неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. В т.18.2 от общите условия е предвидено, че последиците от предсрочна изискуемост настъпват след уведомяване на клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция.

В случая е установено, че посоченият от ответника в договора за кредит адрес е гр. С., който адрес съвпада със заявените от ответника постоянен и настоящ адрес, вписани в НБД „Население“. Изпратеното му от банката уведомление за предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора по договора за банков кредит е адресирано до кредитополучателя на същия адрес, където изявлението е връчено на М. Г. К. със задължение да предаде книжата на ответника. В допълнение от съдържанието на съставения протокол за връчване на съдебни книжа се установява, че при посещението на адреса на 16.10.2019 г. в 10:30 часа адресатът не е открит, но на място е установено лицето К., която се е представила за болногледач на майката на ответника. Последната е приела книжата със задължение да ги предаде на М. С., с оглед което и съдът приема, че изявлението е надлежно връчено на кредитополучателя по реда на чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК.