Решение № 430 от 05.08.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Видин, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320101872 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

Подадена е молба вх. № 9244 от 24.07.2025 г. с правна квалификация чл.

12 - 19 от ЗЗДН.

Образувано е по молба от С. М. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

В************* за защита от домашно насилие, упражнявано върху нея от С.

И. М., с ЕГН: **********, с адрес: ************* - съпруг, Т. Л. Т., ЕГН:

**********, с адрес: ************* - свекърва, И. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: *************-свекър и Л. И. О., ЕГН: **********, с адрес:

*********** - зълва.

Твърди се от молителката, че с ответника С. И. М. имат сключен граждански брак от 2020г., но живеем заедно от 2017-та година. Първоначално живяли в общо домакинство заедно с неговите родители Т. Л. Т. и И. М. Т. на адрес: *************, а след това тя и съпругът й се отделили на втория етаж, а родителите му останали в същата къща на първия етаж. В дома често идвала и сестрата на съпруга й Л. И. О., която живее в друг имот.

Поддържа, че от брака им със С. имат едно дете И.а С.ва И., родена на 13.11.2021 г. Детето било дълго чакано. Сочи, че на третия ден след като И.а се родила, С. и неговата майка Т. Л. поискали да й вземат детето. От тогава 1 многократно се опитвали да я изгонят от дома, като особено агресивна била Л.

О., която при скандали срещу молителката счупила 4 нейни телефона.

Непрекъснато й се повтаряло от ответниците, че трябва да се махне от дома им без детето. След раждането на детето живяла в непрекъснат ужас и психически, и физически тормоз, упражняван и от четиримата. Детето било свидетел на всичко гореизложено, като при скандалите започвало да плаче и да повтаря да я оставят.

Излага, че на 15.06.2025 г. С. я изгонил от дома им около 23.00 часа с думите „Нямаш дете“, „Боклук“, „Нищожество“, при което оставила детето в легена, както го къпела, а то ревяло. Тогава отишла при дядо й, но на следващия ден се върнала по настояване на нейни роднини, за да е с детето.

След този случай получавала паник атаки, сърцебиене, схващане на крака и треперене от страх да не дойдат при нея родителите на С. с цел саморазправа.

Твърди, че последно в средата на месец юли 2025г. отново имали скандали заради детето, предизвикани главно от родителите на съпруга й, които не й позволяват да се грижи за детето.

Сочи, че на 17.07.2025г. С. И. М. за пореден път я изгонил от дома им в *************, като този път решила да си тръгне с детето. Взела И.а, но тогава я нападнали и четиримата ответници. Крещели й „Махай се боклук“ и й биели шамари, бутали я и я скубели за косата. Четиримата я биели и гонели да си тръгне без детето. Мъжът й я избутал по стълбите, при което се строполила от втория етаж до междуетажната площадка. Детето крещяло „Остави мама“ и плачело. Била принудена да напусне къщата боса, без телефона си, без дрехите и личните й вещи.

Поддържа, че си тръгнала и оттогава живее при нейната леля на адрес: гр. ***********. Следващите дни при нея идвали хора, които й казали , че детето непрекъснато плаче за нея, затова отишла до дома на С. с леля й, за да види и вземе детето. Това се случило на 20.07.2025г. около 19 часа. Тогава И.а била със свекърва й Т., която не й дала да докосне детето. Детето протягало към нея ръцете и плачела, казвайки „Мамо“. Тогава С. грабнал детето и родителите му нападнали нея, леля й и братовчед й , като ги избутали насилствено през портала, теглели им дрехите.

Сочи, че на 21.07.2025г. молителката отишла в полицията в гр. Видин, където говорила с отговорника за кв. *********** Той си водел записки, но не 2 й е било дадено да подписва някакви документи. След това потърсила съдействие от познат адвокат, който обадил на полицейски служител за съдействие, за да си върне документите. С. й върнал празно портмоне, старо решение от ТЕЛК, но отказал да й върне златните накити, телефона, шофьорската книжка, дебитната карта, акта за раждане на детето и актуалното й решението от ТЕЛК.

Посочва, че на 21.07.2025г. направила справка в ОББ АД, от където й казаха, че сумата от около 600 лв. липсва - 400 лв. са изхарчени за хазарт, а после са теглени други суми, като били останали само около 20 лв. Това наложило да блокира дебитната си карта и да заяви нова.

Поддържа, че към момента се страхува да потърси детето си, тъй като я е страх от побой, но хора й казват, че детето плаче за нея.

Счита, че е налице не само физическо насилие спрямо нея, но и продължителен психически тормоз по отношение на нея и на детето й, което е само на 3 години. И.а е била свидетел на всички скандали, а понастоящем е отделена от нея, като неин най-близък човек. До момента не са се разделяли.

Иска се от съда да наложи на ответниците подходящите мерки по чл. 5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, а именно: да ги задължи да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо нея; да им забрани да приближават нея, жилището й, местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 50 метра за максимално допустимия законов срок от 18 месеца. забрана на ответниците да осъществяват контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда.

Моли да наложи мярката, предвидена в чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, като определи временно местоживеенето на И.а С.ва И., с ЕГН: ********** да бъде при нея на адрес: гр. ******, предвид обстоятелството, че детето е на 3 години, отделянето му от нея съставлява психическо насилие спрямо детето, доколкото то не се е отделяло от нея, а отделно от това съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо насилие върху дете се смята и всяко 3 домашно насилие, извършено в негово присъствие, а детето е свидетел на всички гореизложени прояви на насилие спрямо молителката.

Ответниците оспорват молбата.

Съдът намира за установено следното: не е спорно между страните обстоятелството, че са съпрузи, видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0145 от 01.10.2020 г. на Община Видин.

От приложените справки за съдимост се установява, че с изключение на ответницата Л. О., страните са неосъждани.

От приложената справка от Психично отделение МБАЛ „Света Петка“ АД е видно, че страните не се водят на диспансерен учет. От приложената епикриза от Отделение по психиатрия по отношение на молителката се установява, че същата страда от лека умствена изостаналост.

По делото са приети и приложени като доказателства писмо с вх.

№9485/31.07.2025 г. от РП – Видин, писмо с вх. №9509/01.08.2025 г. от РУ – Видин, съдържащи данни за отпочнати проверки по сигнал на молителката.

Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл. 2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо и на психическо насилие, в конкретния случай спрямо лице, с което е в брак.

Молителката твърди, че:

- на 15.06.2025 г. С. я изгонил от дома им около 23.00 часа с думите „Нямаш дете“, „Боклук“, „Нищожество“.

- в средата на месец юли 2025г. отново имали скандали заради детето, предизвикани главно от родителите на съпруга й, които не й позволяват да се грижи за детето.

- на 17.07.2025г. С. И. М. за пореден път я изгонил от дома им в *************, като при опит да си тръгне с детето И.а четиримата ответници е нападнали,крещели й „Махай се боклук“ и й биели шамари, бутали я и я скубели за косата. Мъжът й С. М. я избутал по стълбите, при което паднала на междуетажната площадка.

- 20.07.2025г., около 19 часа,свекърва й Т. не й дала да докосне детето,като С. М. грабнал детето и родителите му нападнали нея, леля й и братовчед й , като ги избутали насилствено и теглели дрехите им.

4

Горните факти са описани и посочени и в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

По делото са събрани гласни доказателства като са разпитани свидетелите С. Н. П./, леля на молителката-сестра на баща й/,Н. Д. С. ,А. М. А.

,С. В. Т. и И. М. Т. .

От показанията на същите не се установява по безспорен и категоричен начин ,че актовете на домашно насилие ,посочени в молбата ,са осъществени.Нито един от свидетелите,дори и лелята на молителката, не сочат и не излагат данни за физическо насилие от страна на ответниците.Налице са данни за взаимно отправени обидни изрази между ответниците И. М. Т., Л. И. О. и молителката,като същите по своя характер не представляват и не могат да се възприемат като акт на домашно насилие,още повече и при данните за отправени такива и от страна на молителката. По отношение на деянието, посочено от молителката за извършено на 20.07.2025 г., се установи от свидетелските показания, че страните са се срещнали около 23:30 часа по тъмно, при което положение същото не би могло да бъде извършено по начина и смисъла, посочен от молителката в твърдения от нея час - в 19:00 часа.

При това положение и с оглед свидетелските показания, съдът приема, че не са налице данни за извършени актове на домашно насилие на 15.06.2025 г., в средата на месец юли 2025 г., на 17.07.2025 г. и на 20.07.2025 г.

Действително по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.В случая обаче макар и да съдържа предвидените в закона реквизити, не е достатъчна да установи твърдяното домашно насилие.

Това е така, защото не е налице хипотезата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, допускаща издаване на заповед за защита от домашно насилие само въз основа на декларация от пострадалия, тъй като по делото са събрани и други доказателства- разпит свидетели очевидци на случилото се между страните.

При това положение депозираната декларация следва да се прецени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.

В случая същата не кореспондира със събраните по делото гласни доказателства ,като напротив- опровергава се от тях.

5

Ангажираните от РП-Видин и РУ-Видин актове възпроизвеждат изложеното в декларацията и не могат да послужат за доказване на твърдяното.

В случая молителката не доказа и че по отношение на детето е упражнен психически тормоз .Същото,с оглед свидетелските показания,не е било пряк свидетел на скандалите,както се твърди в молбата.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че молбата , иницирала настоящото производство, е недоказана и поради което не следва да бъде уважена.

Разноски не се претендират, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В************* за издаване на заповед за съдебна защита за упражнено домашно насилие против С. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: ************* - съпруг, Т. Л.

Т., ЕГН: **********, с адрес: ************* - свекърва, И. М. Т., ЕГН:

**********, с адрес: *************-свекър и Л. И. О., ЕГН: **********, с адрес: *********** – зълва,и

Разпечатката съдържа 60 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17a1b0bb-1b74-440c-8cb3-7f8c3e703e31