Определение № 1983 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1983 гр. Варна, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500726 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на П. Ф. П. против Разпореждане № 43564 от 28.11.2025 година, постановено по гр.дело № 12442/2025 година на ВРС, 31 състав.

В жалбата се излага, че вземането се оспорва изцяло и е било подадено възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед.

Молителя приема, че допускането на незабавно изпълнение се явява неправилно и моли въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно изпълнение.

В отговор на жалбата В. М. С., чрез адв. Соколарски намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

От данните по делото става ясно, че с молба по чл.417 от ГПК, В. М. С. е настоял да се издаде Заповед за незабавно изпълнение против настоящия тъжител за сумата от 120 000 лева на основание Договор за заем от 01.11.2022 година с нотариална заверка на подписите.

С Разпореждане № 4223 от 28.11.2025 година ВРС е разпоредил да се издаде Заповед за незабавно изпълнение и ИЛ за същата сума, като е оставил без уважение искането за присъждане на лихва в размер на 46 663.03 лева.

На 23.02.2026 година е било подадено Възражение по реда на чл.414 от ГПК, като са налице доказателства, че на 23.03.2026 година В. С. е предявил и 1 искова претенция против молителя.

Виждането на съда е следното:

Разпореждането е правилно.

Незабавно изпълнение се допуска, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането/ чл. 418, ал.1 от ГПК/, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - чл. 418, ал.2 от ГПК. Съдът е ограничен в това производство само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право. В това производство не се изследват действителните материални правоотношения между страните, като в случая формалните изисквания на чл. 418, ал.2 от ГПК са спазени, тъй като в документа по чл. 417, т.3 от ГПК – представен е Договор за заем от 01.11.2022 година с нотариална заверка на подписите, който представлява основание за допускане на незабавно изпълнение, е посочен като длъжник именвно молителя, за процесната сума. Посочени са още и общият размер на задължението, дата на сключване на договора за заем, краен срок за погасяване на същия, Договора е нотариално заверен. Ето защо са налице всички формални изисквания на чл. 418, ал.2 от ГПК за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу жалбоподателя.

Възражението, че въпросната сума не се дължи не може да се обсъжда и проверява в настоящото производство по чл. 419 от ГПК, тъй като попада извън обхвата на съдебната проверка по чл. 419, ал.2 от ГПК. Същото следва да се релевира в производството по иска по чл. 422 от ГПК, а е редно да се посочи, че такъв иск против молителя е вече предявен. Освен редовността на документа от външна страна съдът проверява и дали документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай в Договора за заем е посочен краен срок за погасяване на задължението – до 31.12.2022 година, поради което съдът намира, че е налице и втората предпоставка за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по смисъла на чл. 418, ал.2 от ГПК.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 43564 от 28.11.2025 постановено по гр.дело № 12442/2025 година на ВРС, 31 състав. година,

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3