Решение № 687 от 19.09.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Шумен, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630100383 по описа за 2023 година

Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу А. А. Р., ЕГН : **********, с адрес – ***, ет. 5, ап.

42, с посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените искове от 760,88 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 760,88 лева, представляваща 114,80 лева лизингови вноски по договор за лизинг, 357,84 лева неустойка и 288,24 лева цена на мобилни услуги. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 2397/22г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Претендира, да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователен, този за неустойката. Иска отхвърлянето му. Твърди, че договора не бил прекратен, поради което неустойка не се дължала.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовия с писмена молба/, поддържат заявеното в исковата 1 молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на ответното дружество, което се установява и от представените договори за мобилни услуги /по ЧГД № 2397/2022г./ от 13.08.2018г., 28.05.2019г. и 30.01.2020г., договори за лизинг от същите дати. За твърдените вземания, представляващи цена на мобилни услуги, неустойка и лизингови вноски, кредиторът – ищец в производството е издавал фактури /л. 45-61 от с.д./.

Същите, неоспорени, съдържат дължимата сума, за всеки от претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Размерите на задълженията по тях, в общ размер и по отделни пера се потвърждават и от приложените договори, като претендираната неустойка, съответства на уговорките, в тях, съобразно месечните такси и отстъпките на лизинговата вещ. Няма данни за погасяване на така определените задължения, което е ответна доказателствена тежест, но дори и не се твърди подобно. Заявлението по ЧГД № 2397/2022г., е постъпило в ШРС на 07.11.2022г..

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието на валидно правоотношение между страните (валидни договори, съдържащ действителни уговорки за неустойка); ответно неизпълнение; размера на обезщетението. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери, и поради неоснователност на ответното възражение, за прекратяване договора, не по предвидения в общите условия ред. Действително в уговорките на т. 75, във вр. с т. 19б-19е от ОУ се предвижда едностранното прекратяване на договора, да става с месечно писмено предизвестие, включително и при неплащане, в срок на дължими суми /най-малко поради писмената форма на първоначалния договор/. Няма данни по делото, че ищецът, е изпращал въобще подобно предизвестие, кратки текстови съобщения, или обаждания към номера на ответника, с подобно съдържание. От друга страна обаче, срока на всички договори е бил 24 месеца и е изтекъл, преди предявяване на заявлението. За дължимоста на претендираната неустойка е достатъчно 2 наличието на ответно неизпълнение – неплащане на предоставени мобилни услуги, след 04.09.2020г., довело до изключване от мрежата, в съответствие с т. 75 от ОУ. Иначе казано обезщетението за вредите от неизпълнението, предвидено в договора, като неустойка, се дължи, при наличие на неизпълнение, в срока на договора и след прекратяването му, поради сбъдване бъдещо сигурно събитие посочено в него, независимо от това, той прекратен ли е по предвиден, в общи условия ред, преди това. Уговорената неустойка, не е нищожна, нито представлява неравноправна клауза, което да я направи недействителна. Договорите са сключен за определен срок, в случая от 24 месеца, като за всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво количество мобилни услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на стр. 1 от договорите – 10,99, 15,99, 16,99 лева. Според уговорките в раздел 7 от договорите за мобилни услуги е получил и устройства на цена по-ниска от стандартната/л. 15-76,14 лева; л. 27-130 лева от ЧГД №2397/2022г., по описа на ШРС/. Нищо неравноправно няма в уговорката за неустойка /раздел 11 от договорите за мобилни услуги, раздел IV, т. 3 от допълнително споразумение от 13.08.2018г. и чл. 11, ал. 2 от договора за лизинг/, която предвижда, че при прекратяване на договора, преди уговорения срок, по вина на потребителя, или по негово желание/в случая поради неплащане на задължения/, той дължи заплащане на три месечни такси и разликата между стандартната цена на полученото устройство и платената с отстъпка или внесените лизингови вноски, посочени в договор за лизинг. Така уговорените неустойки, не са необосновано високи, а при яснота на месечната такса и размера на отстъпката от стандартната цена, както е по процесните договори, не би затруднила потребител и с възможности под средните, да прецени икономическите последици от сключване на договора, при негово виновно неизпълнение. Уговорките, не нарушават и основните обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката.

С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1510 лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД № 2397/2022г., представляващи 150 лева държавна такса, 760 лева адвокатско възнаграждение, за двете производства, и 600 лева възнаграждение за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. Р., ЕГН :

**********, с адрес – ***, ет. 5, ап. 42, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу него, съществува вземане за сумата от 760,88 лева, представляваща 114,80 лева лизингови вноски по договор за лизинг от 25.05.2019г. и 13.08.2018г., 357,84 лева неустойка по договори за лизинг, мобилни услуги и допълнително споразумение от 13.08.2018г. и 288,24 лева цена на мобилни услуги по договори за мобилни услуги и допълнително споразумение от 13.08.2018г., в едно със законната лихва, върху главницата от 760,88 лева, считано от 07.11.2022г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА А. А. Р., ЕГН : **********, с адрес – ***, ет. 5, ап. 42, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1510 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2397/2022г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4