Решение № 122 от 22.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело № 20215300501110 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. Д. и М. М., чрез адв. Д.Ц., против Решение № 261607 от 09.12.2020 г. по гр. дело № 6430/2019 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. с, в частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя за признаване за установено по отношение на К. К. К. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. ***, че ответницата дължи на ищеца сумата от 99,90 лв., представляваща разликата над присъдените 279,16 лв. до претендираните 379,06 лв. – главница, представляваща обща стойност на неплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода 12.01.2016 г. – 10.03.2016 г.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата му част.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че от събраните по делото писмени доказателства се установявала дължимостта на претендираната сума, като изводът на районния съд в обратния смисъл бил неправилен, тъй като не били взети предвид всички доказателства. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. Постъпило е писмено становище от адв. Х.Д., като особен представител на въззиваемата К. К. К., с което се оспорва като неоснователна въззивната жалба и се моли атакуваното решение, в 1 обжалваната му част, да се потвърди.

Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск от жалбоподателя за признаване за установено, че К. К. К. му дължи, наред с други претенции, който не са предмет на въззивна проверка, и суми за главница в общ размер от 379.06 лв., представляваща обща стойност на неплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода 12.01.2016 г. – 10.03.2016 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.10.2018 г., до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. № 16877/2018 г. на ПРС. За да отхвърли искът за разликата над присъдените 279,16 лв. до претендираните 379.06 лв., съдът е приел сумата от 99,90 лв. за недоказана по основание и размер, предвид липсата на доказателства по делото за нейната дължимост. С въззивната жалба се оспорва този извод на съда.

Установява се по делото, и не се оспорва с жалбата или отговора на същата, че между страните е налице договорно правоотношение по рамков договор № *** г. във връзка с предоставяне на мобилни услуги от жалбоподателя. Въз основа на допълнителни приложения към посочения рамков договор са предоставяни мобилни услуги за три телефонни номера на името на въззиваемата с дължими такси съответно 24,90 лв. с ДДС, 30 лв. с ДДС и 5,90 лв. с ДДС. Прието и неоспорено е, че съгласно фактури с № 0327455264/10.02.2016 г.; № 0329144488/10.03.2016 г; № 0330830297/12.04.2016 г.; № 0332583959/11.05.2016 г.; № 0334322289/10.06.2016 г.; № 0335896482/12.07.20106 г. и № 0337701465/ 10.08.2016 г. за периода от 07.01.2016 г.

/неточно в решението посочено 01.07.2016 г./ до 06.03.2016 г. са начислени задължения за ползваните мобилни услуги в общ размер 279,16 лв., като за периода 07.03.2016 г. 06.08.2016 г. не са начислявани дължими суми за мобилни услуги.

Предвид горното, основателно се твърди в жабата, че районният съд не е разгледал представената още с исковата молба фактура с № 0327455264/10.02.2016 г.

Съгласно същата на въззиваемата са начислени задължения за мобилни услуги, предоставени в периода 07.12.2015 г. – 06.01.2016 г. в размер на 99,90 лв. Видно от съдържанието на посочената фактура, тя се отнася за задължения относно период на предоставяне на мобилни услуги, предхождащ процесния. В този смисъл, независимо, че районният съд не е разгледал посочената фактура, същата не променя крайния изход по спора, доколкото не касае вземане на жалбоподателя за предоставени мобилни услуги през периода 12.01.2016 г. – 10.03.2016 г. При липсата на други оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, доколкото вземането на жалбоподателя не е доказано да е в претендирания размер. Като е 2 отхвърлил иска за сумата от 99,90 лв., дължима за предоставени на въззиваемата съобщителни услуги по фактури за периода 12.01.2016 г. – 10.03.2016 г., районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще се потвърди.

Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя няма да се присъдят разноски. К. К. К. не е сторила разноски за въззивното дело, поради което и не нея няма да се присъждат такива.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261607 от 09.12.2020 г. по гр. дело № 6430/2019 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. с, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. Д. и М. М., за признаване за установено по отношение на К. К.

К. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. ***, че ответницата дължи на ищеца сумата над присъдените 279,16 лв. до претендираните 379,06 лв. – главница, представляваща обща стойност на неплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода 12.01.2016 г. – 10.03.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2018 г., до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. № 16877/2018 г. на Районен съд – Пловдив.

В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3