Решение № 43 от 28.05.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Бургас, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000041 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 5 от 9.01.2024 г., постановено по т.д. № 162/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдена Л. А. З., ЕГН **********, с адрес: с.

Р., община Н., ул. „М.“ № *, с адрес за връчване: гр. Б.“ № *, ет. *, Адвокатско дружество „Ангел Динков и сие“ - адв. К. К., да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. район П.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от Г.К.В. - управител, сумата от 61 000 лв., платена по развален договор за закупуване и ремонт на лодка, ведно със законната лихва върху сумата от 6.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Л. А. З., в която същото се обжалва като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Моли се за отмяна на обжалваното

1 съдебно решение и постановяване на ново такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Оспорва се наличието на сключен неформален договор за поръчка между страните. Навеждат се оплаквания за изменение на основанието на иска, в хода на производството. Твърди се, че по делото не са събрани писмени доказателства за постигнато съглашение по договор за поръчка или изразено съгласие от страна на въззивницата за сключване на такъв договор; не са ангажирани доказателства за параметрите и условията на твърдения договор.

В жалбата се застъпва тезата, че показанията на свидетеля Н. са противоречиви и недопустими, съгласно чл.164 ГПК, като въззивницата не е давала изричното си съгласие за допускането им. От тези показания не става ясно, сочи въззивната страна, между кои лица е сключен договора за поръчка, в собственост на кое лице е следвало да се прехвърли процесната лодка. В противоречие с твърдението на въззиваемото дружество, че е страна по процесния договор, се сочи обстоятелството, че наредител на паричния превод от 10 000 лв. на 19.09.2018 г., който служел като капаро за закупуването на лодката, е физическото лице Г.В..

Оспорва се изводът на съда за неизпълнение на въззивницата по договора за поръчка, дори и да се приеме, че между страните е бил сключен такъв. Според въззивницата, въззиваемият не е доказал нито отказ за извършване на отчетната сделка, нито невъзможност същата да бъде извършена. Твърди се липса на съдействие от негова страна за прехвърляне на собствеността, предвид формалния характер на договора за прехвърляне на плавателен съд, изискващ нотариална заверка на подписите на страните.

Излагат се съображения за неяснота в обжалвания съдебен акт относно действителната, според съда, продажна цена на лодката. Сочи се, че в договора за покупко-продажба на плавателен съд от 9.10.2018 г. е посочена цена от 10 000 лв. и тъй като съдът е възприел тази цена за действителната между страните, то явно заплатената допълнително сума от 40 000 лв. е приета за възнаграждение по договор за поръчка, което, по мнение на въззивницата води до недопустимост на показанията на свидетеля Н., по аргумент от чл.164, ал.1, т.3 ГПК.

Навеждат се доводи, аргументирани с чл.292, ал.3 ЗЗД, че формата на договора за поръчка за закупуване на кораб следва да бъде писмена, с 2 нотариална заверка на подписите, което е условие за действителност на скритото пълномощие, поради което свидетелските показания за доказването му са недопустими.

Поддържа се направеното по делото възражение за прихващане за направените разходи, по повод плавателния съд, сторени от въззивницата.

Сочи се, че незаконосъобразно възражението е било отхвърлено от съда от първа инстанция, като разходите са били доказани по делото и описани в приетата съдебно – счетоводна експертиза.

Въззивницата претендира, че между страните е съществувала договорка за извършването на съвместна търговска дейност, като е било уговорено след закупуването на процесната лодка, тя да бъде прехвърлена като актив или отдадена за стопанисване на новоучредено съвместно търговско дружество. Изтъква се, че плавателният съд е бил закупен с общи средства, но, тъй като общата стопанска дейност се оказала неуспешна, ищецът решил да преустанови участието си за в бъдеще и да възстанови вложенията си.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „Е.“ ЕООД, в който се поддържа, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Пледира се за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Оспорват се доводите в жалбата относно липсата на доказаност на сключен между страните договор за поръчка, като се прави позоваване на приети по делото писмени доказателства: платежни нареждания, съответно с основания за плащане „закупуване на лодка“, „за ремонт на плавателен съд“ и „за ремонт на лодка“; Договор за срочен банков кредит № 138429/ 21.09.2018 г. между „Райфайзенбанк (България)“ЕАД и кредитополучателя „Е.“ ЕООД, по който като солидарни длъжници са се задължили Г.В., въззивницата Л. З. и „Е. – Л. З.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител Л. З..

Изтъква се, че изрично в него е било заложено изискване кредитополучателят да придобие лодката и да не се разпорежда с нея, до изплащане на кредита.

Според въззиваемия, безспорно, видно от мотивите и диспозитива на обжалваното решение, съдът от първа инстанция е приел процесният договор за поръчка като сключен между ищеца и ответницата, а Г.В. е участвал в 3 преговорите с ответницата в качеството си на управител и представител на „Е.“ ЕООД.

В допълнение, като неоснователни се характеризират възраженията, че не е бил налице отказ за извършване на отчетната сделка.

Изтъква се още, че действителната покупна цена не е част от предмета на делото, както и че необосновани са твърденията, че разликата над сумата от 10 000 лв. представлява възнаграждение на въззивницата по договора. Инвокира се довод, че тези фактически твърдения се въвеждат за първи път пред настоящата инстанция.

Изразява се позиция за недопустимо разширително тълкуване, от страна на въззивницата, на разпоредбата на чл.292, ал.3 ЗЗД. Аргументира се, че утежнената форма за действителност на договорите за поръчка се прилага единствено и само по отношение на тези за придобиване на вещни права върху недвижими имоти.

По отношение направеното от ответника възражение за прихващане, се поддържа, че същото е неконкретизирано и недопустимо, и правилно не е било прието за разглеждане от съда от първа инстанция. Сочи се, че се претендират разходи, извършени от неучастващо по делото лице, с което ищецът няма договорни отношения. Лансира се тезата, че на самостоятелно основание, възражението е и неоснователно, тъй като евентуално понесените разходи от ответницата са следствие на отказа й да извърши отчетната сделка и част от разноските са във връзка с осъществяваната търговска дейност и не са свързани със запазване на вещта.

Претендират се разноски.

По повод въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първостепенния съд нарушение на съдопроизводствените правила по неприемане на възражението за прихващане, настоящата инстанция констатира, че е налице поддържаното нарушение, като съдът от първа инстанция е отклонил искането за приемане за съвместно разглеждане на отправеното възражение, без да даде възможност, на основание чл.101, ал.1 ГПК, на страната да го уточни и без да направи преценката по чл.371 ГПК за допустимост на приемането на възражение за прихващане след срока за отговор, което наложи конкретизиране на възражението пред апелативната инстанция, с молба от 9.04.2024 г., по което уточнение насрещната страна е 4 изразила становище в проведеното на 11.04.2024 г. съдебно заседание. При преценката, че за доказване на възражението си отправилата го страна не е искала ангажирането на доказателства, различни от тези, представени към отговора и добити, посредством изпълнената до отправяне на искането експертиза, настоящият състав е намерил, че са налице предпоставките за приемане на възражението за прихващане за разглеждане.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред апелативната инстанция е спорът по иск, с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД представлява средство за изравняване на необоснованото с призната от правото причина имуществено преливане от един патримониум в друг. Претендиращият връщане по престационната кондикция следва да докаже даването, в конкретния случай плащането към въззивницата, и неговия размер. В доказателствена тежест на облагодетелствания е да докаже съществуването на годно основание да получи облагата и да я задържи.

Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт.

В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба оплаквания, следва да се посочи, че ангажираните в производството писмени доказателства – шест платежни нареждания, установяват, че по банкова сметка на въззивницата са постъпили преведени й от дружеството – въззиваем парични средства, като на 8.10.2018 г. е постъпила сумата от 40 000 5 лв., с посочено основание за превода – закупуване на лодка, а за периода 14.01.2019 г. – 17.05.2019 г. са постъпили суми в общ размер на 21 000 лв., с посочени основания ремонт на плавателен съд, ремонт на лодка.

Представен е договор за кредит, датиращ към 21.09.2018 г., материализиращ постигнато кредитно съглашение между въззиваемото дружество, като кредитополучател, и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като кредитор, за отпускане на целеви кредит, в размер на 50 000 лв., за закупуване на лодка, тип гюлет, 35 местна, за извършване на морски разходки. Като съдлъжници по договора са конституирани Г.К.В. – управител на кредитополучателя, „Е. – Л. З.“ ЕООД, дружество, притежавано и управлявано от Л. А. З., и Л. З., като физическо лице.

В чл.5.2 от съглашението е предвидено задължение на кредитополучателя да не се разпорежда с имуществото, за закупуването на което е отпусната заемната сума, преди пълното погасяване на кредита, без изричното предварително писмено съгласие на банката.

Дружеството – въззиваем въвежда в настоящото производство правното твърдение за сключен между страните договор за поръчка, по силата на който то е възложило на въззивницата закупуване от нейно име, но за сметка на дружеството, плавателно средство – лодка, с конкретно предназначение – извършване на развлекателни разходки по море, като е предоставило съответните, поискани от въззивницата, финансови средства за придобиване на лодката и нейното оборудване за проектираната дейност, която се е предвиждало да бъде координирана и менажирана от въззивницата.

Сочи се, че макар да е придобила плавателния съд, въззивницата не е изпълнила отчетната сделка по договарянето, като не е прехвърлила на „Е.“ ЕООД правото на собственост върху предмета на поръчката.

Въззивницата противопоставя твърдения, че между страните са били налице договорки плавателният съд да бъде апортиран в съвместно учредено при паритетно участие търговско дружество или отдаден за ползване на такова, като поддържа, че лодката е закупена с общи на страните средства.