Решение № 85 от 20.03.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000038 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЛУКС БИЛД Ц.С.“ЕООД, ЕИК 200696047, гр. Варна, представлявано от управителя Цветелин Стоев, чрез адв. Л. Ш. срещу решение № 1315/12.11.2023г., постановено по ГД №1062/2022г. на ВОС, с което въззивното дружество – ответник е било осъдено да заплати на ищеца Л. А. С., ЕГН **********, София, сумата от 40 000 евро, с левова равностойност от 78 233.20 лева, получена на отпаднало основание първа вноска от продажна цена за покупка на недвижим имот по предварителен договор, сключен на 02.02.2018г., поради развалянето му, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 16.05.2022г. до окончателното изплащане на основание чл.55, предложение трето ЗЗД, както и сумата от 40 000 евро, представляваща неустойка, дължима на основание чл.27 от предварителния договор от 02.02.2018г., ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 92 ЗЗД.

В жалбата се излага, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно тълкуване на клаузите на договора, при незачитане договорната свобода между страните, поради което въззивникът моли същото да бъде отменено и вместо това исковете да бъдат отхвърлени.

На първо място въззивникът излага, че е налице неизпълнение на задължения на ищцата по договора, а именно да заплати остатъка от 41 000 евро като отправи покана за нотариалното изповядване на сделката. Излагат се доводи за неправилно тълкуване от страна на съда разпоредбите на чл.9 и чл.13 от предварителния договор, в несъгласие с волята на страните, като въз основа на това съдът е достигнал до погрешен извод за изправност на ищцата. Поддържа се, че купувачът не е изпълнил задълженията си по 1 договора, обективирани в посочените клаузи. Според въззивника, съдът правилно е възприел съгласуваните между страните срокове за издаване на разрешение за ползване и за въвеждане на сградата в експлоатация, съотв. за издаване на акт обр.14. Поддържат, че сградата е била изпълнена преди договорените крайни срокове, т. е. преди 02.08.2019г. и дори преди 02.10.2018г. – твърди се, че сградата е била изградена в груб строеж още към 09.07.2018г., установено с Констативен акт от 30.07.2019г. Като е знаела това или е могла да се информира ищцата е следвало да изпълни задълженията си по чл.3 и чл.32 от предварителния договор като заплати остатък от цената и покани продавача на сделка за окончателен договор. Именно поради неизпълнението им, ищцата дължи неустойка, а при опредеЛ. забава от над 10 дни, продавачът може да прехвърли имота на трето лице /чл.32 от договора/. Вместо това ищцата е потърсила информация за имота три години след тези срокове - през април 2022г. Въззивникът не отрича, че в качеството си на продавач се е разпоредил с имота на 14.05.2021г., но сделката е извършена поради липсата на интерес от страна на купувача. Поддържа, че ищцата е била в неизпълнение, поради което извършеното прехвърляне на имота на трето лице е извършено от продавача на основание предварителния договор, поради което предявеният иск е неоснователен.

По отношение на втория кумулативно предявен иск за неустойка въззивникът счита, че съдът неправилно е приел за неоснователно възражението за нищожност клаузата като противоречаща на закона и добрите нрави като е отказал да се произнесе по възражението за прекомерност. Твърди, че уговорената неустойка надхвърля присъщите й обезщетителна и санкционна функция, поради което е нищожна. Единствената цел на уговорената неустойка /в размер на половината от цената на имота/ е облагодетелстване на насрещната страна.

Претендират се сторени в производство разноски.

Съобразно уточнения петитум на исковете, върху сумите ищцата претендира законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите /вж.л.63 и доклада на исковете в първо съдебно заседание/

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Л. С., чрез адв.С. П. Съобразно становище на насрещната страна жалбата е неоснователна.

Въззиваемата страна поддържа, че е изправна страна по предварителния договор в качеството й на купувач на имот в строеж. Твърди, че до прехвърляне на имота на третите лица от страна на продавача на 14.05.2021г., не е било издадено удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, поради което не е възникнало задължение на ищцата да преведе остатъка от продажната цена и да покани продавача за сключване на окончателен договор.

Към датата на констативния акт от 30.07.2019г. е било налице удостоверяване за изпълнение на грубия строеж на сградата, но не и разрешение за ползване на същата, съотв. удостоверение за въвеждането й в експлоатация не е било издадено. Твърди, че като купувач в нито един момент не е била уведомена за настъпване на обстоятелствата за финализиране на сделката.

Страната поддържа основателност и на претенцията си за компенсаторна неустойка, дължима поради неизпълнението на договорно задължение от страна на продавача. От друга страна твърди, че поради качеството на ответника на търговско дружество, поетото задължение за заплащане на неустойка не може да бъде намалявано поради прекомерност.

Твърди, че уговорената неустойка не е нищожна като накърняваща добрите нрави и напълно съответства на търпените от купувача вреди от разваления договор. Претендират се сторените в производството разноски с молба вх.№780/02.02.2024г., изразяващи се в определяне на адв.възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ от адв.С. П съгласно чл.38 ЗА.

В съдебно заседание въззивникът чрез адв.Ш. поддържа жалбата на изложените основания. Претендира сторените разноски за адв.възнаграждение.

С молба вх.№1229/20.02.2024г., съответно в открито заседание въззиваемата страна, 2 чрез адв.П, претендира разноски по чл.38 ЗА. В същата молба заявява, че поддържа становище си за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по жалбата въззивният съд съобрази, че първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на Л. А. С., с която са предявени срещу ЛУКС БИЛД Ц.С.ЕООД, искове за връщане на платена първа вноска от продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.02.2018г., в размер на 78 233.20 лева, недължимо платена поради разваляне на договора както и сумата от 78 233.20 лева, неустойка за неизпълнение на задължението на продавача да сключи окончателен договор, съгласно чл.27 от същия договор.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.02.2018г. сключил с ответното дружество предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж, с нот.заверка подписите на страните, за апартамент №5 на втори надземен етаж с площ от 74.90 кв.м. в новострояща се жилищна сграда с офис и гаражи със ЗП от 231.31 кв.м. и РЗП от 846.27 кв.м. в ПИ с ид.№***, в гр.София, кв.Д, ***, ведно със склад №3 в сутерена на сградата с площ от 2.97 кв.м. както и 11.34 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, равняваща се на 13.53 кв.м. ид.ч. ведно с 18 кв.м. ид.ч. от външен надземен паркинг, обособени в паркомясто №6 срещу продажна цена от 81 000 евро. Твърди се, че съгласно договора, на датата на сключването му ищцата заплатила уговорения депозит в размер левовата равностойност на 40 000 евро или 78 233.20 лева по банкова сметка на ответника. Било поето задължение ищцата да заплати остатъка от 41 000 евро при снабдяване на сградата с разрешение за ползване и при сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт. Твърди че поради голямата забава на ответника у нея се породило съмнение относно изправността на продавача и след справка в СВп установила, че последният се е разпоредил с имота, предмет на предварителния договор, в полза на трети лица с нот.акт от 14.05.21г. Поради извършеното виновно неизпълнение на задължението на продавача по договора, ищцата е развалила договора като е изпратила уведомление за това на продавача на 01.04.2022г., а на 04.04.22г. и с писмо, изпратено по куриерска фирма Еконт. В евентуалност, твърди, че упражнява преобразуващото право по чл.87 ЗЗД с връчване на исковата молба на ответното дружество. Счита, че в полза на ищцата е възникнало право на неустойката по чл.27 от договора както и правото да претендира връщане на първа вноска от продажната цена, платена на отпаднало основание.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Проведеното производство по възстановяване на срок в полза на ответника е приключило с определение за оставане без уважение искането по чл.64 ГПК.

В съдебно заседание пред ОС ответното дружество чрез пълномощника си адв.Ш. оспорва исковете. /л.124/ В съдебно заседание пълномощникът е заявил, че исковете са неоснователни, тъй като ищцата е неизправна страна по договора. Твърди, че ищцата не искала да закупи имота на окончателната цена по договора, защото мъжът й извършил довършителни работи в апартамента и тя целяла тази стойност да бъде приспадната от уговорената продажна цена. По отношение на неустойката ответникът твърди, че същата е нищожна като накърняваща добрите нрави, тъй като е уговорена в двукратен размер на платеното до момента. Не се оспорва първия иск за връщане на платената първа вноска от цената. Оспорва единствено иска за неустойката.

Съдът, въз основа на събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение на състава, в пределите на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира постъпилата въззивна жалба за редовна и производството по същата за допустимо. Жалбата е подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивните срокове. Жалбата е надлежно администрирана.

3

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

С жалбата и отговора страните не правят нови доказателствени искания и не се твърдят нови обстоятелства.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумите: 78 233.20 лева, представляваща платена на отпаднало основание сума –първа вноска от продажната цена по предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 02.02.2018г., на основание чл.55, предложение трето ЗЗД вр.чл.87 ЗЗД и 78 233.20 лева, представляваща неустойка по чл.27 от същия договор, дължима за неизпълнение задължението на продавача да сключи окончателен такъв, на основание чл.92 ЗЗД.

Не съществува спор в съдебната практика, че за да претендира връщане на дадено на отпаднало основание съгласно чл.55, предл.трето от ЗЗД след разваляне на договора с едностранно волеизявление поради неизпълнение е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса предпоставките от фактическия състав на чл.87 ЗЗД – виновно неизпълнение на задължението от длъжника, обуславящо договорната му отговорност и изправността на кредитора. Въпреки застъпвано и обратно становище в правната доктрина, според последователната практика на ВКС това означава кредиторът следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни, а при необходимост да е оказал дължимото съдействие за точното изпълнение на длъжника.

В конкретния случай ответникът не е подал отговор на исковата молба, т.е. не е въвел своевременно възраженията си срещу иска. Въпросът относно наличието на основания за възстановяване на пропуснат срок /този по чл.133 ГПК/ е разрешен окончателно с определение по в.ч.т.дело №69/2023г. на АС-Варна. Съгласно разпоредбите на чл.133 вр.чл.131, ал.2, т. 5 ГПК вр.чл.380 и чл.367 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права произтичат и съответните въведени от страните възражения. Следователно, по силата на концентрационното начало страната не може да поправя пред въззивна инстанция пропуски, дължащи се на проявена процесуална небрежност в първоинстанционното производство, освен в хипотезата на нарушаване съдопроизводствените правила или на особени непредвидени обстоятелства, поставили заинтересованата страна в невъзможност своевременно да упражни процесуалните си права, в обема, който и е гарантиран от законодателя. Нещо повече, ако въззивният съд се произнесе по възражения, направени за първи път пред него, т.е. след срока по чл.131 ГПК, ще е налице съществено процесуално нарушение, освен ако не се касае до хипотезата на особени непредвидени обстоятелства или до приложение на императивна материалноправна норма. По този въпрос е постановена съдебна практика, обективирана на първо място в т.4 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и др. /решение по гр.д.№1558/2014г. на ІV г.о.; решение № 228/20.12.2010г. , по т.д.