Решение № 159 от 17.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Монтана, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500478 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 338/06.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2622/2024 г.

РС Л. е осъдил Прокуратура на Република България, да заплати на П. М. П., ЕГН ********** от гр. Л., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сума в размер на 1000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и 5476,56 лева – имуществени вреди, претърпени от времето, през което е останал без работа, вследствие от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 695/2023 г. по описа на РУ – Видин, пр. пр. № 2865/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Видин, приключило с постановление за прекратяване от 02.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2024 г. до окончателното плащане, като искът в останалата част за разликата над уважения размер от 1000,00 лева до пълния предявен размер от 1500,00 лева за претендираните неимуществени вреди и за разликата над уважения размер от 5476,56 лева до пълния предявен размер от 6852,00 лева за претендираните имуществени вреди е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на П.

М. П. от гр. Л., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 159,85 лева, представляваща разноски пред първата инстанция, а на 1 осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – сумата от 1087,44 лева на адв. Р.

Б., МАК.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез Е.Л., зам.районен прокурор на РП Монтана, ТО Л., против Решение № 338/06.10.2025 год., по гр.д. № 2622/2024 год. по описа на РС Л., в частта, с която са уважени до размер от 1000 лева предявените от П. М. П., ЕГН **********, чрез адв. Р. Б., МАК срещу ПРБ искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимушествени вреди и 5476,56 лева и имуществени вреди (последните в резултат от лишаването му от възможност да изпълнява задълженията си като шофьор на товарен автомобил по сключен трудов договор) поради незаконосъобразно обвинение по досъдебно наказателно производство, образувано и водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което в последствие е било прекратено.

В жалбата се оспорва изводът на РС Л., че действията на прокуратурата се намират в пряка причинна връзка с твърдените от ищеца претърпени вреди. На следващо място, въззивникът счита, че ищецът не е имал качеството на „обвиняем“, тъй като в хода на образуваното и в последствие прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК не му е било повдигано и предявявано обвинение и не е вземана мярка за неотклонение. Т.е. досъдебното производство не било водено срещу ищеца, а срещу „неизвестен извършител“.

Що се отнася до действително ограниченото право на ищеца на свободно придвижване и отнемането на СУМПС, то било резултат от действията на органите на МВР, а не на прокуратурата.

Присъдените неимуществени вреди се оспорват като недоказани, а имуществените – изцяло като неоснователни. Евентуално присъдените обезщетения са несправедливо завишени.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно, като реши спора по същество.

Евентуално да намали значително присъдените обезщетения като прекомерни.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. М. П., ЕГН **********, чрез адв. Р. Б., МАК, с изложени доводи за нейната неоснователност.

Отговорът е мотивиран. Счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Моли съда да потвърди атакуваното решение.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от прокурор в ОП Монтана Л. И., която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Въззиваемият не се явява и не се представлява.

ОП Монтана поддържа подадената от Прокуратурата на Р България въззивна жалба.

Окръжен съд Монтана, като провери основателността на 2 оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.

269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата на Прокуратурата на Р България е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна.

Постановеното от РС Л. решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Относимите за изхода на делото факти са правилно установени от РС Л. и те са следните:

При извършена на 24.08.2023 г. от органите на ОДМВР – Видин проверка на водача на специален автомобил, м. И. ХХХ с рег. № ***, собственост на А. ЕООД, ЕИК *** – П. М. П. с техническо средство "Drug test 5000" с фабр. № ARJM-0041, бил отчетен положителен резултат за бензодиазепини, който резултат бил оспорен от водача, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от същата дата (24.08.2023 год.) СУМПС на П. П. било иззето (за не повече от 18 месеца).

Със Заповед за задържане на лице от 24.08.2023 год. той бил задържан за 24 часа в РУ Видин.

Същия ден, 24.08.2023 год., при условията на чл. 212, ал. 3 НПК е образувано ДП № ЗМ-695/2023 год. на РУ Видин, респ. пр.пр. № 2865/2023 год. на РП Видин, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В уведомителното писмо до прокуратурата е описана посочената по-горе фактическа обстановка и е посочено името на водача на специалния автомобил като извършител – П.

М. П., с ЕГН **********.

От този момент нататък, посоченото ДП се е намирало под ръководството и надзора на прокуратурата, която по тази причина става съпричастна към отговорността за всички предприети по това ДП действия.

Видно от Удостоверение рег. № 953000-9031/25.08.2023 год., образуваното срещу П. М. П. административно производство по чл. 5, ал. 3, т.

2, предл. 2-ро ЗДвП е прекратено на осн. чл. 33, ал. 2 ЗАНН.

Наложената принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС "до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" обаче, е продължила своето действие именно до решаване на въпроса с наказателната отговорност на П.

М. П., което е станало едва с издаването на Постановление за прекратяване на наказателното производство с дата 02.05.2024 г., връчено му на 07.05.2024 год. и влязло в сила на 14.05.2024 год..

Поради това, Окръжен съд Монтана намира, че доколкото процесното отнемане на СУМПС като принудителна административна мярка е действало като съпътстваща цялото досъдебно производство мярка, което както вече се посочи по-горе е било изцяло под ръководството и надзора на Прокуратурата, то тя следва да носи отговорност и за продължаващото действие на тази мярка до решаване на въпроса с наказателната отговорност на ищеца. Това е продължило за времето от налагането на мярката - 24.08.2023 г. до 3 приключването на ДП с влизане в сила на постановлението за прекратяване на 14.05.2024 г. - т. е. десет месеца и 20 дни.

Срокът за разследване по ДП № ЗМ-695/2023 год. на РУ Видин, респ. пр.пр. № 2865/2023 год. на РП Видин е продължаван с постановления на наблюдаващия прокурор при РП Видин с по два месеца три пъти – последно до 27.04.2024 год.

След изготвянето на токсикохимическата експертиза, отразена в протокол от 27.03.2024 г. според чието заключение в представените проби от кръв и урина на П. М. П. не са били установени упойващи и наркотични вещества, на 24.04.2024 год. е съставено заключително мнение за прекратяване на разследващия полицай, а на 02.05.2024 г. е било изготвено и Постановлението на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление от общ характер.

При тези елементи от фактическата обстановка, правилен се явява изводът на РС-Л., че Прокуратурата следва да отговаря на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинени на ищеца вреди поради незаконно воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

По делото са приложени Заповед № 30/28.08.2023 год., за прекратяване на осн. чл. 325, т. 1 КТ на трудовия договор за длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“, сключен между ищеца и работодателя А.

ЕООД. Посочено е, че договорът се прекратява по взаимно съгласие поради отнета шофьорска книжка. Видно от приложеното Удостоверение (л. 45), брутното му трудово възнаграждение при този работодател е било 798,72 лева месечно, а нетното – 619,79 лева.

На 22.05.2024 год., само седмица след влизането в сила на прекратителното постановление на прокурора, ищецът отново е постъпил на работа в същата фирма, с месечно възнаграждение 1000 лева.

За периода между тези две трудови правоотношения ищецът не е сключвал друг трудов договор.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице И.Б.А. се установява, че чистото трудово възнаграждение, което ищецът би получил по трудово правоотношение със същия работодател – А.

ЕООД за периода м. Септември, 2023 – м. Април, 2024 год. включително е в общ размер на 5476,56 лева.

От гласните доказателства, събрани в първоинстанционното производство – показанията на свидетелите М.К.И., която живее с ищеца на семейни начала и М.И.Т., без родство, се установява, че след като бил освободен от ареста, ищецът се прибрал стресиран, изплашен, затворил се в себе си, отчаял се, защото работел като шофьор и останал без прехрана. Не говорел, седял и гледал в една точка. Не е ходил на лекар и не е вземал лекарства. Прибрал се на село. Живеел с жена си, но тя била безработна от 5-6 години. Вземал пари назаем от приятели и роднини, после започнал постепенно да ги връща. Като излезли резултатите от кръвната проба му върнали книжката, но до тогава не работел.

4

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства.

Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените искове са основателни и доказани до размер от 1000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и 5476,56 лева – имуществени вреди, претърпени за времето, през което е останал без работа вследствие от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 695/2023 г. по описа на РУ – Видин, пр. пр. № 2865/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Видин, приключило с постановление за прекратяване от 02.05.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2024 г. до окончателното плащане, в които размери е уважил същите.

Съдът е обсъдил задълбочено всички събрани в производството доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъдат направени изводи различни от направените от решаващия съд. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция.

За да постанови атакувания съдебен акт решаващият съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата.

Ищецът има качеството "обвиняем", както е приел и решаващият съд, независимо от това, че не е привлечен като такъв с постановление на разследващия орган.

Правилно и в тяхната съвкупност съдът е обсъдил всички събрани доказателства, имащи отношение за определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изложените в тази връзка мотиви от РС Л. на основание чл. 272 от ГПК, както се посочи по-горе, се споделят изцяло от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят.