Решение № 166 от 03.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500246 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1.Въззивна жалба вх.№3589/25.03.2025г. на Прокуратурата на Р.България срещу Решение № 120 от 18.03.2025г. постановено по гр. дело № 836/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която Прокуратурата на Р.България е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д.

А., EГH ********** сумата 4 000/четири хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2024г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗOДOB .

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен изцяло, а в условията на евентуалност - размера на обезщетението да бъде намален. Оспорва наличието на доказани от ищеца неимуществени вреди в твърдения размер и вид, както и причинната им връзка с повдигнатото обвинение. Твърди наличието на чл.5 от ЗОДОВ, т.к. с неправомерното си поведение ищецът сам е допринесъл за настъпилите последици, като в хода на ДП не е дал обяснения, поведение което е попречило на разследващите органи на досъдебното производство да извършат съответен анализ на доказателствата, което е станало причина наблюдаващият прокурор да изготви обвинителен акт и внесе досъдебното производство в РС –Павликени. Алтернативно, ако съдът прецени, че ищецът е претърпял някакви вреди, твърди приложение на чл. 5 ал.2 от ЗОДОВ – ищецът виновно е допринесъл за увреждането. Излага, че при определяне на обезщетението, неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедлива обезвреда на доказаните от ищеца неимуществени вреди.

1

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от Е. А. не е постъпил отговор на жалбата.

2. Въззивна жалба вх.№ 3911/31.03.2025г. на Е. Д. А.,чрез процесуален представител срещу Решение № 120 от 18.03.2025г. постановено по гр. дело № 836/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта с която СА ОТХВЪРЛЕНИ, като неоснователни и недоказани: предявения от въззивника против Прокуратура на Р. България иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 4000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.; иска за заплащане на 1500 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както и иска за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 14.12.2023 г. до 04.01.2024 г.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете за неимуществени и имуществени вреди да бъдат уважени до пълния предявен размер. Твърди допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото по делото не става ясно процесуалното качество на допуснатия до участие прокурор- дали е конституиран като процесуален представител на ответника или като изпълняващ функцията си за задължително участие в това производство на основание чл. 10 ал.1 от ЗОДОВ. Като в тази връзка излага, че тези две различни качества в процеса предполагат и различни права на страните.

Изложени са съобразения, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и неправилно е приложил критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като не е взел предвид доказаните по делото от ищеца неимуществени и имуществени вреди, продължителността на воденето наказателно производство, факта, че незаконното обвинение е станало обществено достояние, както и, че същото е в сферата на професионалната реализация на ищеца. Счита, че от представените по делото доказателства искът за имуществени вреди е доказан по основание и размер т.к. безспорно адвокатската услуга не е безплатна. Оспорен е извода на съда, че законната лихва върху обезщетението не се дължи от 14.12.2023г.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуален представител, с писмена молба, поддържа депозираната от него жалба, претендира уважаването й . Оспорва жалбата на Прокуратурата и претендира оставянето й без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание, Прокуратурата на Р. България , чрез прокурор при Апелативна прокуратура –Велико Търново, поддържа депозираната жалба , оспорва тази на ищеца.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред ОС –Русе е образувано по предявени от Е. Д. А. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 148/2021 г. по описа на РС - Павликени, поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, което е прекратено, ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск, считано от 14.12.2023г. / влизане в сила на Определение № 203/07.12.2023г. по ЧНД № 221/2023 г. по описа на РС-Павликени/ до 2 окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че по образуваното ДП № 331/1019г., пр.пр.№ 792/2019г. по описа на РП-Велико Тръново, ТО - Павликени, на 27.05.20220г. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал.

2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. С Присъда № 16/14.07.2022г. постановена по НОХД № 148/2021 г. по описа на РС Павликени, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По протест на Прокуратурата на Р.България било образуваното ВНОХД № 403/2022 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, по което с Решение № 141/19.12.2022г. оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД № 364/2022 г. по описа на РС- Павликени, по което с Определение № 46/28.02.2023 г., съдът е прекратил производството по делото и го върнал на РП -Велико Търново, ТО -Павликени.

По жалба на Прокуратурата е образувано ВЧНД № 212/2023 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, с което определението е потвърдено. В хода на извършеното допълнително разследване на 30.05.2023 г., ищецът отново е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 143, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 20, ал. 2 НК. ДП е приключило с мнение за предаване на съд на обв. А..

С Постановление от 15.09.2023 г. РП –Велико Търново е прекратила производството на основание чл. 243, ал.1 , т. 2 НПК.

С Определение № 203/07.12.2023г. на РС Павликени по ЧНД № 221/2023 г. това Постановление е изменено, като съдът приел наказателното производство да се счита прекратено вместо на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК

Твърди, че вследствие на образуваното ДП, привличането му като обвиняем и неоснователно повдигнатото му от РП – Велико Търново, ТО -Павликени обвинение за извършено продължавано престъпление, претърпял значителни неимуществени вреди – изразяващи се в уронване на доброто му име като охранител, накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо и психическо състояние. Ищецът твърди още, че е професионалист и известен в бизнес средите. Повдигането на обвинение и внасяне на обвинителен акт за тежко умишлено престъпление- изнудване, му нанесло сериозни вреди върху авторитета, както пред колегите му, така и пред многобройните му клиенти. Били изнесени публикации в пресата, че „охранители“, посочени в статията, раздавали правосъдие с оръжие и зверски побоища- в-к „Труд“ от 08.01.2024 г. Това довело до сериозен психически стрес у ищеца.

Претендира сумата от 30 000лв., която с счита за справедлива да обезщети претърпените вследствие на незаконно НП неимуществени вреди. Сочи, че освен неимуществени е претърпял и имуществени такива в размер на сумата от 1500лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му по воденото НОХД.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Сочи, че не са налице доказателства за действително претърпени от ищеца вреди, като и, че те са в пряк резултат от процесното обвинение. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществените вреди, като прекомерно завишено, не отговарящо на критерия за справедливост , както и на икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането.

Оспорва отговорността си по отношение на медийните публикации с довод, че

Прокуратурата не е разпространявала официално и публично информация в средствата за масово осведомяване за воденото наказателно производство и обстоятелствата, свързани с нето. Намира, че разследването е проведено в разумни срокове и не са нарушени правата на ищеца по чл. 6, § 1 ЕКПЧОС и чл. 22 от НПК. Твърди, че са налице основанията по чл. 5 от ЗОДОВ за отпадане отговорността на Прокуратурата поради изключителната вина на ищеца, 3 алтернативно за нейното намаляване поради съпричиняване. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди, тъй като към исковата молба не е приложен оригинал на договор за правна защита и съдействие. Оспорва истинността на представения договор от 14.07.2021г. за договорено възнаграждение в размер на 1500 лв. по НОХД № 148/2021 г. на РС -Павликени относно достоверността на датата и извършеното плащане, тъй като не е бил представен своевременно по наказателното производство, водено срещу ищеца.

Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът счита, че при разглеждане на делото в първа инстанция не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като производството е приключило при изяснена процесуална легитимация на страните, вкл. и на ответника съгласно приетото в ТР № 3/22.04.2005г. по ТД № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.

Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

За да бъде уважен иск за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи и докаже, че е осъществен фактическият състав на визираната правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването му с влязъл в сила съдебен акт, причинените вреди и причинно- следствената връзка между неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат.