Определение № 53 от 19.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. С., 18.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20241000600057 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 и Глава XXII НПК, като е образувано по частен въззивен протест на прокурор от Окръжна прокуратура, срещу протоколно определение №933/19.12.2023г. на VI ти състав при Софийски Окръжен съд, постановено в хода на разпоредително заседание по НОХД №619/2023г. по описа на СОС, при обсъждане въпросите на чл.248 ал.1 т.3 НПК, с което съдът е прекратил съдебното производство и го върнал в досъдебна фаза на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Настоящият състав на Апелативен съд гр.С., като се запозна с въззивния протест, атакуваното определение на СОС, материалите по делото и съдържанието на внесения обвинителен акт, намира следното:

Частният протест е процесуално допустим, подаден е от страна в процеса – от прокурора в изискуемия от закона седмодневен срок, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения.

Наказателното производство по НОХД №619/2023г. по описа на СОС е било образувано с обвинителен акт, с който е била ангажирана наказателната отговорност на В.

К. П., ЕГН ********** за извършено - престъпление по непредпазливост по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“Б“ пр.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, а именно, че на 06.08.2022 г., около 17,35 часа, на третокласен път - 161, в района на 27-ми километър, в землището на с. Литаково, община Ботевград, област Софийска, с посока на движение от с. Литаково към гр.

Ботевград, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фолксваген Голф”, с per. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, - чл.

20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и по чл. 20, ал. 2, изречение 2 от ЗДвП -“Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, и в резултат на причинно следствена връзка с нарушените правила е причинил смъртта на пътуващия в автомобила М. К. П., ЕГН ********** и средна телесна повреда на Г. Б. Г., ЕГН ********** , изразяваща се в счупване на лява ключица в областта на външния й край, което увреждане е причинило трайно /за срок по - дълъг от тридесет дни/ затруднение на движението на левия горен крайник - престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“Б“ пр.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК.

При описание на фактите и обстоятелствата, въз основа на събраните доказателства, прокурорът е откроил два момента относно механизма на настъпилото ПТП, при които 1 процесният автомобил е напуснал асфалтовата пътна настилка в дясно на установената по посока на движение, като в първия момент това е частично – само с десните колелета, а при втория, автомобилът е преминал през банкета в дясно, завъртян от около 46 градуса около вертикалната си ос и в условията на странично приплъзване върху терена, което продължило и върху затревения, до удара му в дървото.

Претендира се, че така описаната в хронология фактическа обстановка за динамичния механизъм на ПТП е ясно и при изрично дефиниране на момента на настъпване на опасността, т.е. претендира се, че ясно е въведено обвинително твърдение за конкретните факти, от които обвинението е приело настъпването на същественото изменение в условията за безопасно осъществяване на управлението на автомобила /момента на възникване на опасността/, което е настъпило при първото частично напускане на асфалтовото покритие на пътя от процесния автомобил, което е последвано от подробно техническото описание на откроените в експертизата динамични моменти, описващи етапите за критичното придвижване на автомобила, за последвалото му повторно напускане на платното /вкл.преминаване отново през банкета/, последвало с преминаване чрез странично приплъзване през тревния терен, прилежащ в дясно извън пълното платно, до окончателното погасяване на скоростта му, след удар в дървото в дясно извън пътното платно.

При преглед на обстоятелствената част на обвинението, съдът е възприел, че обвинителното твърдение с изречението на л.5 от обв.акт „…От момента на навлизане на десните колелета на автомобила върху пътния банкет до момента на удара в описаното дърво обвиняемия не е задействал спирачната система…“ е неясно, доколкото са описани два случая на излизане на автомобила върху банкета, преди удара му в дървото. В случая е налице обвинителен упрек за съставомерно нарушение на правилата за движение включено в обвинението, поради което словесната му изразност не може да бъде извеждана чрез „тълкуване“, каквито претенции са отправени от представителя на държавното обвинение в протеста. Според прокурора, съдът е можело да изведе правни заключения за точния смисъл на посочения обвинителен израз от хронологическото изследване и тълкуване на обвинението, което настоящия състав намира за неправилно и необосновано. Обвинението винаги следва да е ясно и недвусмислено, за да може обвиненото лице да разбере в какви действия и бездействия е обвинявано, особено когато тези действия са свързани със сложен фактически състав в условията на динамични инерционни изменения в движението на управлявания от него автомобил, за които се твърди, че са били извършени в нарушение на правилата за движение по пътищата отворени за обществено ползване. Упрекът на съда за неяснота на съответната част от обвинението е основателен, не защото съдът не разбира обвинението, а защото обвинителната теза следва да е заявена недвусмислено пред засегнатото /обвиненото/ лице, което обективно да може да организира пълноценно защитата си срещу обвинителни факти и обстоятелства, само ако въведени с внесения срещу него обвинителен акт са ясно и недвусмислено описани. В случаят изречението на л.5 от обв.акт „…От момента на навлизане на десните колелета на автомобила върху пътния банкет до момента на удара в описаното дърво обвиняемия не е задействал спирачната система…“, не допринася за изясняване на обвинителната теза, особено следвайки хронологичното описание на фактите. Непълното словесно изясняване за кой от случаите на навлизане на банкета се отнася обвинителния упрек, доколкото същия е в пряка връзка с формулираните в обвинението нарушения на нормативните изисквания за безопасност на движението, които са в пряка причинна връзка с причинения обществено опасен резултат.

Посочената неточност е можело да бъде отстранена и по реда на отстраняването на очевидна фактическа грешка по чл.248а НПК, но съдът е предпочел да прекрати съдебното производство и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняването и.

С оглед посоченото и на основание чл.341 ал.2 и чл.345 ал.1 НПК, Х –ти състав на АС - С.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №933/19.12.2023г. на VI ти състав при Софийски Окръжен съд, постановено в хода на разпоредително заседание по НОХД 2

№619/2023г. по описа на СОС, като оставя частния въззивен протест без уважение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3