Решение № 1270 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100512418 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 14087 от 18.08.2023г. по гр.дело № 23352/2022г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в, е оставена без уважение депозираната от „А ПЛЮС ХЕЛТ” ООД, ЕИК 206468404, молба с вх. № 141403/19.05.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 6295 от 24.04.2023г. по гр.дело № 23352/2022г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба с вх. № 261082/20.09.2023г. от „А ПЛЮС ХЕЛТ” ООД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност. Счита, че в решение № 6295 от 24.04.2023г. по гр.дело № 23352/2022г. е допусната очевидна фактическа грешка /математическа грешка/, тъй като от мотивите на съдебния акт било видно, че волята на съда е била ответното дружество да бъде осъдено да заплати разликата между дължимата сума за процесния период от 2446,15 лева и изплатеното месечно възнаграждение от 1875,62 лева, приспадайки сумата, която е била изплатена по втори трудов договор, като при извършване на изчислението се получавала сумата от 1018,84 лева. Въпреки това в диспозитива на решението било отразено, че „А ПЛЮС ХЕЛТ“ ООД се осъжда да заплати сумата от 1427,31 лева. Не е съгласен с извода на районния съд, че посочената грешка можело да бъде отстранена единствено по пътя на инстанционния контрол. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде допуснато поправянето на очевидната фактическа грешка.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. П. П., с който оспорва доводите на въззивника. Счита, че съдът не е допуснат очевидна фактическа грешка, поради което моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 6295 от 24.04.2023г. по гр.дело № 23352/2022г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в, ответникът „А ПЛЮС ХЕЛТ” ООД, ЕИК 206468404, е осъден да заплати на Е. П. П. на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1427.31 лв. – неизплатена част от дължимо се трудово възнаграждение за периода 01.02.2022г. - 16.03.2022г. по Трудов договор № 000007/02.07.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.05.2022г. до окончателно изплащане на сумата, като са отхвърлени като неоснователни искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в частта за сумата от 2480.33лв. /разликата над уважената част от 1427.31лв. до максимално предявения размер от 3907.64лв./, както и искът с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 1159.83лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – 5 дни за 2021г. и 4 дни за 2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.

На 19.05.2023г. е постъпила молба от ответника „А ПЛЮС ХЕЛТ” ООД, съдържаща искане по чл.247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в първоинстанционното решение при пресмятането.

Помолил е в диспозитива на решението да бъде отразено, че дължимата от ответника сума е 1018,84 лева вместо 1427,31 лева.

С обжалваното решение № 14087 от 18.08.2023г. по гр.дело № 23352/2022г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в, съдът е оставил без уважение искането на „А ПЛЮС ХЕЛТ” ООД по чл.247 от ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, като е приел, че такава грешка не е допусната, тъй като както в мотивите, така и в диспозитива било посочено, че ищцовата претенция е основателна до размера от 1427,31 лева.

Това сочело, че не е налице несъответствие между формираната от съда воля в мотивите и нейното външно обективиране в диспозитива на решението, независимо че в действителност предявеният от ищцата иск по чл.128, т.2 КТ е основателен до размера на сумата от 1018,84 лева, а не до 1427,31 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно.

Очевидна фактическа грешка е налице, когато има противоречие между формираната в мотивите на решението воля и тази, която е отразена в 2 диспозитива на решението. По правило данните за подобна грешка се черпят от мотивите на съдебното решение или от досието на делото. Такава грешка представляват и погрешните пресмятания на суми в решението. Не е допустимо чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда. По реда на чл. 247 от ГПК следва да се обсъди единствено дали формираната от съда воля е правилно обективирана в актовете му, а не дали същата воля е правилно формирана. Очевидна фактическа грешка е всяко едно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в текста на решението. Очевидна фактическа грешка би имало в случай на погрешно отразяване в диспозитива на извод, направен в мотивите на акта. Не е налице очевидна фактическа грешка в случаите, когато съдът е допуснал грешка при самото формиране на изводите, а не само на нейното обективиране.

В настоящия случай съдът е приел, че дължимото на ищцата трудово възнаграждение по трудов договор № 000007/02.07.2021г. за процесния период от 01.02.2022г. до 16.03.2022г. е в размер на 2446,15 лева /абзац 10, стр.2/. Посочил е също, че за този период на ищцата е било изплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1875,62 лева /абзац 11, стр.2/, като част от тази сума, а именно 448,31 лева се отнася за трудово възнаграждение по друг трудов договор - № 00007-1/21.02.2022г., който е различен от процесния.

Поради това, съдът е посочил, че тези 448,31 лева следва да бъдат приспаднати от общо изплатената от ответника сума за трудово възнаграждение през процесния период в размер от 1875,62 лева /абзац 2, стр.3/, като след извършване на тази аритметическа операция се получава резултат от 1427,31 лева-изплатено от ответника трудово възнаграждение по трудов договор № 000007/02.07.2021г. /абзац 3, стр.3/, като извършеното пресмятане в случая е правилно. Липсва формирана от съда воля, че току-що посочената сума следва да бъде приспадната на свой ред от общо дължимото на ищцата трудово възнаграждение в размер на 2446,15 лева, т.е. съдът не е пристъпил към извършване на последваща аритметическа операция, при която да е допусната грешка в пресмятането. Дори напротив – СРС е посочил изрично в абзац 4, стр.3, че искът по чл.128, т.2 КТ, предявен от Е. П. П., е частично основателен за сумата от 1427,31 лева. Така формираният извод на първата инстанция, виден от мотивите – за основателност на иска по чл.128, т.2 КТ за сумата от 1427,31, е намерил съответно отразяване в диспозитива на съдебното решение, видно от който ответникът „А ПЛЮС ХЕЛТ” ООД е осъден да заплати на Е. П. П. сумата от 1427,31 лева. Доводът на въззивника, че волята на първата инстанция е била ответникът да бъде осъден да заплати разликата между дължимата сума за процесния период от 2446,15 лева и изплатеното възнаграждение от 1875,62 лева, приспадайки сумата от 448,31 лева, съдът намира за неоснователен. Посочи се по-горе, че районният съд не е формирал воля, че сумата от 1427,31 лева следва да бъде приспадната от общо дължимото на ищцата трудово възнаграждение в размер на 2446,15 лева, като в настоящото производство е недопустимо да се замества, променя или 3 формира неизразена воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението. Дали е следвало да се пристъпи към последваща аритметична операция, или не, т.е. дали крайният извод на съда за основателност на иска до размера на сумата от 1427,31 лева е правилен, подлежи на проверка единствено по реда на инстанционния контрол, а пороците при формирането волята на съда, изразяващи се в нарушаване на правилата на логическото мислене, не подлежат на поправяне по реда на чл. 247 ГПК.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на въззивната жалба, поради което настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че право на разноски има въззиваемата Е. П. П.. Представен е договор за правна защита от 23.10.2023г., видно от който страните по него са уговорили заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като е отбелязано, че тази сума е заплатена в брой при подписване на договора. Насрещната страна не е навела възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което жалбоподателят „А ПЛЮС ХЕЛТ” ООД следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Е. П. П. сумата от 500 лева, представляваща сторени разноски в производството пред СГС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14087 от 18.08.2023г. по гр.дело № 23352/2022г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в.

ОСЪЖДА „А ПЛЮС ХЕЛТ” ООД, ЕИК 206468404, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Е. П. П., ЕГН **********, сумата от 500,00 лева, представляваща сторени разноски в производството пред СГС за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4