Решение № 51 от 07.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500449 по описа за 2023 година С Решение № 314 от 26.06.2023г. по т.д. № 325/ 2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново е признато за установено спрямо Х. С. А. от гр.Г.Оряховица, че дължи на „Банка ДСК“ АД-гр.София сумата 31630,90 лв.главница по договор за кредит от 21.02.2019г., сумата от 1478,88 лв.договорна лихва от 11.09.2020г. до 21.06.2021г., сумата от 45,80 лв.-лихвена надбавка за забава върху просрочената главница от 11.09.2020г. до 21.06.2021г., ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху главницата, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.288 и 430 и 432 от ТЗ. Присъдени са разноски в полза на „Банка ДСК“ АД.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв.Х. Х.-Й., особен представител на Х. А..

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, по изложени за това доводи. Счита, че неправилно ВТОС е приел, че договорът за кредит е действителен, като сочи, че същият е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазено изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК за еднаквост и размер на шрифта и на чл.11 ал.1 т.9а от ЗПК да съдържа методиката за изчисляване на 1 референтния лихвен процент съгласно чл.33а от ЗПК. Счита, че неправилно ВТОС не е обсъдил възражението за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143-148 от ЗЗП, като се сочи, че договорните клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Сочи се, че за същите не било доказано, че са индивидуално уговорени, като тежестта на доказване принадлежи на търговеца. Счита, че неправилно съдът е приел и че е доказан фактът на надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, тъй като липсвали доказателства волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост да е достигнало до адресата. Моли въззивния съд да отмени решението на ВТОСизцяло.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея „Банка ДСК“ АД-гр.София чрез пълномощника юрисконсулт П.Т.. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението-правилно и законосъобразно по изложени за това доводи, като моли същото да бъде потвърдено. Счита определеният на особения представител размер на адв.възнаграждение за прекомерен и моли да бъде изменен този размер съобразно нормата на чл.47 ал.6 изр.2 от ГПК като бъде присъден размер една втора от минималния предвиден такъв съгласно чл.36 ал.2 от ЗА, като разликата над ½ до внесения да му бъде върната по посочена сметка.Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно.

Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.422 ГПК вр. 79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 и 432 ТЗ за установяване на вземанията на „Банка ДСК“ АД от Х. А. по договор за кредит от 21.02.2019г.

2

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените срещу Хр.А. установителни искове.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че неправилно ВТОС е приел, че договорът за кредит е действителен, като сочи, че същият е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазено изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК за еднаквост и размер на шрифта и на чл.11 ал.1 т.9а от ЗПК да съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а от ЗПК, е неоснователно.

Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.

Изискването на чл.10 ал.1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. На съда не са нужни специални знания, за да прецени дали шрифтът на договора е с размер 12. В случая, видно от договора е, че всички негови елементи са с размер на шрифта 12 и над 12. С такива размери на шрифта са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителният план и ГПР, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“, заявката за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията на кредитни програми, искането за потребителски кредит и декларацията от Х.

3

А., подписани от него. Съгласно чл.11 ал.1 т.9а ЗПК д оговорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а ЗПК. В настоящия случай както договорът-чл.8, така и общите условия-т.7.1-т.7.4 съдържат методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съответстваща на изискуемата в чл.33а ЗПК.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143-148 от ЗЗП, като се сочи, че договорните клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен това за същите не било доказано, че са индивидуално уговорени, е неоснователно. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изцяло възприето от съда, е, че е договорено кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент от 6,05% годишно, като за периода от датата на сключването му до датата на последното извършено от А. плащане10.06.2021г. размерът на лихвеният процент е променян, като промяната е намаление на същия както следва: за периода 21.02.-14.07.2019г.-6,05%, за периода 15.07.2019г.-14.01.2020г.-6,04%, за периода 15.01.-14.07.2020г.6,02%, за периода 15.07.2020г.-14.01.2021г.-6,00%, за периода 15.01.11.06.2021г.-5,98%. Предвид на това, че договорната лихва е променяна в полза на кредитополучателя, като е намалявана, и за всяка промяна е съставян актуален погасителен план, с промяна на месечната погасителна вноска, в т.ч. главница и договорна, е безпредметно обсъждането на възражението на страната за наличие на неравноправна клауза, създаваща във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя в случая, произтичащи от договора.

Оплакването, че неправилно съдът е приел и че е доказан фактът на надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, след като липсват доказателства волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост да е достигнало до адресата, е несъстоятелно. Видно от приложеното гр.д. № 1245/ 2021г. по описа на РС-Г.Оряховица, банката е отправила до длъжника покана-уведомление от 22.12.2020г., вх. № 11041 от 29.12.2020г. при ЧСИ М.Г., рег.№ 730, с която А. е уведомен, че поради 4 забава в погасяването на задълженията по сключен с банката договор за кредит от 21.12.2019г. в размер на 35000лв., банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Тази покана е връчена на длъжника А. по реда на чл.47 от ГПК чрез частен съдебен изпълнител М.Г.. Връчването е редовно на осн.чл.47 ал.5 ГПК, и надлежно с оглед разпоредбата на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ, съгласно която частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела.

Връчването е извършено преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 23.06.2021г.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените срещу А. установителни искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.

С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Следва жалбоподателят да заплати на ответника по жалба направените по делото пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК в размер на 500 лв., заплатената от него държавна такса за обжалване в размер на 331,55 лв., както и заплатеното възнаграждение за особен представител. Молбата на ответника по жалба така определеното и внесено от него възнаграждение за особения представител на жалбоподателя за извършеното от него процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 3000лв., да бъде намалено с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът счита за основателна. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и с оглед Решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, настоящата инстанция счита, че следва да бъде намалено възнаграждението на особения представител на жалбоподателя адв.Хр.Х.-Й., като бъде определено същото в размер на 1500лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА р ешение № 314 от 26.06.2023г. по т.д. № 325/ 2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.

5

ОСЪЖДА Х. С. А. от гр.Г.Оряховица, **********, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД-гр.София сумата общо 2331,55 лв. разноски по делото

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6