Присъда № 164 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда рег.№ 164 от 24.09.2026 г. по н.о.х.д.№ 4373 /2024 г. по описа на РС Пловдив, ХХ н.с.

Внесена е в съда тъжба от С. К. А. от *** против М. П. А. от с.Ново село, Община Стамболийски, ул.33-та за това че в гр. Пловдив и в гр .М. при условията на продължавано престъпление в периода от 17.06.2024 г. до 12.08.2024 г., като родител – майка на малолетното дете Н. СА. А., с ЕГН **********, не е изпълнила и е осуетила изпълнението на определение № 6184/17.06.2024 г. на Районен съд Пловдив, I бр. състав по гр. д.№ 20235330119397 по описа за 2023 г. относно упражняването на родителските права до приключване на делото, които са предоставени на неговия баща С. К.

А., ЕГН: ********** – престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред районния съд частният тъжител и неговият повереник поддържат повдигнатото обвинение като считат, че същото е доказано по несъмнен начин.

Защитникът на подсъдимата обратно счита, че обвинението не е доказано, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което и моли същата да бъде оправдана.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Подсъдимата М. П. А. е родена на ***, ***, българска гражданка, неосъждана, със средно образование, работеща, с постоянен адрес ***.

Подсъдимата М. А. и частния тъжител С. А. имали сключен граждански брак, като по време на брака им се родило дете - Н. СА. А..

Отношенията между съпрузите по време на брака се влошили.

Подсъдимата подала искова молба за развод пред РС Пловдив, във връзка с което било образувано гр.д.№ 19397/2023 г. по описа на РС Пловдив, I бр. състав, след което заминала с детето за гр. М., Г. .

От страна на С. А. бил подаден отговор на исковата молба и била предявена насрещна искова молба. В първото по делото заседание по делото съдът определил като привременни мерки до приключване на делото с влязло в сила решение режим на лични отношения на детето с неговата майка, като упражняването на родителските права били предоставени на неговия баща – частния тъжител С. К. А., което определение не подлежало на обжалване и влязло в законна сила на 17.06.2024 г.

В съдебното заседание по делото пред гражданския съд подсъдимата по настоящото дело се представлявала от адв. С.А. от АК Пловдив, която уведомила подсъдимата за резултатите от първото по делото заседание и за по-нататъшните действия по хода на делото.

Въпреки постановеното определение подсъдимата не предала детето на неговия баща в гр.Пловдив на адреса на бащата ***, а при многобройните 1 опити да се свърже с нея по телефона подсъдимата отказвала да върне детето на бащата до приключване на производството пред гражданския съд.

Поведението на подсъдимата накарало бащата, частния тъжител С. А., да потърси съдействие на компетентните органи, поради което и сигнализирал органите на прокуратурата. С постановление от 22.07.2024 г. на РП Пловдив по пр.пр. 8987/2024 г. по описа на РП Пловдив било отказано образуване на досъдебно производство, тъй като престъплението било от частен характер, поради което и била подадена настоящата тъжба в съда.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни доказателства – показания на св.К. А. А., Н. С.

А.,Т.С.М, П.С.М., както и писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак между частния тъжител и подсъдимата, справка за задгранични пътувания на името на подсъдимата, справка за задгранични пътувания на името на Н. А., искова молба вх.№ 118938/29.12.2024 г. пред РС Пловдив, отговор на искова молба и насрещна искова молба от С. К. А. по гр.д.19397/2023 г. по описа на РС Пловдив, I гр. с., резултати от проведена полицейска проверка спрямо подсъдимата от РУ Стамболийски, социален доклад от Дирекция социално подпомагане Стамболийски, извлечение от телефонна кореспонденция между подсъдимата и частния тъжител с превод на български език от мобилно приложение WhatsApp, справка за съдимост.

Установява се от приетото по делото като писмено доказателство удостоверение за граждански брак, че частният тъжител и подсъдимата вкл. и към датата на подаване на тъжбата в съда са били съпрузи.

Установява се от искова молба вх.№ 118938/29.12.2024 г. подадена пред РС Пловдив, отговор на искова молба и насрещна искова молба от С. К. А. по гр.д.19397/2023 г. по описа на РС Пловдив, I гр. с., както и определение № 6184/17.06.2024 г. на Районен съд Пловдив, I бр. състав по гр. д.№ 20235330119397 по описа за 2023 г.-заверен препис, че към датата на подаване на тъжбата в съда е имало заведено дело за прекратяване на брака между подсъдимата и частния тъжител, във връзка с предявен от подсъдимата иск за прекратяване на брака.

Установява се от приложеното и прието по делото определение № 6184/17.06.2024 г. на Районен съд Пловдив, I бр. състав по гр. д.№ 20235330119397 по описа за 2023 г. , влязло в законна сила на 17.06.2024 г., че към датата на подаване на тъжбата в съда родителските права са били предоставени на бащата на детето до приключване на производството.

Установява се от съдържанието на същото определение, а и от направените справки за задгранични пътувания, както и проведените проверки на известния адрес на подсъдимата в страната, че същата не пребИ.ва на територията на Р България и е напуснала страната заедно с роденото от съвместния брак с подсъдимия дете на 01.02.2024 г. , като се е установила на територията на Р Г. в гр. М..

От обясненията на подсъдимата в съда се установява, че същата е била 2 уведомена от упълномощения от нея адвокат за резултата от първото по делото заседание по делото пред РС Пловдив, образувано по повод искането за прекратяване на брака й с частния тъжител. В същия смисъл са и показанията на св. П.С.М..

Данни за влошените отношения между двамата съпрузи се съдържат в показанията на св. П.М., К. А. А., Н. С. А.,Т.С.М..

Доказателства, че през процесния период частният тъжител е искал да се свърже с подсъдимата, за да може да упражнява родителските права над детето си, се съдържат в представената от частния тъжител кореспонденция от мобилно приложение WhatsApp, както и че подсъдимата е отказвала да предаде детето на бащата на адреса на бащата в България, оставяйки детето при нея в Р Г., в показанията на К. А. А., Н. С. А..

С оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимата М. П. А. е осъществила от обективна и субективна страна, състав на престъпление по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК, тъй като за времето от 17.06.2024 г. до 12.08.2024 г., като родител – майка на малолетното дете Н. СА. А., с ЕГН **********, е осуетила изпълнението на определение № 6184/17.06.2024 г. на Районен съд Пловдив, I бр. състав по гр. д.№ 20235330119397 по описа за 2023 г. относно упражняването на родителските права, които са предоставени на неговия баща С. К. А., ЕГН: **********, като не е върнала детето от гр. М., Г. за предаването му на неговия баща в България, *** – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

Посочената санкционна разпоредба защитава правата на родителя да осъществява контакти със своето дете и същевременно защитава и интересите на децата, с оглед правилното им отглеждане и възпитание.

Установяването на подсъдимата /съзнателно/ заедно с детето извън страната е отстранило всякаква възможност за контакт между тъжителя и детето, а в случая и е лишила бащата от правото му да упражнява родителските права спрямо детето. Деянието е продължено, доколкото се касае за първоначален акт, създаващ престъпна ситуация /отвеждането на детето/ и траещо непрекъснато престъпно състояние, налично и в процесния период от 17.06.2024 г. до 12.08.2024 г. В този смисъл не е налице продължавано, а именно продължено /траещо непрекъснато/ престъпление. В тази връзка, правилната квалификация, възприета от съда, се явява единствено осуетяване изпълнението на съдебно решение/състав на еднакво наказуемо престъпление/, тъй като именно чрез действия подсъдимата създала ситуация, осуетяваща изпълнението на решението. По тази причина съдът оправда подсъдимата в останалата част от повдигнатото срещу нея обвинение, а именно да е извършила престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.

Възможно е престъплението да бъде извършено и при двете форми на изпълнителното деяние. В конкретния случай обаче фактите по делото сочат, че поведението на подсъдимата се изразява в осуетяване на изпълнението на съдебното определение, посредством напускане на пределите на страната 3 заедно с детето и непредаването на детето на неговия баща. Идеята на частния тъжител да повдигне обвинение при двете форми на изпълнителното деяние е резултат на неправилна правна интерпретация на фактите - в случая се касае за един и същи времеви период, субект на закрила, съдебен акт, поведение от страна на подсъдимата, поради което и престъплението е осъществено само при едната форма на изпълнителното деяние. По тази причина съдът оправда подсъдимата и в останалата част от повдигнатото срещу нея обвинение, а именно да е извършила престъплението като не е изпълнила определение № 6184/17.06.2024 г. на Районен съд Пловдив, I бр. състав по гр. д. № 20235330119397 по описа за 2023 г.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено, при пряк умисъл. Подсъдимата е била наясно с влязлото в сила определение, определящо упражняване на родителските права, наясно е била със задължението си да предаде детето на баща му до приключване на производството пред гражданския съд. Била е наясно, че променяйки местопребИ.ването, своето и на детето, без да уведоми бащата, тя осуетява възможността му да вижда детето.

При определяне на наказанието на подсъдимата съдът прие, че са налице предпоставките същата да бъде освободена от наказателна отговорност, като вместо това й бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, доколкото подсъдимата е с чисто съдебно минало и предвиденото наказание е „пробация“ или „глоба“. Предвиденото наказание в нормата на чл. 78а от НК е глоба от хиляда до пет хиляди лева. При определяне размера на адм. наказание глоба съдът отчете периода, във връзка с който е внесена тъжбата в съда, факта, че въпреки предприетото издирване е проявила упоритост и не е предала детето на неговия баща, за да упражнява той родителските права до приключване на делото в съда.

С оглед изложеното съдът намери, че на подсъдимата следва да се наложи административно наказание наказание глоба в размер на 520 евро.

С оглед изхода на делото съдът възложи в тежест на подсъдимата и сторените по делото разноски.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :……………………………….

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 164 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Наказателно дело частен характер № 20245330204373 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата М. П. А. – родена на ***, ***, българска гражданка, неосъждана, със средно образование, работеща, постоянен адрес ***, ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че в периода от 17.06.2024 г. до 12.08.2024 г., като родител – майка на малолетното дете Н. СА. А., с ЕГН **********, е осуетила изпълнението на определение № 6184/17.06.2024 г. на Районен съд Пловдив, I бр. състав по гр. д.№ 20235330119397 по описа за 2023 г. относно упражняването на родителските права, които са предоставени на неговия баща С. К. А., ЕГН: **********, като не е върнала детето от гр.

Мюнхен, Германия за предаването му на неговия бащата в България, гр.

Пловдив, *** – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, като на основание чл.

304 от НПК я признава за НЕВИНОВНА да е извършила престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, както и като не е изпълнила Определение № 6184/17.06.2024 г. на Районен съд Пловдив, I бр. състав по гр. д. № 20235330119397 по описа за 2023 г., поради което я ОПРАВДАВА по повдигнатото в тази част срещу нея обвинение.