Решение № 1193 от 07.11.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2579/2023
- Вид
- Решение № 1193
- Подписан
- 07.11.2023
- В сила
- 30.11.2023
- Състав
- Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.13, ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1193 гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220102579 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „С. К.“ ООД, ЕИК 202531862, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ №29, ет.7, чрез законен представител Н. П. П. – управител, чрез М. Т. Т. – юрисконсулт, против А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. „С.“ № 5, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 800 лева, дължима и неплатена по договор за паричен заем № 698137/28.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.05.2023 г. до окончателното изпълнение на задължението, възнаградителна лихва в размер на 190,38 лева, дължимата и неплатена за периода 28.06.2022 г. до 28.04.2023 г. и законна лихва за забава в размер на 66,84 лева, дължимата и неплатена за периода от 01.09.2022 г. до 01.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1571/2023 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът е отправил искане за сключване на договор за заем между него и ищцовото дружество. Искането било попълнено собственоръчно от ответника, посредством сайта на ищеца - https://credirect.bg.
Излага твърдения какви действия са били предприети от ответника и ищеца за сключването на процесния договор - договорът за заем се сключвал съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ответникът, съобразно установената форма за кандидатстване от ищеца, предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и 1 е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „С. К.“ ООД. От своя страна „С. К.“ ООД изпращал на посочената от ответника електронна поща Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по - горе начин документи съобразно чл.10 Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ, и то при условията при които последните са му предоставени. Посочва, че заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпраща на посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 698137, заедно с погасителния план към него и Общите условия.
Съгласно Общите условия, приети от заемателя, договорът за паричен заем влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя /28.06.2022 г./ и ставал задължителен и за двете страни.
Във връзка с горното между страните бил сключен договор за паричен заем № 698137 от 28.06.2022 г.. Заемната сума била в размер на 800 лева, изплатена на длъжника на 28.06.2022 г. (начало на периода на договора), като клиентът се задължил да я върне до 28.04.2023 г. (крайна дата на срока на договора) на 10 месечни вноски. Договорната лихва бил уговорена в чл.3.7 от договора. Годишният лихвен процент бил в размер на 40.05 % фиксиран, ГПР – 48,04 %, в който според твърденията не се включвали неустойки и разходи.
Посочва, че след като в срока длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване на вноската съгласно погасителния план, същият е изпаднал в забава в деня, следващ датата на падежа, а именно - 29.07.2022 г., поради което и на основание чл.86 ЗЗД претендира обезщетение за забава.
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми. Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл.410 ГПК срещу длъжника, по което било образувано ч.гр.д. № 1571/2023 г. РС Пазарджик и издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът депозирал възражение по чл.414 ГПК.
Претендира разноски.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че искът и обстоятелствата, на които се основава са недопустими. Смята, че ищцовото дружество е маскирано под друго име, което въвело ответника в заблуждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща законов или процесуален представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за паричен заем кредирект № 698137/28.06.2022 г., индивидуални условия на договора и приложенията към него се установява, че 28.06.2022 г. в 08:32:31 часа в интернет страницата www.credirect.bg на дружеството, ответникът А. В. Д. е подал искане за сключване на кредит, с вписани следните данни - трите имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, мобилен телефон, лична карта, месторабота, семейно положение, професия, актуален e-mail, размер на заемната сума и период на връщане. На 28.06.2022 г. в 08:32:31 часа ответникът е дал съгласието си с общите условия по кредита, които е и приел, ведно със СЕФ. Избрал е начин за получаване на паричната сума. Посочено е, че на 28.06.2022 г. в 09:39:14 часа плащането е обработено, на 28.06.2022 г. в 09:59:13 часа плащането е получено и на 28.06.2022 г. в 09:39:13 часа договорът за кредит е активен. От индивидуални условия на договора и приложенията към него се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 800 лева, със срок на кредита 10 месечни вноски, с размер на първите три погасителни вноски от 26,70 лева без неустойка и 187 лева с включена неустойка, а размерът на останалите погасителни вноски е 130,04 лева без включена неустойка и 187 лева с включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита - 40,05 %, годишен процент на разходите 48,04 %.
Общият размер на всички плащания е 990,38 лева, а с включена неустойка е 1870 лева. В чл.5 от договора е посочено, че годишният процент на разходите на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на Заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница. В чл.6.2 е уговорена неустойка в размер на 879,62 лева, която се начислявала автоматично с подписване на договора, като същата се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 865/25.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1571/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу А. В. Д., да заплати на кредитора „С. К." ООД сумата от 800 лева, представляваща главница, сумата 190,38 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 28.06.2022 г. до 28.04.2023 г., сумата 66,84 лева, представляваща законна лихва за забава за период от 01.09.2022 г. до 01.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението - 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искове с правно основание чл. 422 във вр. с 3 чл. 415, ал. 1 – искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи твърденията си, че между страните е сключен договор за паричен заем № 698137 от 28.06.2022 г.; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок: изпадането в забава на ответника. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл.416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си, е съществувало между тях облигационно отношение по договор за паричен заем кредирект № 698137/28.06.2022 г..
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен на 28.06.2022 г. договор за предоставяне на паричен заем от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние , организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние - едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В параграф 1, т.2 от ДР на ЗПФУР е дадена легална дефиниция на понятието „средство за комуникация от разстояние“. Това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и потребителя като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца твърдения за начина на сключване на процесния договор съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на 4 доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване на преддоговорна информация, както и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронния подпис- сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ загл.изм.ДВ бр.85 от 2017г/. Съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията ,направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.