Решение № 933 от 01.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330104480 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу О. А. М. от гр. **, с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 607,10 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, сградна инсталация и битовогореща вода, за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. за обект, находящ се в гр.

**, ул. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 39,18 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.11.2021 г. – 18.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7440 от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 14971 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично 1 известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. **, ул. **, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, отопление и битово-гореща вода, включваща главница за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. в размер на 607,10 лева, както и обезщетение за забава в размер на 39,18 лева за периода 02.11.2021 г. – 18.10.2022 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14971 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника О. М. – адв. П., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Оспорва се валидно възникнало облигационно отношение между страните по доставка на топлинна енергия. Възразява се, че ответницата няма качеството на собственика на процесния недвижим имот, респ. не се явява потребител на предоставяните от ищеца услуги. При условията на евентуалност, ако съдът установи качеството на потребител на ответника, се навеждат доводи, че не се установяват условията за служебно начисление на битово-гореща вода.

Оспорва се, че ответникът не е осигурявал достъп до имота. В тази насока се оспорва, че представената към исковата молба справка не установява реалното потребление услуга.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по 2 доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. **, ул. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответникът е бил титуляр на правото на собственост на процесния имот за процесния период се установява от договор за покупко-продажба от **г., обективиран в нотариален акт № ****т. **, дело № **/**г. на Служба по вписванията гр. **/л. 67/.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.10.2021 - 30.04.2022 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. **, ул. **, е работила като е подавала топлинна енергия за отопление и битово-гореща вода. През процесния период в имота има монтирани 4 бр. индивидуални разпределителни устройства (ИРУ) - за 3 броя 3 отоплителни тела тип радиатор и 1 бр. отоплително тяло тип лира в помещение „Баня“. Всички ИРУ са били за дистанционно отчитане на потребеното количество ТЕ за отопление. През процесния период в имота има монтирани 1 бр. водомери за топла вода, което е било за визуален отчет, но поради неосигурен достъп за отчет, начисляванията на топлинна енергия за битово-гореща вода за имота са ставали на база брой лица - на 1 бр. лица по 140 литра на денонощие. Отопляемият обем на имота е 223 куб. м. През процесния период в ап. 2 има монтирани и присъединени към топлопреносната мрежа в етажната собственост 4 бр. отоплителни тела. През имота не преминава отоплително тяло тип щранг-лира. През процесния период в имота има монтирани 4 бр. индивидуални разпределителни устройства - за 3 броя отоплителни тела тип радиатор и 1 бр. отоплително тяло тип лира в помещение „Баня“. Всички ИРУ са били за дистанционно отчитане на потребеното количество топлинна енергия за отопление. Всички ИРУ са били метрологично годни и изправни. През процесния период в имота има монтирани 1 бр. водомери за топла вода, което е било за визуален отчет, но поради неосигурен достъп за отчет, начисляванията на топлинна енергия за битово-гореща вода за имота са ставали на база брой лица - на 1 бр. лица по 140 литра на денонощие. Няма данни за изтекла метрологична годност на водомерното устройство. За имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16- 334/06.04.2007г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - поради неосигурен достъп за отчет на водомерното устройство за топла вода. Количеството топлина енергия, разпределено в имота на ответника за периода 01.10.2021 - 30.04.2022г. по месеци, показано в приложената таблица е общо 8,64474MWh, в това число l,35903MWh за отдадената от сградната инсталация, 3,80159MWh за отопление и 3,48412MWh за битово-гореща вода. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от „ЕВН България Топлофикация"’ ЕАД, което беше установено, чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Нелбо” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за абоната. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи 4 разпределението и начисляването на разходите на топлинна енергия.

Настоящият съдебен състав изцяло дава вяра на изводите на вещото лице по допусната СТЕ, доколкото заключението по същата е изготвено с необходимите знания и умения и се явява обосновано.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Й. П.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния период възлиза на 607,10 лева – главница, и обезщетение за забава в размер на 39,18 лева.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 607,10 лева, която кореспондира с претендираната такава.

Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. **купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 39,18 лева - обезщетение за забава за периода от 02.11.2021 г. – 18.10.2022 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно 5 посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 925 лева съгласно представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лева – държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, 400 лева – депозит за особен представител, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О.

А. М., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 607,10 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, сградна инсталация и битово-гореща вода, за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 39,18 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.11.2021 г. – 18.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7440 от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 14971 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с.