Решение № 1072 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110217988 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р. В. А., чрез адв. А.-служебен защитник, против Заповед за задържане на лице за 24 часа № 1266зз-179 от 30.10.2024 г., издадена от Л. И.– полицейски орган при ГДБОП-МВР.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорва се компетентността на органа издал заповедта за задържане, както и че не са били налице данни за задържане на лицето. В жалбата се моли да се отмини издадената Заповед за задържане и се присъдят направени разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно уведомен, не се явява, не се адв. А., като последната е посочила уважителни причини за отсъствието си, не възразява делото да се разгледа в отсъствие, като моли да се уважи жалбата по доводи изложени в нея.

Ответник - полицейски орган при ГДБОП-МВР, редовно уведомен, не се явява, не изпраща процесуален представител.

СРП редовно призовани, не изпращат представител и не взeмат становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Образувано е досъдебно производство № 446/2024г. по описа на ГДБОП-СДВР, за извършване на престъпление против личността –чл.159г, пр.2, вр.чл.159а, ал.2, т.6,вр. ал.1 от НК, вр. чл.321, ал.3, вр.ал. 2 НК. В хода на разследване е установена и съпричастност на лицето Р. В. А. към дейността на организираната престъпна група, създадена с цел 1 извършване на престъпления против личността, трафик на хора / раздел 9, глава втора НК/ .

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Л. И.– полицейски орган при ГДБОП-МВР издал оспорената заповед, с която задържал жалбоподателя на 30.10.2025 г. в 06:05 часа. Според изложеното в заповедта, жалбоподателя А. бил задържан в помещение за временно задържане на 01 РУ-СДВР за установяване съпричастността му към извършено престъпление по воденото ДП. На 30.1.2025г., в18:05часа същият бил освободен.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – удостоверение от ГДБОП-МВР касаеща компетентност на органа издал оспорената заповед, заповед за задържане, протокол за личен обиск на жалбоподател, разписка за върнати вещи, декларация за правата на задържано лице и други.

Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Същите са приети по надлежния ред и следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага допълнителен анализ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – Заповед за задържане на лице за 24 часа № 1266зз-179 от 30.10.2024 г., издадена от Л. И.– полицейски орган при ГДБОП-МВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 01 РУ – СДВР. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено участие на лицето в организирана престъпна група, създадена да извършва престъпления против личността –чл.159а, ал.2, т.6, вр.ал.1 НК, като лицето се задържа и с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на присъствието му при извършване на действия по разследването, предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършаната престъпна дейност и възпрепятстване на възможността за укриване на вещи, относими към предмета на разследване“

Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, жалбоподател е попълнил декларация на 30.10.2025 г. в която е 2 посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска защита, има здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати при освобождаването на лицето в по-късен час на същият ден.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

С декларацията, съставена на 30.10.2025г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане. На жалбоподател е бил назначен служебен защитник. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая по делото се установява, че към момента на задържането на жалбоподател е имало данни, от които може да се направи извод за обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление, доколкото е образувано досъдебно производство за престъпление против финансовата, данъчната и осигурителна система, съответно е имало основание да се счита, че с поведението си би могъл да допринесе за укриване на вещи, относими към предмета на разследване и предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършаната престъпна дейност.

Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се предотврати укриването на лицето, като подробно освен правна квалификация на престъплението за което е било образувано досъдебното производство, в атакуваната заповед е посочено подробно фактическото основание – с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на присъствието му при извършване на действия по разследването, предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършаната престъпна дейност и възпрепятстване на възможността за укриване на вещи, относими към предмета на разследване. За да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие 3 между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното производство. Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на полицейския орган.

С оглед изхода на делото и след като не е направено искане за присъждане на разноски, съдът намира, че не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 130 състав на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. В. А. против Заповед за задържане на лице за 24 часа № 1266зз179 от 30.10.2024 г., издадена от Л. И.– полицейски орган при ГДБОП-МВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр. София с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4