Решение № 467 от 20.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Сливен, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230100401 по описа за 2025 година

Предявени са установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit № 903200113364 от 31.08.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9032-00113364 от 31.08.2022 г., сключени между ищцата Ц.

Д. Х. и ответното дружество „Микро Кредит“ АД, поради противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави, както и частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.

23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50,00 лв., като част от обща сума от 915,40 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожните договори, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че на 31.08.2022 г. ищцата сключила с ответника Договор за заем Microcredit № 9032-00113364, по силата на който заемателят й предоставил сумата в размер на 800 лв. със задължение за връщането на парите, за срок от 10 месеца, т.е. на 10 погасителни вноски. Уговореният ГЛП бил в размер на 40,47 %, като общата сума, подлежаща на връщане възлизала 1 на 55,80 лв. В договора липсвал посочване на годишен процент на разходите.

На същата дата между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9032-00113364 от 31.08.2022 г., по силата на който заемателят предоставил пакет от допълнителни услуги „Комфорт“.

Сочи още, че на потребителя е предоставен общ погасителен план по двата договора, наименовани „график на плащанията“, където е формирана капитализирана вноска в размер на 171,54 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на услуга от 75/96 лв. и вноска по кредит в размер на 95,58 лв. В резултат на това за усвоена главница в размер на 800 лв. и за период на ползване от 10 месеца от кредитополучателя се изисква да заплати 1715.40 лв., от които 955.80 лв. по договора за заем и 759.60 лв. по договора за допълнителни услуги.

Твърди още, че договорът за допълнителни услуги е нищожен, поради противоречие със закона, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Наред с това се твърди, че клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.

4 ГПК, тъй като нито една от услугите няма стойностно измерение.

Дължимите за посочените допълнителни услуги възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.

Невключването им води до значително и драстично увеличение на задължението на заемателя, като по този начин се заобикаля и ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това се твърди, че договорите са нищожни и поради накърняване на добрите нрави, тъй като поемането на задължение от заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие е уговорено единствено в интерес на заемодателя и води до неравноправие в правоотношението и нееквивалентност на престациите на страните.

Поемането на задължение за заплащане на допълнителни услуги представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като възнаграждението се дължи не за реално извършени услуги, а само за възможността да бъдат предоставени, без да има яснота дали и кои от тях ще бъдат ползвани от потребителя. Самата тарифа на заемодателя за 2 допълнителни услуги е изготвена едностранно от търговеца и съставена във вреда на потребителя, като на практика принуждава заемателя да сключи договор за допълнителни услуги или да заплаща редица други такси, съгласно Тарифата.

На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договорите за заем и за допълнителни услуги към него и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от сумата от 50,00 лв. като част от обща сума от 915.40 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожните договори, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който счита предявените искове за допустими.

Излага аргументи за нередовност на исковата молба и неотговаряща на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 т. 4 от ГПК. Намира, че не е ясно как са формирани и какво включват посочените като недължими суми. Не оспорва сключените договори за заем и допълнителни услуги към него, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договорите на всички изложени от нея основания. Освен това намира, че на осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба следва да бъде оставена без движение като се укаже на ищцата, че не е посочила конкретика, относно формираните суми от кои конкретно вноски произтичали, кога бил падежа за всяка вноска и кога и как са заплатени „неоснователно“ претендираните суми.

Излага подробни възражения относно Договора за допълнителни услуги, който счита че е самостоятелен договор, чиито режим се подчинява на ЗЗД, а не на ЗПК. Анализира разпоредбите на ЗПК като акцентира, че законът е приложим единствено за договорите за потребителски кредит, а не и за договорите за предоставяне на услуги. Наред с това излага, че дори и да се приеме, че договорът за допълнителни услуги е нищожен, това не води автоматично до нищожност и на договора за паричен заем. Неоснователно е твърдението на ищцата, че в процесния договор за заем липсвали каквито и да било условия за прилагането на ГЛП, съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

9 от ЗПК, като размерът на фиксирания лихвен процент е ясен и напълно разбираем и е посочен в Раздел 2 от процесния договор за заем, а именно 3

40,47 %. В конкретния случай лихвеният процент е фиксиран и не подлежи на промяна при никакви условия през целия период. Счита за недопустими доказателствените искания на ищцата. Моли съда да постанови решение на осн. чл. 235 от ГПК, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

В съдебно заседание ищцовата страна, не се явява и не се представлява. С писмено становище моли съдът да уважи изцяло исковите претенции, като основателни и доказани. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя писмен Списък за съдебно – деловодни разноски по чл.

80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за заем Microcredit № 9032-00113364 от 31.08.2022 г. за сумата 800 лв., със задължение за връщането на заемната сума за срок от 10 месеца, т.е. на 10 погасителни вноски. Уговореният ГЛП е в размер на 40,47 %, като общата сума, подлежаща на връщане възлиза на 955,80 лв. В договора липсва посочване на годишен процент на разходите, но е посочен в част III на Стандартния Европейски формуляр към Общите условия към договора за заем от „Микро Кредит“ АД в проценти – 48,90 %. На същата дата между страните е сключен и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9032-00113364 от 31.08.2022 г., по силата на който заемателят предоставя пакет от допълнителни услуги „Комфорт“.

На потребителя е предоставен общ погасителен план по двата договора, наименовани „График на плащанията“, където е формирана капитализирана вноска в размер на 171,54 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на услуга от 75,96 лв. и вноска по кредит в размер на 95,58 лв. В резултат на това за усвоена главница в размер на 800 лв. и за период на ползване от 10 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплати 1715.40 лв., от които 955.80 лв. по договора за заем и 759.60 лв. по договора за допълнителни услуги.

Договорът за допълнителни услуги е нищожен, поради противоречие със закона, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и 4 комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Наред с това клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ГПК, тъй като нито една от услугите няма стойностно измерение. Дължимите за посочените допълнителни услуги възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Невключването им води до значително и драстично увеличение на задължението на заемателя, като по този начин се заобикаля и ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Договорите са нищожни и поради накърняване на добрите нрави, тъй като поемането на задължение от заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя и води до неравноправие в правоотношението и нееквивалентност на престациите на страните.

Поемането на задължение за заплащане на допълнителни услуги представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като възнаграждението се дължи не за реално извършени услуги, а само за възможността да бъдат предоставени, без да има яснота дали и кои от тях ще бъдат ползвани от потребителя. Самата тарифа на заемодателя за допълнителни услуги е изготвена едностранно от търговеца и съставена във вреда на потребителя, като на практика принуждава заемателя да сключи договор за допълнителни услуги или да заплаща редица други такси, съгласно Тарифата.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава, като в о.с.з. вещото лице уточнява, че сумите, които ищцата е заплатила по процесните договори, както следва: 687.10 лв. за периода 01.09.2022 г. – 03.04.2023 г. по сметка на „Микро Кредит“ АД, разпределена по пера както следва : 288,88 лв. главница, 94,68 лева погасителна лихва и 303,84 лева за допълнителна услуга по съответния допълнителна услуга по съответния допълнителен договор 800 лева общо, платени чрез „Изипей“ през периода 30.05.2023 г. – 14.08.2023 г. по сметка на Агенция за събиране на вземания ЕАД, но неясно е направено разпределението по пера. Общата сума по процесните два договора е в размер на 1487.10 лв. Ищцата общо по двата договора, които дължи възлиза на 1715.40 лв., а реално е платила 1487.10 лв. Вещото лице представя писмо от 5 вайбъра на ищцата, от който е видно, че са получени 252.23 лв. по договора посочен е номера на договора от Микро Кредит. Обичайно са получавали такива съобщения при постъпване на сумите, а ищцата ги е внесла в брой чрез Изипей, за което ответното дружество не е предоставило такава информация.

Ако се вземе предвид и плащането платено чрез есемес се получава сумата общо в размер на 1739.33 лв., което се получава от внесената сума 1487.10 лв. и тази сума от 252.23 лв., потвърдени с есемес по телефона.

Вещото лице е установява, че ищцата сключва Договор за заем с „Микро Кредит" АД на 31.08.2022 г. на стойност 800 лева, като паралелно с него сключва и Договор за допълнителни услуги към „Микро Кредит" АД, който е със същия номер 9032-00113364 на същата дата. Сумата по този втори договор е 759.60 лв. /възнаграждение/, които следва да върне на 10 равни вноски, дължими с вноските на Договора за заем, което става ясно от предоставен график на плащанията. Предмет на втория е ползване на пакет „Комфорт“, който включва: посещение в дома или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името на клиента, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужван, право за участие в специални промоции. Вещото лице не може да се произнесе как са разпределени извършените от ищцата плащания по пера – главници, лихви, такси, неустойки, други разходи, защото ответното дружество не е представя поисканите му справки. По тези съображения вещото лице не може да определи какви суми са постъпили по двата договора и как са разпределени те. Ищцата е заплатила общо 1224.23 лв. на 4 вноски, както следва: 172.00 лв.; 500.00 лв.; 252.23 лв. и 300.00 лв.