Решение № 32 от 13.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000501518 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 260128 от 21.02.2024 г. по гр. д. № 4763/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Първо Гражданско отделение, I-18 състав, съдът е отхвърлил като неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. последно от ЗЗД, предявени от ищеца „Кем Инвест“ ЕООД, ЕИК 203664898, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ж. к. „Лазур“, ***, ет. 3, ап. 9, срещу ответника Р. С. П., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от сина си С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № *, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати на основание развален предварителен договор от 23.05.2018 г. следните суми: 1/ сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща платена гаранция по т. 1.9 от Предварителния договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 29 400 лева (двадесет и девет хиляди и четиристотин лева), представляваща платени на основание т. 5.4 от предварителния договор на проектанта „ВВарх“ ЕООД за изготвяне на проект за пететажна сграда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 3 / сумата от 262, 98 лева (двеста шестдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща разходи за нотариална заверка на процесния предварителен договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 05.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

1

С решението като неоснователни са отхвърлени и насрещните искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД, предявени от Р. С. П., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от сина си С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул.

„***“ № *, срещу „Кем Инвест“ ЕООД, ЕИК 203664898 , със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, ***, ет. 3, ап. 9, с които се иска осъждане и заплащане на следните суми: 1 / сумата от 30 320 лева (тридесет хиляди триста и двадесет лева, с равностойност в евро по фиксинга на БНБ в размер на 15 502 Евро), представляващ частичен иск от пълния размер на иска от 25 500 Евро (с равностойност в лева по фиксинга на БНБ в размер на 49 873, 66 лева), представляваща неплатена неустойка за закъснение по т. 2.4 от предварителния договор от 21.05.2018 г. за периода от 21.08.2018 г. до 06.02.2019 г. и 2/ сумата от 1 179 лева (хиляда сто седемдесет и девет лева), представляваща мораторна лихва върху неизплатена неустойка за периода от 29.01.2019 г. до 17.06.2019 г.

При този изход на спора, съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № *, да заплати на „Кем Инвест“ ЕООД, ЕИК 203664898, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, ***, ет. 3, ап. 9, сумата от 1 752 лева (хиляда седемстотин петдесет и два лева), представляваща направените съдебни разноски пред Софийски градски съд по насрещните искове. Същевременно на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , съдът е осъдил „Кем Инвест“ ЕООД, ЕИК 203664898, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур“, ***, ет. 3, ап. 9, да заплати на С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № *, сумата от 2 540 лева (две хиляди петстотин и четиридесет лева), представляващи направените съдебни разноски пред Софийски градски съд.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „Кем Инвест“ ЕООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в частта, с която главните обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. последно от ЗЗД са били отхвърлени, като са наведени възражения за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. По същество се твърди, че Софийски градски съд е направил погрешни изводи, които не държат сметка за установената по делото доказателствена съвкупност, водеща до недвусмислен извод, че първоначалният ответник по делото – Р. С. П. е виновна страна за неизпълнението на процесния предварителен договор от 23.05.2018 г. Отделно от това се установявало, че ищецът, от своя страна, не бил в договорно неизпълнение на поетите от него задължения по т. 2.4 от предварителния договор, които били поставени в зависимост и под условие на изпълнението на задълженията от страна първоначалния ответник. Така, доколкото първоначалният ответник не бил избрал вариант за площоразпределение и проектиране, както и не изготвил техническо задание за проучване и проектиране, уговореният в т. 2.4 тримесечен срок дори не бил започнал да тече за ищеца, респективно за последния било безпредметно да предлага на 2 ответника вариант за площоразпределение и да му даде срок за изпълнение.

Ето защо и поради обстоятелството, че близо година след подписване на процесния предварителен договор първоначалният ответник не бил изпълнил нито едно от условията по т. 2.4, доколкото след измененията в ПУП и РУП на имота – първоначалната виза за проучване и проектиране вече била невалидна, то ищецът имал право да развали, едностранно и без да даде срок за изпълнение, процесния договор на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, което не било обсъдено от първоинстанционния съд. Не на последно място се отправя възражение и срещу извода на Софийски градски съд, че предварителният договор бил прекратен поради изтичане на неговия срок, доколкото този извод не бил съобразен с правилата на погасителната давност по смисъла на ЗЗД. С това се отправя молба към въззивния съд да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, а с това да бъдат уважени в пълен размер предявените главни обективно съединени искови претенции.

Претендират се разноски.

Ответникът С. Р. П. оспорва така депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

Решението, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени насрещните искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД, за сумите от 30 320 лева (тридесет хиляди триста и двадесет лева, с равностойност в евро по фиксинга на БНБ в размер на 15 502 Евро), представляващ частичен иск от пълния размер на иска от 25 500 Евро (с равностойност в лева по фиксинга на БНБ в размер на 49 873, 66 лева), представляваща неплатена неустойка за закъснение по т. 2.4 от предварителния договор от 21.05.2018 г. за периода от 21.08.2018 г. до 06.02.2019 г. и 1 179 лева (хиляда сто седемдесет и девет лева), представляваща мораторна лихва върху неизплатена неустойка за периода от 29.01.2019 г. до 17.06.2019 г., като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.

Въззивният съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното относно депозираната въззивна жалба:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 3

702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за неоснователност на предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. последно от ЗЗД, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност се установява, че „Кем Инвест“ ЕООД, в качеството му на „Приемател“, и Р. С. П., в качеството му на „Учредител“, са сключили Предварителен договор за реализация на УПИ и учредяване на право на строеж, срещу задължение за построяване на жилищна сграда и обезщетение с недвижими имоти, чийто подписи са били нотариално заверени на 23.05.2018 г. от нотариус К. Б., с рег. № *** на Нотариалната камара и район на действие – Софийски районен съд, за следния недвижим и м о т : У П И II-267, в кв. 237 в местността „Подуяне-Редута“, район Слатина, гр. София, с адрес: гр. София, ул. „***“ № 2, с идентификатор по КККР на гр. София – *** и площ от 536 кв. м.

Видно от съдържанието на процесния предварителен договор, същият влиза в сила от момента на подписването му за срок от 30 месеца (т. 2.1.), като първоначалният ответник по делото се е задължил да учреди в полза на ищеца срочно вещно право на строеж върху недвижимия имот за срок от 14 месеца, считано от издаване на протокол за строителна линия и ниво (т. 1.3.), а от своя страна ищецът е поел задължение да проектира, построи и въведе в експлоатация жилищна сграда в недвижимия имот, в срок от 30 месеца, считано от датата на сключване на процесния договор. Според постигнатите 4 между страните договорки (т. 1.1. и т. 1.5.) – 33 % от всички жилищни и нежилищни обекти – апартаменти на жилищните етажи, заедно с прилежащите им общи части, мазета и/или складове на подземното ниво, от подземните гаражи и/или паркоместа, които ще бъдат изградени от ищеца, съобразно конкретни параметри, показатели и изисквания към строителството (т. 1.7. – т. 1.7.19.), е следвало да бъдат изключителна собственост на първоначалния ответник. Задължението на ищеца да проектира за своя сметка бъдещата сграда в имота на ответника, съгласно т. 2.4., става изискуемо след наличието на следните три кумулативно определени условия, а именно: 1/ избиране на вариант за площоразпределение и проектиране; 2/ получаване на виза за проучване и проектиране и 3/ изготвяне и подписване на техническо задание за проучване и проектиране. По-нататък съдържанието на процесния договор (т. 2.7.) разкрИ., че страните са се задължили в седмодневен срок от одобряване на технически проект съвместно да изготвят „Разпределителен протокол“, съгласно условията на предварителния договор и съобразно обектите и процентите за разпределение, като индивидуализират обектите с всички елементи, необходими за изповядване на сделката за учредяване на правото на строеж, съобразно определените в т. 1.1., т. 1.4. и т. 1.5. от договора проценти и обекти за разпределение. Съгласно т. 2.8. първоначалният ответник се е задължил в 15 дневен срок от одобряване на технически проект да учреди в полза на ищеца съответните проценти от право на строеж върху процесния недвижим имот и за обектите, които ще бъдат собственост на последния, съгласно условията на предварителния договор. Касателно дължимите плащанията по процесния договор, то в т. 1.9. ищецът се е задължил да внесе по банкова сметка на първоначалния ответник парична гаранция в общ размер на 100 000 лева, която да гарантира и обезпечи изпълнението на задълженията по този договор, по следния начин: 40 000 лева, платими при подписването на договора, и 60 000 лева, платими до 10 работни дни следващи деня на сключването на окончателен договор за учредяване на вещно право на строеж и съответното му вписване в Службата по вписвания. Паричната гаранция е следвало да се върне обратно на ищеца в едномесечен срок от издаване на Акт – образец 15, при невиновност от негова страна, както и в хипотезата по т. 5.4. от процесния договор, а именно в случай, че първоначалният ответник се откаже от задълженията си по т. 2.7. и т. 2.8. от договора и/или виновно не изпълни същите, при невиновност от страна на ищеца, ведно с направените от последния разходи за предпроектни проучвания, изготвяне и съгласуване на проекти и документация, както и всички други разходи, направени от приемателя по договора.