Определение № 13727 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13727 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506288 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 289585/01.09.2025 г., допълнена с молба с вх. № 289586/01.09.2025 г., подадена от С. С. Т. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, определението с което е уважено заявлението и разпореждането, обективирано в Заповедта, издадени по ч.гр.д. № 23637/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав.

Жалбоподателят счита, че поради нищожност на цялото законодателство, нищожни са и всички дела на съдилищата в страната. Счита, че посочените съдебни актове са нищожни. Евентуално, излага доводи, че са неправилни. Същите противоречали на съдебната практика и на закона.

Заявява, че обжалва заповедта за изпълнение, в частта за разноските. Правите искане за отвод на СРС, 36 състав. Излага съображения, че не дължи нищо на заявителя, както и че са допуснати редица процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Противната страна „Топлофикация София“ ЕАД, счита, че жалбата е недопустима, евентуално – неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателите доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 23637/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав, е било образувано на 25.04.2025 г. въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. С. Т..

На 30.04.2025 г., Софийски районен съд, 36 състав, е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, препис от която е връчен на С. С. Т. на 30.07.2025 г.

1

В срока по чл. 414 ГПК (на 01.09.2025 г. – понеделник, първият присъствен ден след 30.08.2025 г.), С. С. Т. е депозирал възражение по чл. 414 ГПК.

При така установените факти, Софийски градски съд приема следното:

Частна жалба с вх. № 289585/01.09.2025 г., допълнена молба с вх. № 289586/01.09.2025 г., е недопустима.

Причина за това е, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, а втората група определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т. 2/.

Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството.

Тези общи принципни производство важат и в заповедното производството, съобразно характера и спецификите му.

В случая е налице и изрична разпоредба: съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Съгласно ал. 2 на чл. 413 ГПК, разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Смисълът на установената изрична забрана за обжалване е, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК, обосноваване на което не е необходимо. В случая, длъжникът е подал възражение в предвидения от закона срок, поради което и всички негови доводи и възражения ще бъдат разгледани в исковото производство.

В настоящото производство, не могат да се разгледат и доводите на жалбоподателя за нищожност на посочените съдебни актове. По принцип, разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК визира изрично само съдебните решения като актове на съда, чиято нищожност може да бъде установявана, като липсва изрична уредба относно определенията на съда или другите издавани от него актове. При аналогично приложение на разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, на основание чл. 46, ал. 2 изр. 1 ЗНА, следва да се приеме, че по принцип нищожността на заповед за изпълнение, издадена по реда на глава 37 от ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника, предявен против заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане осъдително съдебно решение. В този смисъл е и практиката на ВКС (определение № 64/23.01.2015г. по ч.гр.д. № 141/2015г. на ВКС, ІV ГО, определение № 668/15.08.2017г. по гр.д. № 771/2017г., III ГО на ВКС и др.).

Исковият ред по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебен акт е самостоятелна форма на защита, която може да бъде реализирана и след влизане в сила на акта (респ. лед като инстанционният ред за разглеждане на 2 спора е изчерпан) – в този смисъл решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I ГО и решение № 320 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6774/2013 г., I ГО.

В настоящото производство, не могат да се разгледат и доводите на жалбоподателя относно разноските в заповедното производство (доколкото очевидно не е налице хипотезата на чл. 414а ГПК). Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В цитираното ТР е посочено, че ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал.

1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.

В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

В настоящия случай, както беше посочено, в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, С. С. Т. е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и с огледа изхода на исково производство следва да се разреши и въпросът за разноските – съобразно цитираните разяснения, дадени с посоченото Тълкувателно решение.

По изложените съображения, частната жалба следва да се остави без разглеждане.

3

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №

289585/01.09.2025 г., допълнена молба с вх. № 289586/01.09.2025 г., подадена от С. С. Т. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, определението с което е уважено заявлението и разпореждането, обективирано в Заповедта, издадени по ч.гр.д. № 23637/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4