Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 06.01.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 389/2025
Вид
Решение № 3
Подписан
06.01.2026
В сила
06.01.2026
Състав
Мариета Неделчева, Светозар Любомиров Георгиев, Магдалена Димова Инджова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря М. Д. Жаблянова в присъствието на прокурора С. Г. П. като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600389 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 12/11.04.2025 г., постановена по НОХД № 122/2025 г. по описа на РС С., състав на този съд е признал подсъдимия И. С. И. за виновен в това, че на 05.03.2025 г. около 08.20 часа в гр. С. на ул. „И.ш.“ е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „М.“ модел „С. 208 ЦДИ“ с рег. № СО **** ВТ, без да има такова право (без да притежава съответното свидетелство за управление), като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, а именно с НП № 23-0338- 000673/28.09.2023 г., издадено от РУ С., връчено на 05.03.2024 г. и влязло в сила на 20.03.2024 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по НОХД №210/2024 г. по описа на РС С. наказание в размер на три месеца лишаване от свобода.

1

На основание чл. 57 ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимия с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, като се иска отмяна на присъдата.

В допълнението към въззивната жалбата се поддържа, че шофьор на МПС е бил св. Н. С. И., като същият спрял в град С. на ул. Д.Б. №22, слязъл от МПС и отишъл в магазин " Браво" на ул. България №1, за да си купи цигари. В МПС се возили и трима дървосекачи, сред които и подсъдимият И. С. И., който преместил МПС поради това, че пречило на преминаването на останалите МПС и в този момент дошли двамата полицаи. Поддържа се, че автомобилът не се е движил по ул. И.ш., както неправилно е описано в обвинителния акт. Твърди се, че полицаите виждат, че в автомобила е подсъдимият И. С. И., извършват проверка, констатират, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС и срещу него имало издадено наказателно постановление за същото нарушение, след което го отвеждат в РУ-С.. Подчертава се, че бусът е спрял на ул. Д.Б. №22, а не на ул. И.ш.. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал показанията само на полицейските служители и е възприел неправилна фактическа обстановка, че подсъдимият И. И. е шофирал МПС по ул. "И.ш." в едногодишен срок от наказанието по административен ред за същото нарушение.

Счита се, че обвинителният акт е неправилен, необоснован и са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита, тъй като не са разпитани свидетелите А.В.С., Р.С. и Н. С. И. и на подсъдимия не бил е назначен служебен защитник по досъдебното производство, въпреки че той е поискал такъв.

Поддържа се, че деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин и че липсва пряк или евентуален умисъл, поради което следва присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.

С допълнението към въззивната жалба са направени искания за допускане до разпит на трима свидетели. С протоколно определение от 08.12.2025г. въззивният съд е уважил доказателствените искания и в хода на въззивното съдебно следствие е проведен разпит на поисканите трима свидетели - А.В.С., Р.С.Я. и Н. С. И..

Пред въззивния съд защитникът пледира, че деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като са допуснати особено съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия.

Акцентира, че на досъдебното производство подсъдимият не е имал назначен служебен защитник и не е спазена разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил необходимия анализ на събраните по делото доказателства и не е изложил задълбочено и аргументирано съображение по фактите и правото. Поддържа се, че след като първоинстанционният съд не е допуснал в 2 качеството на свидетели лицата - Н. С., А.В. и Р.Я. не може по безспорен начин да се твърди, че подсъдимият е управлявал МПС по ул. „И.ш.“ и е бил спрян от полицаите.

Твърди се, че полицейският автомобил е пристигнал на ул. „Д.Б.“, когато МПС е било в покой и не се установява подсъдимият да е шофирал по ул. „И.ш.“. Поддържа, че е недопустимо поставянето на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин и присъдата не може да почива на предположения и колебливи изводи, досежно осъществяване на обективни и субективни признаци. Пледира за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от защитника и допълва, че е невинен.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, а релевираните от страна на защитата доводи са неоснователни. Счита, че разпитаните пред въззивния съд свидетели по никакъв начин не опровергават достигнатите от първоинстанционния съд фактически и правни констатации. Поддържа, че дори да бъде възприета версията за неправилно паркиране на инкриминираното МПС, то същото не е било непреодолимо препятствие на пътя, което да създава необходимост от противоправната намеса на подсъдимия. Твърди, че от показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели се установява, че на процесната дата и място подсъдимият е привел в движение МПС, като продължителността на управление на МПС е ирелевантна към съставомерността на вмененото на подсъдимия престъпление, поради което първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият в последната си дума моли да не влиза в затвора и да бъде оправдан.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. С. И. е роден на ********г. в гр.С., обл. Софийска, живущ на адрес гр.С., ул."З." № 614, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, безработен, с основно образование и с ЕГН **********.

Свидетелят Д.С. работел като младши автоконтрольор в РУ-С., а свидетелят Е.П. бил полицай в РУ-С.. Двамата били на работа за времето от 07.00ч, до 19.00ч. на 3

05.03.2025г. и изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. С., като извършвали проверка на лица и автомобили.

На 05.03.2025г. сутринта в гр. С. св. Н. С. И. управлявал товарен автомобил „ М.", модел „ С. 208 ЦДИ" с per. № СО **** ВТ, като заедно с него пътували неговият брат - подсъдимият И. С. И., както и свидетелите Р.С.Я. и А.В.С.. Свидетелят Н. С. И. спрял товарния автомобил и слязъл, за да отиде до магазина. Товарният автомобил затруднявал движението, поради което подсъдимият И. С. И. решил да го премести, седнал на шофьорското място и го привел в движение.

В това време, около 08.25 ч. на 05.03.2025г. Д.С. и Е.П. се намирали на ул.

„И.ш.". Спрели за проверка движещия се по улицата в посока гр. Ихтиман товарен автомобил „ М.", модел „ С. 208 ЦДИ" с peг. № СО **** ВТ, като товарният автомобил спрял около 50 метра след подаване на сигнала. Свидетелите Д.С. и Е.П. се представили и поискали документите на водача за проверка. Установили, че водач на автомобила бил подсъдимият И. С. И. от гр. С.. Последният не представил СУМПС и им заявил, че само премествал буса, за да не пречи.

Свидетелите Д.С. и Е.П. извършили справка на служебния таблет и установили, че подсъдимият И. С. И. бил неправоспособен водач на МПС и никога не бил притежавал свидетелство за управление на МПС. Свидетелите Д.С. и Е.П. извършили справка в ОДЧ на РУ-С., от която констатирали, че срещу подсъдимия имало издадено наказателно постановление за същото нарушение.

За констатираното нарушение св. С. съставил на подсъдимия И. С. И. акт за установяване на административно нарушение № 3639915/05.03.2025г..

С наказателно постановление № 23-0338-000673/2023г. подсъдимият е бил наказван по административен ред за нарушения по чл. 150 от ЗДвП, т.е. за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС. Наказателното постановление му е било връчено на 05.03.2024г. и е влязло в сила на 20.03.2024г.

Към 05.03.2025г. И. И. е бил неправоспособен водач и е имал налагани наказания за извършени нарушения по ЗДВП.

Горепосочената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена от събраните доказателства и доказателствени средства, както следва: обясненията на подсъдимия И. И. (частично), показанията на свидетелите Д.С., Е.П., А.В.С.

(частично), Р.С.Я. (частично) и Н. С. И. (частично); справка за нарушител/водач; копие на наказателно постановление № 23-0338-000673/2023г.; справка за съдимост; декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние; копие на АУАН серия GА №3639915/05.03.2025г.

Съществените за предмета на делото факти се разкриват убедително 4 посредством показанията на свидетелите Д.С. и Е.П., между които не са наблюдават неясноти или нелогичности, особено от естество, внасящо съмнение в тяхната обективност, поради което съдът ги кредитира изцяло. Тези двама свидетели са категорични, че именно на ул. И.ш. са спрели за проверка със светлинен и звуков сигнал управлявания от подсъдимия бус, като подсъдимият не притежавал СУМПС.

Свидетелят Д.С. допълва, че бусът е бил в движение и е спрял около 50 метра след като е подаден сигналът, че водачът (подсъдимият) е заявил, че само е искал да премести буса, за да не пречи на движението, както и че вътре в буса освен водача имало още две момчета. Свидетелят Е.П. уточнява, че това се е случило на 05.03.2025г. Показанията на тези двама свидетели се подкрепят в съответните части от съставения на същата дата АУАН серия GА №3639915/05.03.2025г., от който, наред с другото, се установяват датата и часа на извършената проверка, както и марката, моделът и регистрационния номер на моторното превозно средство.

Дадените от подсъдимия обяснения пред първоинстанционния съд следва да бъдат кредитирани по отношение на това, че е отивал на работа, че шофьорът на буса е слязъл да си купи цигари, като бусът е пречил на движението и подсъдимият е привел буса в движение, за да го премести. В таза им част обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на св. Д.С., който посочва, че по време на проверката подсъдимият му е заявил, че само е искал да премести буса, за да не пречи на движението, като в този смисъл са и показанията на разпитаните пред въззивния съд трима свидетели - А.В.С., Р.С.Я. и Н. С. И.. Обясненията на подсъдимия обаче не следва да бъдат кредитирани в частта относно мястото на извършване на проверката, тъй като не се подкрепят от показанията на свидетелите Д.С. и Е.П. и от приложения АУАН серия GА №3639915/05.03.2025г. (подписан от подсъдимия без възражения), които установяват, че проверката е извършена именно на ул. И.ш.. Поради това съдът приема, че обясненията на подсъдимия в частта относно мястото на извършване на проверката са израз на защитната му позиция, като не следва да бъдат кредитирани.

На показанията на разпитаните в хода на въззивното съдебно следствие свидетели А.В.С., Р.С.Я. и Н. С. И. също следва да бъде дадена вяра само частично.

Показанията на тези трима свидетели, както вече беше посочено, са последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал по отношение на това, че първоначалният шофьор на буса (св. Н. И.) го е паркирал и е слязъл, за да отиде до магазина, но бусът е затруднявал движението и подсъдимият И. И. го е привел в движение, за да го премести и скоро след това била извършена полицейската проверка.