Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 11.02.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2837/2024
Вид
Решение № 123
Подписан
11.02.2025
Състав
Александър Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Стара Загора, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530102837 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от Д. Я. Т. чрез пълномощника му адв. С. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София с претенция по чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 1144,87лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2011г. до изплащане на вземането/която към момента на завеждане на исковата молба е 1598,44лева/, неолихвяема сума от 614,42лева, както и суми по изпълнителното дело – 614,42лева неолихвяема сума, 3лева присъдени разноски, 205,10лева разноски по изп.дело, такси и разноски на ЧСИ – 361,03лева и други суми от 150лева, като по изпълнителен лист, издаден в полза на „Кредибул“АД е образувано друго изпълнително дело № 571/2010г. на ЧСИ г-жа Гергана Илчева, като по същото последното изпълнително дело е било на 20.05.2010г. и същото изп.дело е било прекратено на 19.04.2018г. Твърди, че от прекратяването на първото изпълнително дело до получаване на покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 1454/2024г. на ЧСИ Гергана Илчева на 22.05.2024г. е изтекъл нов давностен срок. Моли да бъде прието за установено, че ищецът не дължи сумите по изпълнителното дело поради погасяване по давност на вземането – на 20.04.2023г. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изп.дело № 1454 по описа на ЧСИ Гергана Илчева с рег.№ 765 и район на действие Старозагорски окръжен съд - поради погасяването на вземането по давност. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от ответника “Агенция за събиране на вземания“ЕАД –София, в който оспорва иска като неоснователен. Твърдят, че на 03.06.2024г. техен процесуален представител е изпратил до ЧСИ Илчева молба за прекратяване на изпълнителното дело по давност – повече от три седмици преди завеждане 1 на иска в съда, като не са дали повод за завеждане на делото. Моли за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Желае направените от ищеца по делото разноски да бъдат поставени в негова тежест. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ищеца.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 22.05.2024 г. получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20247650401454 на ЧСИ Гергана Илчева рег.№765, с район на действие - ОС Стара Загора, образувано по изпълнителен лист от 04.03.2010 г. по ч. гр. д. №***** г. на PC - Стара Загора, с взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По посоченото изп. дело се твърдяло, че дължал сумите от 1144.87 лв.- главница, олихвяема сума от 17.01.2011 г., ведно със законната лихва, която към момента била 1598.44 лева, неолихвяема сума-614.42 лева, суми по изп. дело-614.42 - неолихвяема сума, 3.00 леваприсъдени разноски, 205.10 лева-разноски по изп. дело, както и такси и разноски на ЧСИ 361.03 лева и други суми в размер на 150.00 лева /в т.ч. адв. Възнаграждение, възнаграждение вещо лице и др./, или общо задължение в размер на 4076.86 лева.

Видно от изп. лист преди това било образувано друго изп. дело по него №571/2010 г. пред същия съдебен изпълнител. По него последното изпълнително действие било на 20.05.2010 г., т.е. повече от осем години не било извършвано изпълнително действие и поради това изп. дело било прекратено на 19.04.2018 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

От друга страна изп. лист бил издаден в полза на „Кредибул” АД, а по новообразуваното изп. дело взискател бил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Явно била извършена цесия, за която обаче ищеца не бил уведомяван, както изисквал закона. Не знаел, че негов кредитор станала ” Агенция за събиране на вземания” ЕАД, тъй като не му било изпращано съобщение за цесия от „Кредибул” АД.

От прекратяване на първото изпълнително дело обаче /19.04.2018 г./ до получаване на Покана за доброволно изпълнение по и.д. №20247650401454 на ЧСИ Гергана Илчева /22.05.2024 г,/ изтекъл нов пет годишен период, през който изпълнителното основание със сигурност било погасено по давност. Видно от чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал друг срок. Давността била започнала да тече от 19.04.2018 г. и била изтекла на 20.04.2023 г., т.е. много преди образуване на новото изпълнително производство от новия взискател - ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД,през 2024 г. С изтичане на давността по основното задължение водило и до отпадане на всички акцесорни и допълнително направени такива. Поради това счита, че не дължи посочените суми в общ размер на 4076.86 лева.

Моли съда да постанови решение , с което да установи спрямо Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК203670940, гр. София, община Столична, р-н Люлин, ж.к. Люлин -10, бул. „Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Юлия Христова Юргакиева, че Д. Я. Т., ЕГН **********, *****, не дължи сумите от 1144.87 лв.главница, олихвяема сума от 17.01.2011 г., ведно със законната лихва, която към момента била 1598.44 лева , неолихвяема сума-614.42 лева, суми по изп. дело- 614.42-неолихвяема 2 сума, 3.00 лева[1]присъдени разноски, 205.10 лева- разноски по изп. дело, както и такси и разноски на чси[1]361.03 лева и други суми в размер на 150.00 лева /в т.ч. адв. възнаграждение, възнаграждение вещо лице и др./, определени по изп.д. № №20247650401454 на ЧСИ Гергана Илчева, образувано по изпълнителен лист от 04.03.2010 г., или общо задължение в размер на 4076.86 лева, поради погасяване по давност на правото му на принудително събиране на сумите. Претендира направените от него разноски, съобразно списък на разноските представен по делото.

Ответното дружество счита исковата молба за допустима. Счита исковата молба за основателна. Процесното вземане, обективирано в издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.

***** г. на P C Стара Загора, въз основа на който било образувано първоначално изпълнително дело № 571/2010 г., ЧСИ Гергана Илчева, а впоследствие изпълнително дело № 1454/2024 г., ЧСИ Гергана Илчева, било погасено по давност. Поради прекратяване на изпълнително дело № 571/2010 г. въз основа на настъпила перемпция, постановена от ЧСИ на 19.04.2018 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД била изтеглила изпълнителния лист и била образувала на 25.04.2024 г. изпълнително дело № 1454/2024 г. След присъединяване на изпълнително дело № 1454/2024 г., ЧСИ Гергана Илчева щяло да се установи, че длъжникът по изпълнението и ищец в настоящото производство бил подал възражение за погасяване на вземането по давност на 31.05.2024 г., което било изпратено от служител на кантората на ЧСИ към юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. На 03.06.2024 г. процесуален представител на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД бил изпратил становище до ЧСИ, с което признал, че вземането било погасено по давност и моли изпълнителното дело да бъде прекратено. Исковата молба била подадена в съда на 27.06.2024 г., т.е. повече от 3 седмици след признанието от наша страна за погасяване на вземането по давност и искането за прекратяване на изпълнителното дело. В потвърждение на изложеното по-горе представя електронната кореспонденция по случая.

Моли съда да постанови решение, съобразно фактите и обстоятелствата в исковата молба и в отговора на исковата молба и да присъди на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД направените в хода на делото съдебни разноски в размер на 350.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Моли на основание чл. 78. ал. 2 ГПК сторените от ищеца разноски в настоящото производство да бъдат възложени в негова тежест. Прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съдът да намали същия при съобразяване на дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

В съдебно заседание ищецът Д. Т., чрез пълномощника си адв. С., поддържа исковата молба по изложените в нея доводи. Посочва, че изпълнителното основание е погасено по давност, както самото ответното дружество признава в отговора на исковата молба.

Претендира заплащане на направените от ищеца разноски по настоящото производство.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание. В писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Недков оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3

Молят, на осн. чл.78, ал.2 ГПК направените от ищеца разноски да бъдат възложени в негова тежест, алтернативно правят възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ищцовата страна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното изпълнително дело № 20247650401454 по описа на ЧСИ г-жа Гергана Илчева, същото е било образувано на 26.04.2024 г. по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, въз основа на представен изпълнителен лист от 04.03.2010 г., издаден по частно гражданско дело № ***** г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително дело № 571/2010г. по описа на ЧСИ г-жа Гергана Илчева, което е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т. 8 ГПК на 19.04.2018 г.

По делото е представена заповед № 886/04.03.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по частно гражданско дело № *****г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съгласно която е разпоредено Д. Я. Т. да заплати на „Кредибул“ АД следните суми: 1211,44 лева дължим остатък по запис на заповед от 05.06.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.02.2010 г. до изплащане на вземането и 125,00 лева разноски по делото.

Ответното дружество се е легитимирало пред ЧСИ Илчева като надлежен взискател по изпълнителното дело освен с изпълнителния лист и с договор за цесия от "„Кредибул“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 25.10.2012 г. и уведомително писмо до длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД от 08.11.2012 г. По изпълнителното дело липсват доказателства както за прехвърляне на конкретното вземане на длъжника към цесионера, така и за достигане на уведомлението за тази цесия до длъжника. Такива доказателства не са ангажирани и в настоящото производство.

На 22.05.2024 г. на длъжника (ищец в настоящото производство) лично е връчено съобщение по чл.428, ал.1, изр. трето ГПК.

На 31.05.2024 г. с депозирана молба длъжникът е отправил искане за прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла погасителна давност, като моли взискателя (ответник в настоящото производство) да прекрати с нарочна молба изпълнителното дело.

На 26.07.2024 г. взискателят е депозирал молба за прекратяване на изпълнително дело № 1454/2024 г., като с постановление от 05.08.2024г. съдебният изпълнител е прекратил производството на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като ищецът е заявил недължимост на вземането за процесната сума поради изтекла погасителна давност.

Съгласно трайно установена съдебна практика установеното с влязлата в сила заповед 4 за изпълнение вземане се погасява с изтичане петгодишна давност – чл. 117, ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие, така и с предприемането му от съдебния изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото. Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.