Решение № 926 от 22.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Сливен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230102453 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. М. К. от гр.

Твърдица срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и цедента „Сити кеш“ ООД.

Ищцата твърди, че на 15.11.2022 г. сключила с цедента „Сити кеш“ ООД Договор за потребителски кредит, по силата на който усвоила главница в размер на 2800,00 лв. Срокът на договора бил 12 месеца при ГПР в размер на 48,36 %. В договора било уговорено кредитополучателката да заплати неустойка за непредоставяне на поръчителство в размер на 3739,95 лв.

Вземанията по договора за кредит били прехвърлени с договор за цесия от цедента „Сити кеш“ ООД на ответното дружество. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, а именно нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния такъв.

Пояснява, че в ГПР следва да се включи и дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение, при което ГПР надвишава допустимия по закона максимум и възлиза на 712,35 %. В този смисъл ищцата твърди нищожност на договора поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като същият е посочен грешно. На 1 изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на изложените от нея основания, като изтъква, че изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, като неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което поддържа възраженията си в отговора на исковата молба и също претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № 764269 от 15.11.2022 г., сключен между ищцата и цедента „Сити кеш“ ООД, поради противоречие на закона.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира и за изцяло основателен и доказан.

Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени 2 доказателства, че между цедента „Сити кеш“ ООД и ищцата К. М. К. е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № 764269 от 15.11.2022 г., по силата на който цедентът е предоставил на ищцата сумата от 2800,00 лв.

Уговорено е, че срокът на договора е до 15.11.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,05 %. ГПР е посочен като 48,36 %.

В чл. 6 от договора е предвидено в 3-дневен срок от подписването му заемателят да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора - поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 3739,95 лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Общата дължима сума за връщане от ищцата е в размер на 7308,00 лв.

Цедентът „Сити кеш“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са 3 включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48,36 %, а договорната лихва е 40,05 %. Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. При включване на неустойката в обхвата на ГПР по договора, същият нараства многократно над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност нищожност на договора. Ето защо предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в общ размер на 657,26 €, от които 57,26 € - заплатена държавна такса и 600,00 € - заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, съдът намира за неоснователно.

Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа върху цената на предявения иск, възнаграждението по делото възлиза на 527,04 €. Макар и делото да не се отличава с фактическа и правна сложност съдът намира, че договореното и реално заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение от 600,00 € не е 4 прекомерно и съответства на действително извършената от пълномощника работа.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК по предявения иск от К. М. К., ЕГН: **********, с адрес гр. .................. срещу цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 81В сключения между цедента „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 и К. М. К., ЕГН: **********, с адрес гр. ..................

Договор за потребителски кредит № 764269 от 15.11.2022 г. , поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В ДА ЗАПЛАТИ на К. М. К., ЕГН: **********, с адрес гр. .................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 657,26 € /шестстотин петдесет и седем евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5