Решение № 4 от 12.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Сливница, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20231890100406 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.10, ал.1 ЗПК от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ........ (с предишно наименование „КРЕДИТ ИНС“ ООД), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „............. III“ № 85, чрез адв. Д., срещу М. Г. Д., ЕГН **********, с който се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 700 лв., представляваща главница на по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010229/14.02.2022 г., сумата от 126 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.03.2022 г. – 14.08.2022 г., сумата от 67,95 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.03.2022 г. до 06.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за потребителски кредит, ищцовото дружество предоставило на ответницата сумата от 700 лева, която тя се задължила да върне на 6 месечни вноски. Посочено е, че кандидатстването за кредит било чрез онлайн процедура, като след обработване на данните и одобрение на кандидата, по ел. поща му е изпратен ел. формат на договора за кредит от разстояние. След потвърждение от страна на ответницата, сумата й била преведена и договорът се считал за сключен. Ищцовото дружество заявява, че ответницата не е изпълнила задължението си и не е погасила нито една от вноските по отпуснатия кредит. Сочи, че съгласно т. 6 от договора, дружеството има право да направи кредита предсрочно изискуем при неплащане на две поредни погасителни вноски, като има право и да претендира всички суми по него.

Изложено е, че във връзка с подадено от ищцовото дружество заявление по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д. № 260/2023 г. по описа на РС - Сливница и била издадена 1 заповед за изпълнение, срещу която ответницата подала възражение. При тези съображения за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията му към ответницата. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че не е правила вноски по кредита поради финансова невъзможност, но от 11.07.2023 г. същата е започнала да прави плащания.

В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Депозирал е молба от процесуалния му представител адв. М., с която заявява, че поддържа предявените искове и моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл.237 ГПК, с което пратенциите да бъдат уважение като основателни. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява. Депозирала е молба, с която заявява, че признава вземането, както и, че с ищцовото дружество са постигнали уговорка да заплаща вземането разсрочено, считано от 25.10.2023 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от ответника признание на иска и чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска поради следните съображения:

Между ищеца и ответницата валидно е възникнало облигационно отношение, основано на сключен между тях на 14.02.2022 г. договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010229/14.02.2022 г. По силата на този договор ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит в размер 700 лв. като преведе тази сума по посочена в договора банкова сметка, срещу което ответникът се е задължил да върне тази сума с 36,00 % годишен лихвен процент и годишен процент на разходите 49,70 %, на 6 равни месечни погасителни вноски с падежи от 14.03.2022 г. до 14.08.2022 г. съгласно погасителен план към договора, всяка в размер 204, 17 лв. По делото не е спорно, че ответницата е получила сумата по кредита.

Ищецът в настоящото производство на 10.04.2023 година е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал заповед за изпълнение № 149 от 10.04.2023 година по ч.гр. дело № 260/2023 г. по описа на РС – Сливница, с която е разпоредил на длъжникът М. Г. Д. да заплати на кредитора „КРЕДИТ ИНС“ АД сумата от сумата 700 лв., представляваща главница на по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010229/14.02.2022 г., сумата от 126 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.03.2022 г. – 14.08.2022 г., сумата от 67,95 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.03.2022 г. до 06.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 07.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответницата, визирани в чл. 237, ал.

1 ГПК, а именно: ответницата М. Г. Д. е признала в депозирания писмен отговор предявените искове. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е 2 признато право, с което страната не може да се разпорежда.

В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска за уважаване на предявените при условията на кумулативно съединяване искове, без да мотивира съдебния акт по същество - чл. 237, ал. 2 ГПК.

С оглед изхода на спора и обстоятелството, че ответницата е станала причина за образуване на настоящото исково производство, тъй като са й били известни задълженията й към ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направени от него разноски в исковото производство в общ размер 425 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса за образуване на производството и 400 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представения от ищеца списък по чл.80 ГПК.

По отношение на разноските в заповедното производство ответникът с неизпълнение на задълженията си по цитирания договор за е дал повод за завеждане на заповедното производство за сумите предмет на иска и ги дължи на ищеца, така както са присъдени в заповедта за изпълнение.

Мотивиран от изложеното и по реда на чл. 237 ГПК, ал.1 ГПК съдът, РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Сливница, ул.“Три уши“ № 4, че съществува вземането на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ........ (с предишно наименование „КРЕДИТ ИНС“ ООД), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „............. III“ № 85, чрез адв. Д., по заповед за изпълнение от 11.04.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 260 / 2023 г. на РС – гр. Сливница, за следните суми:

700 лв., представляваща главница на по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010229/14.02.2022 г., сумата от 126 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.03.2022 г. – 14.08.2022 г., сумата от 67,95 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.03.2022 г. до 06.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. Д. , ЕГН **********, с адрес в гр.

Сливница, ул.“Три уши“ № 4, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ........ (с предишно наименование „КРЕДИТ ИНС“ ООД), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„............. III“ № 85, чрез адв. Д., разноските по настоящото производство в размер на 425 лева.

ОСЪЖДА М. Г. Д. , ЕГН **********, с адрес в гр. Сливница, ул.“Три уши“ № 4, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ........ (с предишно наименование „КРЕДИТ ИНС“ ООД), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „............. III“ № 85, чрез адв. Д., разноските по заповедното производство общо в размер на 505 лева, от които 25 лева – държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на 3 съобщението от страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4